Много малко си даваме сметка, че въпросът за опазването на

Много малко си даваме сметка, че въпросът за опазването на езика в действителност е въпрос на национална сигурност. Ситуацията на открито е доста по-различна, тъй като при едно потомство - езикът от малко малко на открито се пази, само че при второто той е към този момент във втората степен на застрашеност, т.е. доста малко се употребява или е единствено битов език, или пък се преподава от дъжд на вятър, добави тя.

Езикът е в сериозна фаза на последователно изгубване отмиране, уточни тя.

" Ако се върнем тук в рамките на България, ще забележим, че с изключение на демографски, ние понижаваме и вследствие на чисто биологични фактори, както и вследствие на приключване на хора на открито, които се трансформират във второ-трето потомство. Имаме и доста сериозен външен напън, който не е обвързван единствено с навлизането на доста чуждици. Те не са чак толкоз страшни, колкото си представяме ние, защото ориста им е друга във взаимоотношения ", посочи проф. Кочева.

Тя посочи, че се основават доста правила въз основа на българския език или на българските диалекти.

" И те се етикетират като небългарски. Едната сходна е в Егейска Македония, другата е във Вардарска Македония, а така наречен помашки език. През 90-те години на предишния век, когато се направи опит на това население в Родопите и в рамките на България, и отвън границите на България, говорещо български акцент, да се сътвори речник и граматика на помашкия език. Този опит го направиха на пръв взор един предприемач, който спонсорира мероприятието, както и изданията на няколко учители помаци. Беше показано като частно мероприятие. Това повдига завесата ", разяснява професорът от Българска академия на науките.

Според нея непрекъснато се изследват българските приказва от Видинско до Кюстендилско от двете страни на границата.

На полето на езиковедската просвета ние продължаваме с изследванията на говорите и с доказването на тяхната българска принадлежност по структурни по езикови белези, акцентира гостът пред Bulgaria ON AIR.

" Надявам се, че страната ще бъде по-активна в своята политика във връзка с нашето малцинство отвъд границата, тъй като доста постоянно имам усещането, че то по-скоро е оставено в забвение, без значение от това, че спорадично наши делегации вървят там и засвидетелстват своята грижа. Особено предизборно. Трябва поредна политика, която няма потребност ние да откриваме и да измисляме, тъй като в рамките на Сърбия живеят и други малцинства и те имат самодейна политика ", стана ясно от думите на проф. Кочева.