Иван Костов: Съмнявам се, че след изборите ще имаме стабилен кабинет
Много дребна е вероятността след изборите на 2 април да имаме устойчиво държавно управление. Но въпреки всичко с такава вяра ще отидем към урните. Това разгласи по Българска национална телевизия някогашният министър председател Иван Костов.
Той разяснява и отчета на Министерство на финансите и по какъв начин се ръководят обществените финанси у нас.
Финансите на страната се ръководят съгласно бюджета за 2022, т.е. консервативно. Големият проблем е инфлацията. Но имам няколко положителни вести – част от трите фактори за нея към този момент обърнаха посоката си. На първо място ЕЦБ спря да пуска пари в послание и подвигна няколко пъти лихвеният %. Другата мярка се отнася до динамичността на електрическата енергия и някои други фактори, които покачиха цените. У нас е понижен с 27% използването на електрическа енергия, паднаха също размерите на газ, петрол, нефт, пшеница и прочие Тоест има спад на потреблението и това би трябвало да повлияят на инфлацията в България. Но при нас има още един фактор – повишението на приходите и пенсиите. (…) Очаквам, даже смятам че са задължени Политическа партия и Демократична България да гласоподават недостиг от 3% и да одобряват част от ограниченията, които ще предложат от МФ – като връщане на ставката за стоките, т.е. Данък добавена стойност. И най-много да упорстват да се отстранен всички дотации. Защото е рухване до дъното страната да субсидира частни компании. Така ще се освободят средства и опция да се реализира бюджет, с недостиг от 3% и идната година да влезем в еврозоната, акцентира някогашният министър председател.
Събираемост на Данък добавена стойност – като виждам числата – предходната година демонстрира фрапантно закъснение – към 700 млн. лв. несъбрано Данък добавена стойност, т.е. 95% от плануваното количество, при тази висока инфлация. И това е необичайно по икономическата логичност. Не мога да приказвам за чадър, да приказвам като политиците. Но щом се сътвори Народно събрание, би трябвало да се пита министъра на финансите по тези въпроси. Трябва да се събира налога Данък добавена стойност по този начин, както е планувано. Ако това стане и се отстранен дотациите за частните и държавни компании, имам убедеността, че може да се извърши бюджет с до 3% недостиг. Правителството би трябвало да мисли за включване на спомагателни доходи – дотъкмяване на приватизационни покупко-продажби и други запаси. Нееластичните разноски като пенсии и приходи са на доста високо равнище и са мъчно управляеми. Затова опцията да се реализира 3% недостиг е единствено тази година. Следващата година ще бъде доста по-трудно, бе безапелационен в разбора си Костов.
Той разяснява и отчета на Министерство на финансите и по какъв начин се ръководят обществените финанси у нас.
Финансите на страната се ръководят съгласно бюджета за 2022, т.е. консервативно. Големият проблем е инфлацията. Но имам няколко положителни вести – част от трите фактори за нея към този момент обърнаха посоката си. На първо място ЕЦБ спря да пуска пари в послание и подвигна няколко пъти лихвеният %. Другата мярка се отнася до динамичността на електрическата енергия и някои други фактори, които покачиха цените. У нас е понижен с 27% използването на електрическа енергия, паднаха също размерите на газ, петрол, нефт, пшеница и прочие Тоест има спад на потреблението и това би трябвало да повлияят на инфлацията в България. Но при нас има още един фактор – повишението на приходите и пенсиите. (…) Очаквам, даже смятам че са задължени Политическа партия и Демократична България да гласоподават недостиг от 3% и да одобряват част от ограниченията, които ще предложат от МФ – като връщане на ставката за стоките, т.е. Данък добавена стойност. И най-много да упорстват да се отстранен всички дотации. Защото е рухване до дъното страната да субсидира частни компании. Така ще се освободят средства и опция да се реализира бюджет, с недостиг от 3% и идната година да влезем в еврозоната, акцентира някогашният министър председател.
Събираемост на Данък добавена стойност – като виждам числата – предходната година демонстрира фрапантно закъснение – към 700 млн. лв. несъбрано Данък добавена стойност, т.е. 95% от плануваното количество, при тази висока инфлация. И това е необичайно по икономическата логичност. Не мога да приказвам за чадър, да приказвам като политиците. Но щом се сътвори Народно събрание, би трябвало да се пита министъра на финансите по тези въпроси. Трябва да се събира налога Данък добавена стойност по този начин, както е планувано. Ако това стане и се отстранен дотациите за частните и държавни компании, имам убедеността, че може да се извърши бюджет с до 3% недостиг. Правителството би трябвало да мисли за включване на спомагателни доходи – дотъкмяване на приватизационни покупко-продажби и други запаси. Нееластичните разноски като пенсии и приходи са на доста високо равнище и са мъчно управляеми. Затова опцията да се реализира 3% недостиг е единствено тази година. Следващата година ще бъде доста по-трудно, бе безапелационен в разбора си Костов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ