Много икономисти започнаха да вярват, че еврозоната ще успее да

Много икономисти започнаха да имат вяра, че еврозоната ще успее да избегне криза през тази година, което съставлява внезапен поврат от скорошния скептицизъм, написа Financial Times. Според изследване, извършено от реномираната консултантска компания Consensus Economics, стопанската система на еврозоната ще се разшири едва с 0.1% през 2023 година, до момента в който единствено преди месец анализаторите предвидиха спад. Промяната се дължи, наред с други неща, на по-ниските цени на силата и по-ранното от предстоящото наново отваряне на китайската стопанска система, което може да подтиква световното търсене. Световният стопански конгрес в Давос също даде по-оптимистични прогнози, а Международният валутен фонд даде знак, че скоро ще увеличи прогнозите си за световния стопански напредък. Сред участниците в Давос беше и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която сподели, че „ обстановката не е толкоз неприятна, колкото се страхувахме “. Управляващият шеф на МВФ Кристалина Георгиева акцентира, че международната стопанска система не се оправя толкоз зле, колкото се очакваше преди няколко месеца, макар че това не значи, че е в добра форма. Икономистите се притесняваха, че Европа ще бъде измежду най-засегнатите райони в света заради поемането на последствията от военния спор в Украйна. Само преди няколко седмици Георгиева сподели, че през 2023 година " половината Европейски съюз ще бъде в криза ". Ръководителят на макроикономическите проучвания в нидерландската ING Bank Карстен Бжески разказа смяната в прогнозите на икономистите като " криза, която в никакъв случай не се е случвала ". „ Заплахата от рискова енергийна рецесия понижава и инфлацията понижава по-бързо от предстоящото “, сподели Сузан Стрийтър, анализатор в английската компания за финансови услуги Hargreaves Lansdown. „ Нашите възгледи се трансформираха коренно от октомври, сподели Андрю Кенингам, основен европейски икономист в основаната в Лондон консултантска компания Capital Economics. Държавната поддръжка е по-щедра от предстоящото, до момента в който автомобилната промишленост се възвърне по-силно от предстоящото “, добави той. Според икономиста на швейцарската банка UBS Анна Титарева шансът за криза в този момент е под 30% спрямо към 90% предишното лято. Тя сподели, че усъвършенстваните вериги за доставки и мощният пазар на труда са измежду главните аргументи за икономическата резистентност на еврозоната и Европа е съумяла да изпълни хранилищата за газ през последните месеци, което доста облекчава опасенията по отношение на рестриктивните мерки за потреблението на това гориво. В допълнение, нарасналото търсене в Китай „ би насърчило доста европейската търговия, изключително на Германия “, сподели икономистът на американската банка Goldman Sachs Свен Яри Стен. Анализаторите от JPMorgan покачиха прогнозата си за напредък на Брутният вътрешен продукт на еврозоната за 2023 година до 0.5% предходната седмица на фона на падащите цени на природния газ. Някои специалисти, обаче, към момента чакат криза. Икономистът от английската Barclays Bank Силвия Арданя отбелязва, че макар че рецесията няма да бъде толкоз дълбока, колкото се смяташе до момента, стопанската система на еврозоната въпреки всичко ще се свие за две поредни тримесечия, което дава отговор на техническото определение за криза. Кенингам от Capital Economics предизвестява, че агресивното повишение на лихвите от страна на ЕЦБ може да докара до по-слабо възобновяване. „ Икономиката на еврозоната може да избегне криза, само че лихвените проценти може да се наложи да останат високи за дълъг интервал. Изглежда, че можем да получим - в най-лошия случай - лека криза, последвана от едва възобновяване ", сподели той.