Трябва ли да плащам данъци, ако продавам лични вещи?
Много хора в актуалната рецесия са принудени да продават персонални движимости, с цел да закърпят фамилния бюджет. Представяме позицията на Национална агенция за приходите за това какъв е редът за оповестяване на тези приходи в годишната данъчна декларация. Допълнително преглеждаме случай на обявление на приходи от чужбина,
I Деклариране на необлагаеми приходи
През 2020 година жител е получил необлагаеми приходи от еднократни продажби на телефон и златен пръстен. При попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) по член 50 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с ПИК в Приложение №5 автоматизирано се зареждат и сумите на тези приходи.
Поставен е въпросът би трябвало ли сумите да се изключат като необлагаеми и да се включат в друго приложение на данъчната декларация или изобщо да не се показват в нея?
На съображение чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, не са облагаеми приходите от продажба или подмяна на движимо имущество, като се изключи:
а) пътни, въздухоплавателни и водни транспортни средства, в случай че интервалът сред датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;
б) творби на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети;
в) акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, както и приходите от търговия с задгранична валута;
г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да правят събиране, превозване, оползотворяване или неутрализиране на боклуци в сходство със Закона за ръководство на отпадъците.
Видно от посочените разпореждания, приходът от продажба на използвани предмети - персонални движимости (в съответния случай телефон и златен пръстен) и други сходни е необлагаем, в случай че не попада в изключенията, които са облагаеми - като предмети на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети.
Определенията за “предмети на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети” са съответните понятия по смисъла на Закона за налог върху добавената стойност - §1, т.10 от Допълнителните разпореждания на ЗДДФЛ.
Независимо от обстоятелството, че приходите от продажба на използвани предмети - персонални движимости и други сходни, са необлагаеми, същите следва да бъдат посочени в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, когато платецът на прихода е дружество или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за обществено обезпечаване.
През 2020 година започва нова електронна услуга за подаване на авансово попълнена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, предоставяна от Национална агенция за приходите и налична с личен идентификационен код (ПИК) или дипломиран електронен автограф. Всеки ползвател на ПИК или дипломиран електронен автограф получава достъп до към този момент въведените данни за приходи от трудови правни отношения, цивилен контракти и възнаграждения, приходи от наем за парцели, отдадени чартърен на юридически лица и дотации, изплатени на аграрни производители.
В Приложение №5 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ се вкарват данни за получени от физическите лица приходи от продажба на права или имущество.
Наличната в Национална агенция за приходите информация от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на приходи, която при предпочитание на физическите лица ще се зареди в помощната таблица, съдържа настоящи все още данни за продажната цена, подадена от платците на приходите в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ.
Когато тези приходи се явяват необлагаеми на съображение чл.13 от ЗДДФЛ, физическите лица могат да ги отстранен от приложението.
В случая следва да се има поради и наредбата на чл.50а от ЗДДФЛ. Съгласно нормата, необлагаемите приходи, както и имуществото, добито по подаяние, не подлежат на обявление в годишната данъчна декларация, само че по избор локалните физически лица могат да ги разказват в Приложение №13 към Годишната данъчна декларация.
II Деклариране на приходи от чужбина
За месеците от октомври до декември 2020 година човек е полагал труд по трудови правни отношения в Белгия. Получил е трудово заплащане, като напълно са начислени и удържани осигуровки и налог според белгийското законодателство.
През 2020 година жителят не е получил други приходи, с изключение на пенсия заради неработоспособност с 58% понижена продуктивност, удостоверена с Решение на ТЕЛК. Поставени са следните въпроси:
1. Трябва ли да заявява в годишна данъчна декларация (ГДД) получения приход от трудови правни отношения в Белгия, и в случай че да, в кое приложение?
2. Какви документи би трябвало да се приложат към ГДД?
3. Трябва ли да бъде заплатен налог в България?
През 2020 година жителят е обитавал на територията на Белгия за интервала от октомври до декември и е полагал труд по трудови правни отношения.
Съгласно чл.6 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ), локални физически лица са носители на задължението за налози за добити приходи от източници в България и в чужбина. Следователно, като локално за данъчни цели на България лице за 2020 година, жителят е длъжен да подаде ГДД за добитите приходи от страната и чужбина.
Съгласно чл.15 от Спогодбата за отбягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) сред България и Белгия, заплати, надници и други сходни хонорари, които локално лице на едната договаряща страна получава от трудова активност, се таксуват единствено в тази страна, в случай че работата се прави в другата договаряща страна. Ако работата се прави там, възнагражденията, получени на това съображение, се таксуват в тази друга страна.
В съответния случай приходите са получени от шеф - белгийска компания, което не е локално лице на България, а осъществената работа е на територията на Белгия.
При тези условия, данъкът се дължи по белгийското законодателство и полученият приход по трудово правно отношение предстои на облагане в Белгия.
Независимо от това, жителят като локално за България лице, би трябвало да подаде ГДД в период до 30 април 2021 година и да попълни приложение №1 към декларацията, за приходи от трудови правни отношения.
Те се показват в част I, ред №1, колона №3 с код 101. На ред 5, част I, колона №3 би трябвало да уточни импортираните в чужбина осигурителни вноски. На ред №6 и 7 би трябвало да впише образуваната годишна данъчна основа. Гражданинът би трябвало да попълни и част III, ред №2 от приложение №1.
Към годишната декларация ще подадете и приложение №9 и приложение №10 предвид на това, че приходът е от чужбина. В приложение №9 попълвате част I, където е очакван методът “Освобождаване с прогресия”, с който се отстранява двойното данъчно облагане. В Приложение №10 попълвате част VIII, ред №9 и ред 10, колона №4. Сумата от ред №10 се придвижва в ГДД в част IV, ред 2.
Документи не се ползват към декларацията. Съгласно чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ, за приходи от източник в чужбина, при облагането на които според настоящата Споразумения за избягване на двойно данъчно облага се ползва способ за отбягване на двойно данъчно облагане “Освобождаване с прогресия”, може да не се ползват документи за размера на платения налог в чужбина.
Всички формирани и подписани от жителя документи за зародилите правни отношения и изплатени суми би трябвало да се съхраняват според законовите периоди по чл.38 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и показват пред контролните органи при поискване.
В България няма да се дължи налог за прихода от чужбина и при вярно попълване на годишната данъчна декларация не би следвало да се образува подобен. Получаваната от жителя пенсия не е облагаем приход и не предстои на обявление.
I Деклариране на необлагаеми приходи
През 2020 година жител е получил необлагаеми приходи от еднократни продажби на телефон и златен пръстен. При попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) по член 50 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с ПИК в Приложение №5 автоматизирано се зареждат и сумите на тези приходи.
Поставен е въпросът би трябвало ли сумите да се изключат като необлагаеми и да се включат в друго приложение на данъчната декларация или изобщо да не се показват в нея?
На съображение чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, не са облагаеми приходите от продажба или подмяна на движимо имущество, като се изключи:
а) пътни, въздухоплавателни и водни транспортни средства, в случай че интервалът сред датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;
б) творби на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети;
в) акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, както и приходите от търговия с задгранична валута;
г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да правят събиране, превозване, оползотворяване или неутрализиране на боклуци в сходство със Закона за ръководство на отпадъците.
Видно от посочените разпореждания, приходът от продажба на използвани предмети - персонални движимости (в съответния случай телефон и златен пръстен) и други сходни е необлагаем, в случай че не попада в изключенията, които са облагаеми - като предмети на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети.
Определенията за “предмети на изкуството, предмети за сбирки и антикварни предмети” са съответните понятия по смисъла на Закона за налог върху добавената стойност - §1, т.10 от Допълнителните разпореждания на ЗДДФЛ.
Независимо от обстоятелството, че приходите от продажба на използвани предмети - персонални движимости и други сходни, са необлагаеми, същите следва да бъдат посочени в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, когато платецът на прихода е дружество или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за обществено обезпечаване.
През 2020 година започва нова електронна услуга за подаване на авансово попълнена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, предоставяна от Национална агенция за приходите и налична с личен идентификационен код (ПИК) или дипломиран електронен автограф. Всеки ползвател на ПИК или дипломиран електронен автограф получава достъп до към този момент въведените данни за приходи от трудови правни отношения, цивилен контракти и възнаграждения, приходи от наем за парцели, отдадени чартърен на юридически лица и дотации, изплатени на аграрни производители.
В Приложение №5 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ се вкарват данни за получени от физическите лица приходи от продажба на права или имущество.
Наличната в Национална агенция за приходите информация от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на приходи, която при предпочитание на физическите лица ще се зареди в помощната таблица, съдържа настоящи все още данни за продажната цена, подадена от платците на приходите в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ.
Когато тези приходи се явяват необлагаеми на съображение чл.13 от ЗДДФЛ, физическите лица могат да ги отстранен от приложението.
В случая следва да се има поради и наредбата на чл.50а от ЗДДФЛ. Съгласно нормата, необлагаемите приходи, както и имуществото, добито по подаяние, не подлежат на обявление в годишната данъчна декларация, само че по избор локалните физически лица могат да ги разказват в Приложение №13 към Годишната данъчна декларация.
II Деклариране на приходи от чужбина
За месеците от октомври до декември 2020 година човек е полагал труд по трудови правни отношения в Белгия. Получил е трудово заплащане, като напълно са начислени и удържани осигуровки и налог според белгийското законодателство.
През 2020 година жителят не е получил други приходи, с изключение на пенсия заради неработоспособност с 58% понижена продуктивност, удостоверена с Решение на ТЕЛК. Поставени са следните въпроси:
1. Трябва ли да заявява в годишна данъчна декларация (ГДД) получения приход от трудови правни отношения в Белгия, и в случай че да, в кое приложение?
2. Какви документи би трябвало да се приложат към ГДД?
3. Трябва ли да бъде заплатен налог в България?
През 2020 година жителят е обитавал на територията на Белгия за интервала от октомври до декември и е полагал труд по трудови правни отношения.
Съгласно чл.6 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ), локални физически лица са носители на задължението за налози за добити приходи от източници в България и в чужбина. Следователно, като локално за данъчни цели на България лице за 2020 година, жителят е длъжен да подаде ГДД за добитите приходи от страната и чужбина.
Съгласно чл.15 от Спогодбата за отбягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) сред България и Белгия, заплати, надници и други сходни хонорари, които локално лице на едната договаряща страна получава от трудова активност, се таксуват единствено в тази страна, в случай че работата се прави в другата договаряща страна. Ако работата се прави там, възнагражденията, получени на това съображение, се таксуват в тази друга страна.
В съответния случай приходите са получени от шеф - белгийска компания, което не е локално лице на България, а осъществената работа е на територията на Белгия.
При тези условия, данъкът се дължи по белгийското законодателство и полученият приход по трудово правно отношение предстои на облагане в Белгия.
Независимо от това, жителят като локално за България лице, би трябвало да подаде ГДД в период до 30 април 2021 година и да попълни приложение №1 към декларацията, за приходи от трудови правни отношения.
Те се показват в част I, ред №1, колона №3 с код 101. На ред 5, част I, колона №3 би трябвало да уточни импортираните в чужбина осигурителни вноски. На ред №6 и 7 би трябвало да впише образуваната годишна данъчна основа. Гражданинът би трябвало да попълни и част III, ред №2 от приложение №1.
Към годишната декларация ще подадете и приложение №9 и приложение №10 предвид на това, че приходът е от чужбина. В приложение №9 попълвате част I, където е очакван методът “Освобождаване с прогресия”, с който се отстранява двойното данъчно облагане. В Приложение №10 попълвате част VIII, ред №9 и ред 10, колона №4. Сумата от ред №10 се придвижва в ГДД в част IV, ред 2.
Документи не се ползват към декларацията. Съгласно чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ, за приходи от източник в чужбина, при облагането на които според настоящата Споразумения за избягване на двойно данъчно облага се ползва способ за отбягване на двойно данъчно облагане “Освобождаване с прогресия”, може да не се ползват документи за размера на платения налог в чужбина.
Всички формирани и подписани от жителя документи за зародилите правни отношения и изплатени суми би трябвало да се съхраняват според законовите периоди по чл.38 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и показват пред контролните органи при поискване.
В България няма да се дължи налог за прихода от чужбина и при вярно попълване на годишната данъчна декларация не би следвало да се образува подобен. Получаваната от жителя пенсия не е облагаем приход и не предстои на обявление.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ