Юлиян Попов: Зелената сделка не е убийство на индустрията
Много хора свързват Зелената договорка със спада и удара върху въглишната промишленост. Тя на процедура няма нищо общо с тях, тъй като търговията с излъчвания стартира през 2005 година. България влиза в битката с климатичните промени доста преди част от актуалните политици да стартират да упрекват държавното управление, че надали не то е отговорно за съкръщаването на въглищните мощности. Това сподели пред Нова телевизия министърът на околната среда и водите.
" Зелената договорка е един пакет от 60-70 документа и разнообразни тактики, които са свързани освен с енергетиката, само че с храните, земеделието, промишлеността, превоза и на процедура с всички браншове на стопанската система. Според мен тя е нужна като фокус на икономическата политика на Европейския свят. Защо беше наречена зелена, това е противоречив въпрос. Можеше да бъде наречена по различен метод. В Съединените щати приеха закон за ограничение на инфлацията. На процедура този закон за ограничение на инфлацията е Зелена договорка. Ако ние бяхме нарекли Зелената договорка закон или инструкция за ограничение на инфлацията или за икономическия напредък, тогава всички тези разногласия нямаше да съществуват, само че просто заради самото наименование малко стана като джендър ", счита той.
По думите му Европа дава отговор за към 7% от международния дял на въглеродните излъчвания. " Зелената договорка се схваща главно като намаляване на изкопаемите горива. Но това значи понижаване и вероятно преустановяване на потребление на изкопаемите горева в превоза, т.е. бензин, дизел и така нататък Също в отоплението. Всички западни страни, които имат високо прилагане на газ за отопление, имат доста съществени политики за излизането от него. Т.е. газът за отопление към този момент не е вероятност. Има два града у нас, които са си сложили за цел нулев въглероден отпечатък до 2030 година. Това са София и Габрово ", разяснява Попов.
Последвайте канала на
" Зелената договорка е един пакет от 60-70 документа и разнообразни тактики, които са свързани освен с енергетиката, само че с храните, земеделието, промишлеността, превоза и на процедура с всички браншове на стопанската система. Според мен тя е нужна като фокус на икономическата политика на Европейския свят. Защо беше наречена зелена, това е противоречив въпрос. Можеше да бъде наречена по различен метод. В Съединените щати приеха закон за ограничение на инфлацията. На процедура този закон за ограничение на инфлацията е Зелена договорка. Ако ние бяхме нарекли Зелената договорка закон или инструкция за ограничение на инфлацията или за икономическия напредък, тогава всички тези разногласия нямаше да съществуват, само че просто заради самото наименование малко стана като джендър ", счита той.
По думите му Европа дава отговор за към 7% от международния дял на въглеродните излъчвания. " Зелената договорка се схваща главно като намаляване на изкопаемите горива. Но това значи понижаване и вероятно преустановяване на потребление на изкопаемите горева в превоза, т.е. бензин, дизел и така нататък Също в отоплението. Всички западни страни, които имат високо прилагане на газ за отопление, имат доста съществени политики за излизането от него. Т.е. газът за отопление към този момент не е вероятност. Има два града у нас, които са си сложили за цел нулев въглероден отпечатък до 2030 година. Това са София и Габрово ", разяснява Попов.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ