Неотстояване на себе си и ниско самочувствие
Много хора споделят какъв брой им е мъчно да отстояват себе си. Без значение дали става въпрос за преустановяване на неудовлетворителна връзка, за искане на справедливо покачване, за удължение крайния период на план или за слагане на здравословни граници в връзките с другите – на доста хора им е мъчно да изразят потребностите си на глас и да се застъпят за личните си ползи.
Невъзможността да отстояваш себе си и да попиташ за това, което искаш, постоянно произлиза от разнообразни подсъзнателни страхове или нерационални системи от вярвания. Може да ни е боязън да не ядосаме или да не нараним някой различен, не ни е комфортно да сложим себе си преди всичко или пък сме ужасени от мисълта, че някой би могъл да ни схване като претенциозни или неразумни. Имаме податливост да се придържаме към нерационалните си системи от вярвания, които ни споделят, че ние сме виновни за това по какъв начин се усещат другите. Затова заобикаляме да желаяме нещо за себе си от боязън да не създадем дискомфорт и напрежение. Понякога даже имаме надълбоко вкоренено разбиране, че потребностите и желанията на другите са по-важни от нашите лични. В последна сметка ние просто се изключваме от потребностите и желанията си и си мълчим – с други думи ставаме пасивни или неасертивни.
Проблемът с неналичието на асертивност е, че тя постоянно върви за ръка с ниско самочувствие. Когато не съумяваме да отстоим себе си, има огромна възможност да се завъртим в циничен кръг, където възприятието за непълноценност се ускорява и ни оставя с още по-малко мощ да отстояваме себе си и да се погрижим уместно за потребностите си. Когато не сме асертивни, изпращаме сами на себе си едвам доловимо, само че мощно обръщение, че не сме задоволително положителни и скъпи. Това е форма на омаловажаване на себе си, която с повторенията във времето се трансформира в унищожителен табиет. Започваме да излъчваме към околния свят своята уязвимост, колебливост или самозабрана, което пък ни прави още по-уязвими към това другите да се държат надменно към нас или напряко да се възползват от нас.
Като си мълчим в разнообразни обстановки, където в действителност доста би ни се желало да кажем всякакви неща, нищо чудно да стартираме да таим неспокойствие и яд, което пък води до струпване на възмущение и по този начин асертивността става още по-трудна. Отначало доста хора са неспособни да кажат това, което желаят, само че в един миг толкоз им прикипява, че минават границата и показват насъбраните страсти посредством нападателна връзка и държание.
Нека разгледаме асертивността върху континуум като здравословното отстояване на себе си е по средата и е наша цел, а неасертивното и агресивното държание са в двата противоположни края. Тренирането на асертивност е значима част от работата за създаване на самочувствие. Отстояването на себе си е умеене, което може да бъде научено, практикувано и подобрявано. То не е вродена личностна линия. Напротив, може да се построи у всеки човек посредством поредни старания.
Според Робърт Алберти и Михаел Емонс асертивната връзка е „ непосредствено, твърдо, позитивно и при нужда упорито деяние за да се реализира тъждество в отношението човек-човек ”. Според тях асертивността ни дава опция да действаме в наш интерес, да се застъпим за себе си без непотребна паника, да упражняваме личното си право без да отхвърляме правото на другите и да показваме възприятията си почтено и удобно ”.
Когато отстояваме себе си, ние даваме звук на тъждество, почтеност и взаимно почитание. Асертивното деяние ни разрешава да установим здравословни граници с другите, да подобрим шансове си да удовлетворим потребностите си и да реализираме задачите си. И най-важното – асертивността ни оказва помощ да изградим и да поддържаме здравословно самочувствие.
Разбира се, постоянно има обстановки, в които асертивната ни връзка не води до реализиране на крайната ни цел. Може да не ни дадат покачването, удължаването на крайния период, да продължат да не ни ценят или уважат както ни се желае. Винаги има предизвикателни, сложни и злоупотребяващи хора, които отхвърлят да одобряват нашата асертивност или не съумяват да отговорят посредством здравословна връзка. Но дано не се обезкуражаваме от това. Фактът, че сме се пробвали да изкажем своите стремежи и потребности изпраща мощно обръщение, че ценим и почитаме себе си задоволително, че да се застъпим за нас самите.
Нека не забравяме, че са нужни старания и труд, с цел да разклатим нерационалните си вярвания, които ни пречат. Но с процедура и увереност можем да станем по-асертивни, да изградим самочувствието си и да подобрим качеството си на живот.
Адаптация по публикацията на Меган Маккътчън, Goodtherapy. org
Инфо: http://zdravaistoria.com
