Защо първите спомени често са... измислици
Много хора считат, че първите им мемоари са се формирали, когато са били още на една или две годинки. Но съгласно науката това не е допустимо, защото системите в мозъка, които дават отговор за образуването на цялостни мемоари, към момента не са развити на толкоз ранна възраст.
Затова учените решили да проведат най-голямото проучване на първите детски мемоари при хората. Досега изследванията посочваха, че най-ранните мемоари са от интервала, в който човек е бил на три или три и половина години. Новото изследване целяло да откри до каква степен тези мемоари са същински и до каква степен - плод на въображението.
Изследването е извършено от учени от три британски университета и в хода му било открито, че от интервюираните 6641 души 38,6% настояват, че имат мемоари от двегодишни или даже по-малки, а 893 души споделят, че имат мемоари откогато са на една година или по-малки . Такива изказвания били най-характерни за хората на междинна възраст и по-старите участници.
Анкетираните трябвало да опишат първия си умишлен спомен, за който са сигурни, че е действителен и не се основава на разкази от родственици или на фотоси. След това учените изследвали наличието на описа, езика, природата и детайлите в описанието, с цел да преценяват за какво тези хора настояват, че имат мемоари от възраст, в която съгласно изследванията до момента не е допустимо образуването на такива мемоари.
Учените заключили, че тези нереални мемоари се базират на фрагменти от ранни прекарвания, като престоя в кошарката, връзките в фамилията, възприятието на горест или благополучие. Тези фрагменти, в композиция с към този момент известни на спомнящия си обстоятелства и познания за личното му ранно детство, образуват фиктивен спомен.
Така откъслечните мемоари за избрана страст се допълват от разкази и фотоси, с цел да заблудят индивида, че си спомня същинска обстановка. С времето той се връща неведнъж към този " спомен " и по този начин той се затвърждава в съзнанието му като същински. Повечето от интервюираните не желали да повярват, че спомените им не са действителни.
Според учените, първите същински мемоари се образуват на възраст пет-шест години.
Изследването е оповестено в списание Psychological Science.
Затова учените решили да проведат най-голямото проучване на първите детски мемоари при хората. Досега изследванията посочваха, че най-ранните мемоари са от интервала, в който човек е бил на три или три и половина години. Новото изследване целяло да откри до каква степен тези мемоари са същински и до каква степен - плод на въображението.
Изследването е извършено от учени от три британски университета и в хода му било открито, че от интервюираните 6641 души 38,6% настояват, че имат мемоари от двегодишни или даже по-малки, а 893 души споделят, че имат мемоари откогато са на една година или по-малки . Такива изказвания били най-характерни за хората на междинна възраст и по-старите участници.
Анкетираните трябвало да опишат първия си умишлен спомен, за който са сигурни, че е действителен и не се основава на разкази от родственици или на фотоси. След това учените изследвали наличието на описа, езика, природата и детайлите в описанието, с цел да преценяват за какво тези хора настояват, че имат мемоари от възраст, в която съгласно изследванията до момента не е допустимо образуването на такива мемоари.
Учените заключили, че тези нереални мемоари се базират на фрагменти от ранни прекарвания, като престоя в кошарката, връзките в фамилията, възприятието на горест или благополучие. Тези фрагменти, в композиция с към този момент известни на спомнящия си обстоятелства и познания за личното му ранно детство, образуват фиктивен спомен.
Така откъслечните мемоари за избрана страст се допълват от разкази и фотоси, с цел да заблудят индивида, че си спомня същинска обстановка. С времето той се връща неведнъж към този " спомен " и по този начин той се затвърждава в съзнанието му като същински. Повечето от интервюираните не желали да повярват, че спомените им не са действителни.
Според учените, първите същински мемоари се образуват на възраст пет-шест години.
Изследването е оповестено в списание Psychological Science.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ