Много хора смятат, че нашият премиер Зоран Заев говори исторически

Много хора считат, че нашият министър председател Зоран Заев приказва исторически врели-некипели за да реализира политически точки, само че в действителност действителността е напълно друга. Това, което обществеността му приписва като некомпетентност, в действителност е наша групова историческа илюзия, за която неверно сме образовани. Колкото и ужасно да звучи, в изявлението пред организация БГНЕС Зоран Заев сподели исторически истини.

Това се споделя при започване на обширната публикация в македонския седмичник “Фокус ", който излиза през днешния ден на пазара в страната, съобщи кореспондент на БГНЕС.

“Сред вълната от офанзиви, обиди, та даже и обети, може да се намерят и няколко справедливи историци, дипломати, в това число и хора, които доста от дълго време се занимават с тези въпроси и те предизвестиха, че министър председателят не приказва като добряк ", написа създателят на обявата Деян Азески, който, с цел да избегне конюнктурната индивидуалност, е изискал мнението на немския академик доктор Майнолф Аренс от Международния институт за права на етническите групи и райони, който е основан в Мюнхен.

“Комунистическите диктатури в Югославия и България поясниха, манипулираха и насочваха македонският въпрос в границите на техните политически стратегии в интервала 1944- 1989г. Това ставаше посредством целенасочена агитация. През този интервал имаше няколко промени и в двете страни. След спирането на връзките сред Сталин и Тито през 1948г. и убийството на Георги Димитров беше ясно, че България няма да бъде част от Югославия под каквато и да е форма, а Белград интензивно извършваше дебългаризацията на мозъците посредством просветителната политика и посредством основаването на македонска черква през 1958 година ", споделя Аренс.

“В интервала 1918-1989г нямаше никакво културно и политическо свързване сред България и Югославия. Като изключим обособени връзки, нямаше общи платформи по нито една тематика, което е съдбовно единствено по себе си като се има поради, че сте прилежащи страни. В същото време би трябвало да се има поради, че към 15 на 100 от популацията в днешна България са в действителност потомци на бежанци, прокудени или емигрирали от Македония при разнообразни талази от 1878-1945г. ", споделя Аренс и акцентира: “Истина е, че през 1912/1915г. болшинството от популацията се радва и приема българската войска като освободителна, а това не се отнася за гръцката и сръбската армии Това нещо е документирано в голям брой отчети от най-различен темперамент. това се вижда от доста филми и фотоси ".

В публикацията създателят написа, че има “исторически обстоятелства които /македонското общество, бел.ред./ ще би трябвало да одобри ".

За аргументацията си той показва единствено и извънредно литература от формалните македонски създатели, която се учи в университетите.

Там измежду множеството “промакедонистки и патриотични позиции може да се прочетат и следните, не толкоз известни обстоятелства ".

1. Югославия работеше за утежняване на българо-македонските връзки, макар оправданите аргументи.

2. Българската войска бе по едно и също време окупационна, административна, само че за някои и освободителна. Партизанското придвижване действително поражда чак след 1943г. когато в Македония идва пратеника на Тито Светозар Вукманович -Темпо.

3. Македонският книжовен език, съзнателно или не, се отдалечава от българския език. В началото на 20 век македонският и българския са били толкоз близки както през днешния ден са сръбския и черногорския езици. Първата кодификация на литературния език в македонската страна става въз основата на сръбската кирилица на Вук Карпаджич, която в оня миг е доста надалеч от достоверното македонско произношение. По този метод са изхвърлени букви, които обективно са нужни за изписването на говорния език. Те са изхвърлени единствено и само, тъй като съществуват в българската, само че не и в сръбската писмености.

4. В България живеят повече македонци, в сравнение с в районен съд Македония. Огромна част от бежанците след кървавото потушаване на Илинденското въстания – над 300 000 души – намират избавление в България. Нови бежански талази има и след 1913г., само че и след 1918г. Така през днешния ден техните потомци в България наброяват над 2 млн., а съгласно някои и три милиона. Техният формален генезис е македонски българи.

5. Българските военни елементи вземат участие в освобождението на Македония през 1944 година и това е може би най-трудният факт, който би трябвало да се поеме, колкото и да ни звучи чудно, обидно и недопустимо. Съществуват данни, че българската войска марширува като освободителна по централната улица на Скопие – през днешния ден ул. Македония.

В края на разбора се дават мненията на доктор Аренс и първият министър на външните работи на районен съд Македония Денко Малевски за разрешаване на днешния спор сред Скопие и София.

“Според мен българите и македонците би трябвало да проучат в детайли паралелният случай в Европа…И тук имам поради сравнението сред България и Македония с Германия и Австрия ", споделя доктор Аренс.

“От опита с народите от някогашна Югославия знам, че сходни проблеми, оставени за разрешаване на волята и гения на две балкански страни, са най-вече безуспешни. И заради тази причина не считам, че нашият министър председател ще бъде изключение. Със сигурност при нас нас няма да има война сред две страни от НАТО, само че сигурно тази рана ще гнои дълготрайно. Няма идеално решение за нас, само че договарянията би трябвало да стартират ", счита Денко Малевски.