Разходка из родния град на Велко Кънев, роден днес -
Много хора и улици в родния му град Елхово пазят жив загатна за Велко Кънев, написа Мира Безус за Българска телеграфна агенция. Любимецът на публиката през днешния ден щеше да навърши 74 години. Пред локалното читалище се издига негова бронзова фигура, а непрекъсната музейна експозиция, отдадена на живота и творчеството му, може да бъде прегледана в „ Бялата къща “ – емблематична постройка на тиха уличка в центъра на града.
За никого в Елхово не е загадка пристрастеността му към риболова. Общото занимание край крайбрежията на Тунджа го свързва и с Борис Янев. Той показа в изявление за Българска телеграфна агенция любопитни мемоари и истории от тяхното дългогодишно другарство. „ Добросърдечен, доста великодушен, с възприятие за комизъм и доста мощна самоирония. Такъв беше Велко! “ – по този начин още го разказва неговият другар и съгражданин. По думите на Борис Янев, артистът буйно се запалил по въдичарството „ късно “ – на към 50-годишна възраст. Допреди това не разпознавал добре „ най-хубавото парче риба на масата “. " На автомобила си от горната страна Велко имаше багажник с доста въдици, наподобяващ на контрабас, " спомня си още приятелят му.
Той споделя и една занимателна риболовна история с Велко Кънев и художника Янчо Петров. „ Бяхме на Княжевския мост в посока Тополовград. Минахме моста и Янчо остана от другата му страна да лови риба. Ние с Велко преминахме през някакви бахчи (зеленчукови градини – бел. а.), които хората са си създали около реката. По едно време се зададе притежателят на бахчите, оказа се доста културен възрастен човек. Двамата се заговориха с Велко, който внезапно сподели: „ А бе, загубихме Янчо! “, а той му отвърна: „ Така е, един по един си отиваме. “ В този миг паднахме на земята от смях “, описа още с усмивка Янев.
Освен огромен актьор, Велко Кънев беше и доста наличен и непосреден човек. Едновременно непретенциозен и великодушен към приятелите си, добавя с насълзени очи Борис Янев. „ Минаваме през някое село, връщайки от лов на риба и хората като го познаят, ще го измъкнат от прозореца на колата, прегръщат го, целуват го… национален човек “, споделя още приятелят на артиста.
Според него Велко Кънев постоянно се е раздавал за публиката, и на театралната сцена, и на огромния екран. Тази му отдаденост изключително си личеше в моноспектаклите – „ Великденско вино “, „ Даскал “ и „ 12 ядосани монолога “. С „ Великденско вино “ завоюва премията „ Аскеер “ за водеща мъжка роля през 1994 година, а „ Даскал “ бе отличен с втора премия на Международния фестивал на моноспектаклите в Санкт Петербург през 2007 година, напомня Янев. Той споделя, че постоянно е придружавал обичания наш артист по време на турнетата му из страната.
„ Велко пълнеше сцената, само че обичаше да разчита самичък на себе си. В „ Даскал “, когато свършеше постановката, сакото му беше мокро, имаше голямо леке на гърба “, споделя още той. Спомня си и навлизането артиста в света на режисурата с първата му режисура „ Дядо Коледа е отпадък “. „ Когато ми сподели, че ще прави пиеса в София като режисьор, го попитах кои ще играят, а той ми отвърна: „ Как кои? Най-добрите! “
По думите му Велко Кънев в никакъв случай не е споделил неприятна дума за различен артист и не разрешавал да бъдат коментирани сътрудници от гилдията в негово наличие.
През 2018 година по случай 70-ата годишнина от рождението на Велко Кънев в Елхово бе открита първата по рода си непрекъсната музейна колекция. Експозицията е ситуирана в „ Бялата къща “ – емблематична постройка на тиха уличка в центъра на града, която до 1989 година е била дом на художествено-творческата интелигенция. След това в нея е имало ресторант, където Велко обичал да сяда с другари.
Сред експонатите са голям брой фотоси – от фамилния списък и професионалния му път, печатни материали от постановките на Народния спектакъл, в които Велко Кънев е взел участие. Запазено място има и присъденият му през 2008 година медал " Св. св. Кирил и Методий " – първа степен за заслуги в региона на културата и изкуството. Показан е и спомен от театралния дебют на Велко Кънев, когато е едвам на 14 години – театрална програмка от пиесата на Асен Босев „ Кандидат за луната “, сложена от самодейната театрална натрупа на сцената на читалището в Елхово. Дипломата му от ВИТИЗ, снимки от младежките и войнишките му години, както и такива с въдица край Тунджа, съхраняват и до през днешния ден духа на Велко.
През 2019 година в Елхово публично бе открит и монумент на Велко Кънев – негова бронзова фигура, която е дело на ямболския ваятел Петко Йорданов. Паметникът неслучайно се намира пред локалното читалище „ Развитие “, където още като възпитаник той прави първите си стъпки на театралната сцена.
Обичаният и паметен български артист Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 година и напусна този свят на 63-годишна възраст на 11 декември 2011 година Той обаче продължава да живее в сърцата на публиката посредством едни от безконечните български филми, в които взе участие в основните функции – „ Оркестър без име “, „ Матриархат “, „ Мъжки времена “, „ Бон късмет, инспекторе! “, „ Да обичаш напук “ „ Бой финален “ и други Изиграл е и над 40 функции в театъра, множеството от които на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов основават и групата НЛО, която прераства в ефирен проект-ярка ирония на социализма.
За никого в Елхово не е загадка пристрастеността му към риболова. Общото занимание край крайбрежията на Тунджа го свързва и с Борис Янев. Той показа в изявление за Българска телеграфна агенция любопитни мемоари и истории от тяхното дългогодишно другарство. „ Добросърдечен, доста великодушен, с възприятие за комизъм и доста мощна самоирония. Такъв беше Велко! “ – по този начин още го разказва неговият другар и съгражданин. По думите на Борис Янев, артистът буйно се запалил по въдичарството „ късно “ – на към 50-годишна възраст. Допреди това не разпознавал добре „ най-хубавото парче риба на масата “. " На автомобила си от горната страна Велко имаше багажник с доста въдици, наподобяващ на контрабас, " спомня си още приятелят му.
Той споделя и една занимателна риболовна история с Велко Кънев и художника Янчо Петров. „ Бяхме на Княжевския мост в посока Тополовград. Минахме моста и Янчо остана от другата му страна да лови риба. Ние с Велко преминахме през някакви бахчи (зеленчукови градини – бел. а.), които хората са си създали около реката. По едно време се зададе притежателят на бахчите, оказа се доста културен възрастен човек. Двамата се заговориха с Велко, който внезапно сподели: „ А бе, загубихме Янчо! “, а той му отвърна: „ Така е, един по един си отиваме. “ В този миг паднахме на земята от смях “, описа още с усмивка Янев.
Освен огромен актьор, Велко Кънев беше и доста наличен и непосреден човек. Едновременно непретенциозен и великодушен към приятелите си, добавя с насълзени очи Борис Янев. „ Минаваме през някое село, връщайки от лов на риба и хората като го познаят, ще го измъкнат от прозореца на колата, прегръщат го, целуват го… национален човек “, споделя още приятелят на артиста.
Според него Велко Кънев постоянно се е раздавал за публиката, и на театралната сцена, и на огромния екран. Тази му отдаденост изключително си личеше в моноспектаклите – „ Великденско вино “, „ Даскал “ и „ 12 ядосани монолога “. С „ Великденско вино “ завоюва премията „ Аскеер “ за водеща мъжка роля през 1994 година, а „ Даскал “ бе отличен с втора премия на Международния фестивал на моноспектаклите в Санкт Петербург през 2007 година, напомня Янев. Той споделя, че постоянно е придружавал обичания наш артист по време на турнетата му из страната.
„ Велко пълнеше сцената, само че обичаше да разчита самичък на себе си. В „ Даскал “, когато свършеше постановката, сакото му беше мокро, имаше голямо леке на гърба “, споделя още той. Спомня си и навлизането артиста в света на режисурата с първата му режисура „ Дядо Коледа е отпадък “. „ Когато ми сподели, че ще прави пиеса в София като режисьор, го попитах кои ще играят, а той ми отвърна: „ Как кои? Най-добрите! “
По думите му Велко Кънев в никакъв случай не е споделил неприятна дума за различен артист и не разрешавал да бъдат коментирани сътрудници от гилдията в негово наличие.
През 2018 година по случай 70-ата годишнина от рождението на Велко Кънев в Елхово бе открита първата по рода си непрекъсната музейна колекция. Експозицията е ситуирана в „ Бялата къща “ – емблематична постройка на тиха уличка в центъра на града, която до 1989 година е била дом на художествено-творческата интелигенция. След това в нея е имало ресторант, където Велко обичал да сяда с другари.
Сред експонатите са голям брой фотоси – от фамилния списък и професионалния му път, печатни материали от постановките на Народния спектакъл, в които Велко Кънев е взел участие. Запазено място има и присъденият му през 2008 година медал " Св. св. Кирил и Методий " – първа степен за заслуги в региона на културата и изкуството. Показан е и спомен от театралния дебют на Велко Кънев, когато е едвам на 14 години – театрална програмка от пиесата на Асен Босев „ Кандидат за луната “, сложена от самодейната театрална натрупа на сцената на читалището в Елхово. Дипломата му от ВИТИЗ, снимки от младежките и войнишките му години, както и такива с въдица край Тунджа, съхраняват и до през днешния ден духа на Велко.
През 2019 година в Елхово публично бе открит и монумент на Велко Кънев – негова бронзова фигура, която е дело на ямболския ваятел Петко Йорданов. Паметникът неслучайно се намира пред локалното читалище „ Развитие “, където още като възпитаник той прави първите си стъпки на театралната сцена.
Обичаният и паметен български артист Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 година и напусна този свят на 63-годишна възраст на 11 декември 2011 година Той обаче продължава да живее в сърцата на публиката посредством едни от безконечните български филми, в които взе участие в основните функции – „ Оркестър без име “, „ Матриархат “, „ Мъжки времена “, „ Бон късмет, инспекторе! “, „ Да обичаш напук “ „ Бой финален “ и други Изиграл е и над 40 функции в театъра, множеството от които на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов основават и групата НЛО, която прераства в ефирен проект-ярка ирония на социализма.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ