Има хора, има и нехора
Много грешах….Дълги години мислех, че хората сме от една кръв
Мислех, че вътрешната същина на нас хората единствено малко се разграничава.
Не.
Вече изнурен от вика на душата, обезверен да протегна ръка, пишещ доста апели за добрина и съчувствие, едвам тогава – осъзнах –
Има хора, има и нехора.
Преходът е неосъществим. Нечовекът няма да се трансформира в Човек, даже откакто прочете хиляди апели за положително.
Нечовеците не могат да схванат нечие обезсърчение,страдание…Още повече, те обичат да предизвикват болежка на някого безнаказано.
Човек обаче няма да стане Нечовек, даже да е в беднотия или в болест.
Колко големи богаташки вили и джипове донесоха гибел на други живи същества, родени без дом?!
Нечовеците нямат душа.Те са калкулатори на пари, благосъстоятелност, авторитет. Без значение от пола.
Хората отиват в различен свят с голям багаж от добро…
С горделивост и без боязън.
По-често те са съпроводени от дребни, съвсем незабележими души с опашки … В последна сметка те търпеливо ги чакаха ….
Те са очевидци на своя заслужен земен живот…
Уви, всичките ми апели към Доброто могат да бъдат чути единствено от тези, които към този момент са положителни.
Простете ми за суетния зов на душата…
В края на краищата вие, Хора от една кръв като мен, бихте чули и шепот …
Алекс Прок
