Д-р Калоянов: Българите в Украйна имат нужда да почувстват грижата на държавата
Много е значимо сред България и Украйна и Молдова да има подписани съглашения на високо равнище, с цел да могат българите, които живеят там, да се почувстват обгрижени и да могат децата, които идват тук, да се усещат като българи.
доктор Владимир Калоянов
Нито едно българско държавно управление до момента не е водило национална политика във връзка с сънародниците ни в чужбина. И това не визира само българите в Украйна и Молдова, само че и тези в Сърбия, Македония и Албания.
Това сподели в изявление за организация БГНЕС доктор Владимир Калоянов, специалист по историческа демография, който се занимава извънредно задълбочено с българите в Таврия.
Той показа своя труд „ Цената на българщината в Таврия (1917-1945 г.) ”, в който разказва в детайли нелекия живот на българите, населяващи тази област в Украйна.
„ От дребен разбрах, че съм българин, само че нямаше учебно заведение, в което да изучавам родния си език. Срещнах доста огромна опозиция да изучавам български език ”, показа доктор Калоянов, който акцентира, че през 80-те години на предишния век на територията на някогашния Съветски съюз е протичал развой на русифициране на българите там, както и на всички малцинства.
„ През 1981 година бях задържан, а след това се принудих да се прикривам няколко години, тъй като заявих своя български генезис и желанието си да изучавам български език.
В това време да кажеш, че си българин и че искаш да учиш български език не беше елементарно. ”
Обявяването на независимостта на Украйна беше посрещнато с екстаз, защото украинската страна стартира да дава обещание да открие български учебни заведения и детски градини, опция да се учи български език от първи клас.
В Бесарабия този развой се реализира по-лесно, защото там българското население е по-компактно, до момента в който в Украйна българите живеят по-разпръснато. „ Взехме за образец техния модел в Таврия, в Запорожка и в Одеска области. И по този начин започнахме ”, описа доктор Калоянов.
„ Но след време стартира различен развой – на затваряне на българските учебни заведения. Смяна на имената след 1992 година От българи – без да ни питат, започнаха да ни записват като жители на Украйна. Имената ни смениха – от Владимир станах Володимир, Анна стана Ганна, Никола – Микола и така нататък ”
„ Има проблеми, за които България мълчеше. Нищо не направи по този въпрос. И ние няма на кого да се оплачем – по този начин си караме сами ”, сподели доктор Калоянов.
По време на ръководството на настоящия президент Зеленски политиката на Украйна се промени в отрицателна посока. „ В резултат на дейностите на новото ръководство ние българите изпаднахме в недружелюбност и вместо да се обединим, те започнаха да ни разединяват. ”
В Украйна бяха направени промени в разнообразни административни региони, в които има няколко български села и живее плътно българско население. Спряно е и финансирането на българските учебни заведения, дори се затварят, защото икономическото състояние в селата е тежко и българите търсят различен излаз за оцеляване – отиват да работят в чужбина. По този метод селата остават без младежи, не се раждат деца и това дава мотив да се затворят учебните заведения.
Дори и да са осведомени някои от институциите в България за протичащото се с образованието по български език в Украйна, страната не обръща съществено внимание на това, счита доктор Калоянов.
Ситуацията не е по-различна от тази в България: селата се обезлюдяват, младежите напущат, гоним децата си в чужбина. „ Явно за някого е по-изгодно да нямаме здравомислещи младежи, които да се борят с тези, които не желаят да има мощна България ”, сподели той.
Д-р Владимир Калоянов показа случай, при който по време на едно от преброяванията на популацията – преди 2009 година, преброителите декларирали непосредствено, че ще изтрият написаната с молив народност „ българи ” и ще запишат на нейно място друга.
„ Тогава стана скандал и след експлицитното ни гледище бяхме вписани като българи, описа той.
„ Но това не бяха елементарни хора. Те бяха готови по този въпрос. ”
Терорът против българите на тази територия не е оригиналност. Те са измежду най-сериозно потърпевшите в интервала на „ разкулачването ”. Тъй като българите в Таврия се славят като доста работливи хора, немалка част от тях са имали добитък. Тогава щом имаш повече от две крави, значи си кулак.
„ В книгата си желаех да опиша за своите земляци, за техния метод на живот – в нея не става въпрос за политика. Тази тематика е непозната в България ”, споделя доктор Калоянов.
„ Преселването на нашите прародители от българските земи в Таврия е една покруса. Ние може да сме малцина, само че нашата история е добре да се познава. Нашият народ доста си е патил. ”
Когато ги изселват по време на руско-турските войни в Бесарабия, царското държавно управление вижда, че българите са доста работливи и решило, че е доста преференциално да ги засели в пустеещите земи.
На карта от 1907 година се вижда ясно, че по тези земи тогава е имало български и немски колонии – даже украински не е имало.
Германците са били по-добри от нас във връзка с обработването на земята, само че българите като деятелен народ постоянно са вземали това, което е положително за тях.
Книгата може да отвори очите на доста българи за събитията от това време, твърди доктор Калоянов.
В книгата историята стартира от 1917 година с разкази за първите заселници в степите.
Тревата там била висока към 2 м - заселниците я палели и тя горяла дни наред, разказвали старите хора.
Част от заселниците желали да се върнат назад, само че царското държавно управление решило да им даде по 125 сребърни рубли на семейство и съумяло по този метод да ги задържи.
Когато популацията почнало да се замогва, то почнало да изявява предпочитание да учи децата си на роден език. Това, обаче, срещнало огромен отпор от страна на съветското държавно управление. Тук би трябвало да се отдаде заслуженото на акад. Державин, който писал писма до висшестоящите, за да…
Въпреки сложните условия на живот, българските села съумели да се замогнат, за разлика от украинските. Българите станали известни с българския пипер и стигнали чак до Сибир.
По време на първия апетит през 1921 – 1923 година доста хора умират. След това идва 1929 година и разкулачванията. Българите, които са били доста богати, първи попадат под ударите на акцията.
Периодът 1932-33 година разкрива страшна картина. Излиза, че българите са потърпевши повече от всички останали. Това води до всеобщо обезлюдяване на селата.
Много малко се знае за българите в Таврия, а цената на българщината в действителност е висока, съобщи доктор Владимир Калоянов в отговор на въпрос дали е висока цената на българщината в Украйна.
Той насочи рекомендация към ръководещите в България във връзка с българите в чужбина: Да създаде една национална политика във връзка с нашите сънародници зад граница, с цел да се почувстват те обгрижени от своята прародина. /БГНЕС
София / България
доктор Владимир Калоянов
Нито едно българско държавно управление до момента не е водило национална политика във връзка с сънародниците ни в чужбина. И това не визира само българите в Украйна и Молдова, само че и тези в Сърбия, Македония и Албания.
Това сподели в изявление за организация БГНЕС доктор Владимир Калоянов, специалист по историческа демография, който се занимава извънредно задълбочено с българите в Таврия.
Той показа своя труд „ Цената на българщината в Таврия (1917-1945 г.) ”, в който разказва в детайли нелекия живот на българите, населяващи тази област в Украйна.
„ От дребен разбрах, че съм българин, само че нямаше учебно заведение, в което да изучавам родния си език. Срещнах доста огромна опозиция да изучавам български език ”, показа доктор Калоянов, който акцентира, че през 80-те години на предишния век на територията на някогашния Съветски съюз е протичал развой на русифициране на българите там, както и на всички малцинства.
„ През 1981 година бях задържан, а след това се принудих да се прикривам няколко години, тъй като заявих своя български генезис и желанието си да изучавам български език.
В това време да кажеш, че си българин и че искаш да учиш български език не беше елементарно. ”
Обявяването на независимостта на Украйна беше посрещнато с екстаз, защото украинската страна стартира да дава обещание да открие български учебни заведения и детски градини, опция да се учи български език от първи клас.
В Бесарабия този развой се реализира по-лесно, защото там българското население е по-компактно, до момента в който в Украйна българите живеят по-разпръснато. „ Взехме за образец техния модел в Таврия, в Запорожка и в Одеска области. И по този начин започнахме ”, описа доктор Калоянов.
„ Но след време стартира различен развой – на затваряне на българските учебни заведения. Смяна на имената след 1992 година От българи – без да ни питат, започнаха да ни записват като жители на Украйна. Имената ни смениха – от Владимир станах Володимир, Анна стана Ганна, Никола – Микола и така нататък ”
„ Има проблеми, за които България мълчеше. Нищо не направи по този въпрос. И ние няма на кого да се оплачем – по този начин си караме сами ”, сподели доктор Калоянов.
По време на ръководството на настоящия президент Зеленски политиката на Украйна се промени в отрицателна посока. „ В резултат на дейностите на новото ръководство ние българите изпаднахме в недружелюбност и вместо да се обединим, те започнаха да ни разединяват. ”
В Украйна бяха направени промени в разнообразни административни региони, в които има няколко български села и живее плътно българско население. Спряно е и финансирането на българските учебни заведения, дори се затварят, защото икономическото състояние в селата е тежко и българите търсят различен излаз за оцеляване – отиват да работят в чужбина. По този метод селата остават без младежи, не се раждат деца и това дава мотив да се затворят учебните заведения.
Дори и да са осведомени някои от институциите в България за протичащото се с образованието по български език в Украйна, страната не обръща съществено внимание на това, счита доктор Калоянов.
Ситуацията не е по-различна от тази в България: селата се обезлюдяват, младежите напущат, гоним децата си в чужбина. „ Явно за някого е по-изгодно да нямаме здравомислещи младежи, които да се борят с тези, които не желаят да има мощна България ”, сподели той.
Д-р Владимир Калоянов показа случай, при който по време на едно от преброяванията на популацията – преди 2009 година, преброителите декларирали непосредствено, че ще изтрият написаната с молив народност „ българи ” и ще запишат на нейно място друга.
„ Тогава стана скандал и след експлицитното ни гледище бяхме вписани като българи, описа той.
„ Но това не бяха елементарни хора. Те бяха готови по този въпрос. ”
Терорът против българите на тази територия не е оригиналност. Те са измежду най-сериозно потърпевшите в интервала на „ разкулачването ”. Тъй като българите в Таврия се славят като доста работливи хора, немалка част от тях са имали добитък. Тогава щом имаш повече от две крави, значи си кулак.
„ В книгата си желаех да опиша за своите земляци, за техния метод на живот – в нея не става въпрос за политика. Тази тематика е непозната в България ”, споделя доктор Калоянов.
„ Преселването на нашите прародители от българските земи в Таврия е една покруса. Ние може да сме малцина, само че нашата история е добре да се познава. Нашият народ доста си е патил. ”
Когато ги изселват по време на руско-турските войни в Бесарабия, царското държавно управление вижда, че българите са доста работливи и решило, че е доста преференциално да ги засели в пустеещите земи.
На карта от 1907 година се вижда ясно, че по тези земи тогава е имало български и немски колонии – даже украински не е имало.
Германците са били по-добри от нас във връзка с обработването на земята, само че българите като деятелен народ постоянно са вземали това, което е положително за тях.
Книгата може да отвори очите на доста българи за събитията от това време, твърди доктор Калоянов.
В книгата историята стартира от 1917 година с разкази за първите заселници в степите.
Тревата там била висока към 2 м - заселниците я палели и тя горяла дни наред, разказвали старите хора.
Част от заселниците желали да се върнат назад, само че царското държавно управление решило да им даде по 125 сребърни рубли на семейство и съумяло по този метод да ги задържи.
Когато популацията почнало да се замогва, то почнало да изявява предпочитание да учи децата си на роден език. Това, обаче, срещнало огромен отпор от страна на съветското държавно управление. Тук би трябвало да се отдаде заслуженото на акад. Державин, който писал писма до висшестоящите, за да…
Въпреки сложните условия на живот, българските села съумели да се замогнат, за разлика от украинските. Българите станали известни с българския пипер и стигнали чак до Сибир.
По време на първия апетит през 1921 – 1923 година доста хора умират. След това идва 1929 година и разкулачванията. Българите, които са били доста богати, първи попадат под ударите на акцията.
Периодът 1932-33 година разкрива страшна картина. Излиза, че българите са потърпевши повече от всички останали. Това води до всеобщо обезлюдяване на селата.
Много малко се знае за българите в Таврия, а цената на българщината в действителност е висока, съобщи доктор Владимир Калоянов в отговор на въпрос дали е висока цената на българщината в Украйна.
Той насочи рекомендация към ръководещите в България във връзка с българите в чужбина: Да създаде една национална политика във връзка с нашите сънародници зад граница, с цел да се почувстват те обгрижени от своята прародина. /БГНЕС
София / България
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ