Да си перфектна майка е токсично
„ Много е мъчно да си спокойна и усмихната, в случай че синът ти рисува най-некадърно от всички детската градина, в случай че написа с най-вече неточности в учебно заведение и не побеждава на надпревари и олимпиади.
Непрекъснато дублирам, че всеки има право на неточности, само че в реалност нямам доверие в това. "
С тези думи стартира разказът на една майка на 3 деца, която поучава всички амбициозни майки, устремени съм съвършенство, да се успокоят и да отдъхнат. Защото животът на съвършените родители се трансформира в истински пъкъл.
Чуйте я.
Голяма ми загадка е, че непрестанно неистина децата си. И нямам поради благите истории, които описваме за Дядо Коледа и Феята на зъбките, нито обясненията, че мама и баща се заключват в спалнята, „ с цел да си поговорят “.
Имам поради доста по-сериозни неща.
Всеки път, когато укротявам децата, и им споделям, че да грешиш е обикновено и естествено, вътрешно изобщо не съм съгласна с това. И всеки отново, когато им втълпявам, че да си съвършен и съвършен не е наложително, аз неистина. Защото не считам по този начин. Казвам им го, единствено и единствено да не израснат такива сбърканяци на тематика перфекционизъм, каквото на процедура съм аз.
Не знам по кое време стартира всичко това. Не осъзнах до каква степен обстановката е сериозна, до момента в който не станах майка.
Моята първа бременност мина по ноти. Нямах никакви проблеми със здравето. Никакво гадене и повръщане заран. Всеки ден ходех в спортната зала, правех извършения за бременна, а лицето ми не се разду и не отече като поничка.
За първи път в живота си имах прилични гърди. Раждането мина идеално. Така че нямаше защо да се безпокоя.
Проблемите започнаха на втората вечер.
Стана ясно, че синът ми не може да суче. Беше гладен. Не преставаше да реве, и не искаше да се храни.
Така, обляна в сълзи, прекарах първите 8 седмици, наблюдавайки по какъв начин той губи тегло. И нищо не можех да направя.
След това някак съумях да се оправя с кърменето, само че бебето се покри с гнойни пъпки. И те плъзнаха по цялото му тяло. И не се почистиха в продължение на няколко месеца.
По-късно разбрах, че това е някакво форма на екзема, която аз съм влошила, до момента в който непрестанно съм пробвала да махна пъпките. Просто като всяка майка и аз желаех да фотографирам бебето си като ангелче, което спи под зелката. Като в рекламите.
Когато синът ни навърши 4, в детската градина им дадоха задача да нарисуват и подредят колаж с информация за себе си – нещо като „ Аз и моето семейство “.
Синът ми беше доста горделив, избра и залепи най-любимите си фотоси. Но една от буквите в името му беше изписана огледално. Той въпреки всичко беше единствено на 4 години. Учителката ми сподели да не го карам да я поправя. Със сигурност след време ще се научи вярно да написа тази писмен знак.
Продължава на страницата на
