Мика Зайкова пред Lupa.bg: Реалистично е да влезем в еврозоната след 2027 г.
Много е проблематично влизането ни в еврозоната през 2026 година, по-сигурно е това да се случи след 2027 година Това не е хубаво, тъй като заемите ни ще бъдат по-скъпи и всичко останало. Пълен парадокс е да влезем през 2025 година Всяка година с 10 милиарда задлъжняваме и напълно скоро ще стигнем до тези 60%, а пък Брутният вътрешен продукт не пораства с 3,2 %, както го беше планувал Асен Василев, а с 1,7-1,8%. Това се дължи основно на потреблението, а не на развиването на промишлеността. Това изясни в изявление за Lupa.bg финансовият експерт Мика Зайкова.
- Какво ще ни спъне по пътя за еврозоната?
- Инфлацията последователно понижава, казусът е в недостига. Ако прехвърлим 5 милиарда, минаваме 3-процентния недостиг. Твърди се, че за август той е над 1 милиард и 650 милиона. Когато правеше Асен Василев бюджета, той включи в приходите вноската от 1 милиард 700 милиона от Плана за възобновяване и резистентност. Ние обаче не сме получили нито една стотинка от този План. Освен това 2 милиарда и 700, които получихме през 2022 и 2023 година, от тях по предопределение са отишли под 10%. Ако ние не осъществим изискванията, ще би трябвало да връщаме пари. В бюджета на никое място не виждам средства за съфинансиране, каквото е условието по Плана за възобновяване. Затова считам, че е по-страшен бюджетният недостиг. И постоянно е неточност да се залага в бюджета таванът на недостига – 3%. Ако заложиш 1% и го превишиш малко, можеш да се побереш в трите %.
Попълваха до момента бюджетния недостиг с парите, които отиваха във фонда за енергетиката, само че той от дълго време е привършен. Използват финансовите разноски, с цел да могат да покрият част от недостига. Но и те свършват. Освен това заемите, които вземаме сега, са с високи лихви – от 8 % нагоре.
- Изборите въздействат ли на недостига?
- През 3 месеца вършим избори и депутатите развързват кесията – усилват заплати, дават помощи... Тези дни гласоподаваха държавна помощ за всички предприятия, които работят с електрическа енергия. Те заплащат 180 лева на киловатчас и в този момент ще им се покрият загубите. Преди се покриваха над 200 лева
- Брутният вътрешен артикул пораства.
- Но той пораства от потреблението. Населението има въпреки всичко спестени пари и го е блъснало на живот. Един турски султан преди време увеличавал налозите и попитал везира какво прави народът. Отговорът бил: „ Яде и пие ”. Ние сме в същата обстановка. Народът харчи освен това, което има, само че и това, което взема. Рязко се усилиха бързите заеми, само че и внезапно се усили и задлъжнялостта.
От 1 октомври се подвига цената на водата. Освен това КЕВР всеки месец малко и бавно подвига и цената на електричеството. Слава Богу гласоподаваха в Народното събрание да остане за една година същата формулата за заплащане на битовите боклуци. След това ще плащаме за боклук в пъти повече. Режийните разходи непрестанно се подвигат. Плащаме висока цена за природен газ. Едно е да плащаш 30 евро на кубик, друго е да плащаш 150. Нашият бизнес е дребен и междинен, а това води до бързо обедняване и бързи банкрути. От 2019 година до момента са банкрутирали над 14 000 компании и не престават.
- Производството понижава освен в България.
- Така е и в Германия да вземем за пример. Тя е наш търговски сътрудник, само че е в криза и си отива. Цяла Европа потъва, което е ужасно. Едрият бизнес се изнася там, където му е по-благоприятно. Заради зелената договорка ние въведохме такива регулации, че оскъпихме освен земеделската продукция, само че и енергетиката и цялата промишленост.
Нещата се утежняват, тъй като не стопира войната в Газа. Доставките се прекъсват, а може изобщо да не дойдат, защото Европа не разполага със първични материали. Цената на газта пораства. Дори доставките да се извършват, те би трябвало да обикалят цяла Африка, което оскъпява. Като прибавим естествените стихии, които унищожиха реколти, това ни принуждава да търсим доставки извън. Забележете, от ден на ден се усилва вносът. България, която хранеше съвсем цяла Европа, в този момент 80% от това, което употребява като храна, е импорт. Кьорав вложител не идва в България заради политическата неустойчивост и корупцията. Освен това геополитически се намираме сред две войни. Вече директните непознати вложения са сред 1 и 3% и понижават. Никой вложител не желае да идва тук.
- Какво ще ни спъне по пътя за еврозоната?
- Инфлацията последователно понижава, казусът е в недостига. Ако прехвърлим 5 милиарда, минаваме 3-процентния недостиг. Твърди се, че за август той е над 1 милиард и 650 милиона. Когато правеше Асен Василев бюджета, той включи в приходите вноската от 1 милиард 700 милиона от Плана за възобновяване и резистентност. Ние обаче не сме получили нито една стотинка от този План. Освен това 2 милиарда и 700, които получихме през 2022 и 2023 година, от тях по предопределение са отишли под 10%. Ако ние не осъществим изискванията, ще би трябвало да връщаме пари. В бюджета на никое място не виждам средства за съфинансиране, каквото е условието по Плана за възобновяване. Затова считам, че е по-страшен бюджетният недостиг. И постоянно е неточност да се залага в бюджета таванът на недостига – 3%. Ако заложиш 1% и го превишиш малко, можеш да се побереш в трите %.
Попълваха до момента бюджетния недостиг с парите, които отиваха във фонда за енергетиката, само че той от дълго време е привършен. Използват финансовите разноски, с цел да могат да покрият част от недостига. Но и те свършват. Освен това заемите, които вземаме сега, са с високи лихви – от 8 % нагоре.
- Изборите въздействат ли на недостига?
- През 3 месеца вършим избори и депутатите развързват кесията – усилват заплати, дават помощи... Тези дни гласоподаваха държавна помощ за всички предприятия, които работят с електрическа енергия. Те заплащат 180 лева на киловатчас и в този момент ще им се покрият загубите. Преди се покриваха над 200 лева
- Брутният вътрешен артикул пораства.
- Но той пораства от потреблението. Населението има въпреки всичко спестени пари и го е блъснало на живот. Един турски султан преди време увеличавал налозите и попитал везира какво прави народът. Отговорът бил: „ Яде и пие ”. Ние сме в същата обстановка. Народът харчи освен това, което има, само че и това, което взема. Рязко се усилиха бързите заеми, само че и внезапно се усили и задлъжнялостта.
От 1 октомври се подвига цената на водата. Освен това КЕВР всеки месец малко и бавно подвига и цената на електричеството. Слава Богу гласоподаваха в Народното събрание да остане за една година същата формулата за заплащане на битовите боклуци. След това ще плащаме за боклук в пъти повече. Режийните разходи непрестанно се подвигат. Плащаме висока цена за природен газ. Едно е да плащаш 30 евро на кубик, друго е да плащаш 150. Нашият бизнес е дребен и междинен, а това води до бързо обедняване и бързи банкрути. От 2019 година до момента са банкрутирали над 14 000 компании и не престават.
- Производството понижава освен в България.
- Така е и в Германия да вземем за пример. Тя е наш търговски сътрудник, само че е в криза и си отива. Цяла Европа потъва, което е ужасно. Едрият бизнес се изнася там, където му е по-благоприятно. Заради зелената договорка ние въведохме такива регулации, че оскъпихме освен земеделската продукция, само че и енергетиката и цялата промишленост.
Нещата се утежняват, тъй като не стопира войната в Газа. Доставките се прекъсват, а може изобщо да не дойдат, защото Европа не разполага със първични материали. Цената на газта пораства. Дори доставките да се извършват, те би трябвало да обикалят цяла Африка, което оскъпява. Като прибавим естествените стихии, които унищожиха реколти, това ни принуждава да търсим доставки извън. Забележете, от ден на ден се усилва вносът. България, която хранеше съвсем цяла Европа, в този момент 80% от това, което употребява като храна, е импорт. Кьорав вложител не идва в България заради политическата неустойчивост и корупцията. Освен това геополитически се намираме сред две войни. Вече директните непознати вложения са сред 1 и 3% и понижават. Никой вложител не желае да идва тук.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ