За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото другарство – по какъв начин мъжете умеят без доста приказки и пояснения да изградят между тях същинско доверие и да разчитат един на различен през годините. Не по-малко обсъждана е и тематиката за другарството сред мъж и жена - за това, дали сходни връзки могат да оцелеят, изключително в случай че са подложени на офанзивата на възприятията на една от двете страни. По-малко обаче се приказва за женското другарство. Изглежда, че то е одобрявано за нещо напълно естествено, непринудено и предсказуемо. Има и теза, че в действителност женско другарство няма, че посред ни има единствено злоба, двуличие и конкуренция.
В очите на близките, дамите постоянно могат (друго е дали искат) да си бъдат приятелки, даже само и единствено поради обстоятелството, че нормално те са по-контактната половина от човечеството и постоянно ще има какво да си кажат. Ежедневно ставаме очевидци на безкрайните сладкодумия на приятелки, щом минем около близкото кафене. Изчерпва ли се обаче женското другарство само и единствено със шерване на ежедневните злословия, любовни терзания и майчини несгоди?
“Но какъв брой надълбоко можем да стигнем дамите в общуването си и разбирателството по " женски " тематики, прави ли ни приятелки? ”
Понякога, вървешком по улиците и наблюдавайки в профил женските компании, се чудя, до каква степен откровени са. Виждам „ приятелки “, които се засипват с похвали една друга, а единствено след минути пускат зад тила си допустимо най-цинични мнения. Ежедневно слушам диалози сред „ приятелки “, в които се разисква държанието на третата, неприсъстваща сега „ другарка “ от групата. Чувала съм упреци от „ приятелки “, по тази причина че не се обаждам задоволително постоянно и че щом не намирам време за тях, значи не са ми задоволително скъпи и благи.
Същевременно имам тъкмо една шепа сродни души, с които по една или друга причина се слушам и виждам извънредно рядко, и все пак мога с ръка на сърце да нарека мои сестри. Мои най-хубави приятелки прочее са и моите майка, баба, вуйна и сестра. Въпреки разликата в годините. И макар честите ни разногласия и кавги. Всичко това ме кара да се възнамерявам все по-често за женското другарство, по тази причина по кое време то е същинско и по какъв начин може да бъде съхранено такова, макар времето, дистанцията и уговорките.
„ От женското другарство по-ценно няма “, ще кажат някои. Единствено друга жена може да разбере същински твоите скрити копнежи, безредици и паники. Има тематики, за които, колкото и да си непосредствен с колегата си, не можеш или не искаш да приказваш. Или пък ги споделяш и просто оставаш неразбрана. Чисто обективно, мозъците на мъжете и дамите са устроени по друг метод и не можем да чакаме от един мъж да подходи със същото схващане, както най-хубавата ни другарка, майка или сестра. Единствено друга жена може да „ понесе “ безкрайния поток от думи и мисли, които ние като дами, от време на време имаме потребност да излеем в другарски диалог.
“Един психолог преди време ми беше споделил, че една от главните потребности на дамите е да приказват. Да приказват, даже и да знаят, че насреща никой не ги чува. ”
Неслучайно срещите сред приятелки в профил наподобяват като съревнование по надприказване и са меко казано странни за близките. Особено за мъжете. И това естествено има своето пояснение – до момента в който праисторическите мъже са прекарвали часове в безмълвие и в очакване на следващата плячка, то дамите не са излизали от пещерите и единственото им развлечение е било общуването една с друга. С това си изяснявам и всички тези женски „ другарства “, на които ставам очевидец всекидневно – тези, които се изчерпват с злословия по кафенетата и градинките, с шопинг в мола или с разискване на майчинските несгоди по площадките.
Ако надникнем зад тези най-примитивни потребности от другарство, за женското другарство можем да разкажем доста повече. За това другарство сред мощните, самостоятелни и креативен настроени дами, които се събират, с цел да споделят какво ги въодушевява, да изживяват дружно и щастливите и тъжните моменти, с цел да се карат и подлагат на критика от време на време – и то право в очите, а не зад тила. Ей това назовавам аз същинско женско другарство. Единствено на твоята същинска другарка можеш да звъннеш в два измежду нощ, с цел да споделиш какво те вълнува и за какво не може да спиш. Единствено твоята същинска другарка ще ти каже, че този път не си сполучила с новия цвят на косата, а няма да прикрие мислите си под неумело скърпен комплимент. Истинската другарка ще се радва дружно с теб, когато си на върха и си щастлива, само че и ще те изправи, когато си изпаднала в меланхолия и обезсърчение. Тя е тази, с която може да се скараш и по-късно да се сдобриш, а не тази, която постоянно е постоянно съгласна с теб и те възхвалява до небесата. Точно от такива приятелки прочее би трябвало да бягаш далеко.
“Защото, за жал, и женското другарство е монета с две страни. И няма по какъв начин да бъде другояче./s4>
Зад сладките приказки и благи усмивки постоянно се крие доза двуличие, възприятие на ревнивост, предимство или непълноценност. Съвсем надълбоко в човешката природа, изключително в женската, можем да открием напълно нелицеприятни черти като злоба, надменност, егоцентризъм. Оказва се, че едно женско другарство може да бъде наречено същинско и да устои в годините, само, в случай че в него не е забъркан оня по този начин неприятен табиет да се съпоставяме и да пожелаваме я мъжът, я благосъстоянието, я кариерата на нашата другарка. Или пък да си мислим, че видиш ли – на нея всичко ѝ се получава по-лесно и без доста старания. Дойде ли подобен миг би трябвало да сме наясно, че с женското другарство всичко е свършено. Тогава идва ред на клюките, сплитните и не толкоз красивата част на женските взаимоотношения.
Истинско умеене е да стоиш настрани от сходни низки пристрастености. Съумееш ли да го направиш обаче, можеш да бъдеш възнаградена с това толкоз по детски чисто и откровено другарство, за което всички четем в книгите, гледаме по филмите и за което скрито мечтаем.
В очите на близките, дамите постоянно могат (друго е дали искат) да си бъдат приятелки, даже само и единствено поради обстоятелството, че нормално те са по-контактната половина от човечеството и постоянно ще има какво да си кажат. Ежедневно ставаме очевидци на безкрайните сладкодумия на приятелки, щом минем около близкото кафене. Изчерпва ли се обаче женското другарство само и единствено със шерване на ежедневните злословия, любовни терзания и майчини несгоди?
“Но какъв брой надълбоко можем да стигнем дамите в общуването си и разбирателството по " женски " тематики, прави ли ни приятелки? ”
Понякога, вървешком по улиците и наблюдавайки в профил женските компании, се чудя, до каква степен откровени са. Виждам „ приятелки “, които се засипват с похвали една друга, а единствено след минути пускат зад тила си допустимо най-цинични мнения. Ежедневно слушам диалози сред „ приятелки “, в които се разисква държанието на третата, неприсъстваща сега „ другарка “ от групата. Чувала съм упреци от „ приятелки “, по тази причина че не се обаждам задоволително постоянно и че щом не намирам време за тях, значи не са ми задоволително скъпи и благи.
Същевременно имам тъкмо една шепа сродни души, с които по една или друга причина се слушам и виждам извънредно рядко, и все пак мога с ръка на сърце да нарека мои сестри. Мои най-хубави приятелки прочее са и моите майка, баба, вуйна и сестра. Въпреки разликата в годините. И макар честите ни разногласия и кавги. Всичко това ме кара да се възнамерявам все по-често за женското другарство, по тази причина по кое време то е същинско и по какъв начин може да бъде съхранено такова, макар времето, дистанцията и уговорките.
„ От женското другарство по-ценно няма “, ще кажат някои. Единствено друга жена може да разбере същински твоите скрити копнежи, безредици и паники. Има тематики, за които, колкото и да си непосредствен с колегата си, не можеш или не искаш да приказваш. Или пък ги споделяш и просто оставаш неразбрана. Чисто обективно, мозъците на мъжете и дамите са устроени по друг метод и не можем да чакаме от един мъж да подходи със същото схващане, както най-хубавата ни другарка, майка или сестра. Единствено друга жена може да „ понесе “ безкрайния поток от думи и мисли, които ние като дами, от време на време имаме потребност да излеем в другарски диалог.
“Един психолог преди време ми беше споделил, че една от главните потребности на дамите е да приказват. Да приказват, даже и да знаят, че насреща никой не ги чува. ”
Неслучайно срещите сред приятелки в профил наподобяват като съревнование по надприказване и са меко казано странни за близките. Особено за мъжете. И това естествено има своето пояснение – до момента в който праисторическите мъже са прекарвали часове в безмълвие и в очакване на следващата плячка, то дамите не са излизали от пещерите и единственото им развлечение е било общуването една с друга. С това си изяснявам и всички тези женски „ другарства “, на които ставам очевидец всекидневно – тези, които се изчерпват с злословия по кафенетата и градинките, с шопинг в мола или с разискване на майчинските несгоди по площадките.
Ако надникнем зад тези най-примитивни потребности от другарство, за женското другарство можем да разкажем доста повече. За това другарство сред мощните, самостоятелни и креативен настроени дами, които се събират, с цел да споделят какво ги въодушевява, да изживяват дружно и щастливите и тъжните моменти, с цел да се карат и подлагат на критика от време на време – и то право в очите, а не зад тила. Ей това назовавам аз същинско женско другарство. Единствено на твоята същинска другарка можеш да звъннеш в два измежду нощ, с цел да споделиш какво те вълнува и за какво не може да спиш. Единствено твоята същинска другарка ще ти каже, че този път не си сполучила с новия цвят на косата, а няма да прикрие мислите си под неумело скърпен комплимент. Истинската другарка ще се радва дружно с теб, когато си на върха и си щастлива, само че и ще те изправи, когато си изпаднала в меланхолия и обезсърчение. Тя е тази, с която може да се скараш и по-късно да се сдобриш, а не тази, която постоянно е постоянно съгласна с теб и те възхвалява до небесата. Точно от такива приятелки прочее би трябвало да бягаш далеко.
“Защото, за жал, и женското другарство е монета с две страни. И няма по какъв начин да бъде другояче./s4>
Зад сладките приказки и благи усмивки постоянно се крие доза двуличие, възприятие на ревнивост, предимство или непълноценност. Съвсем надълбоко в човешката природа, изключително в женската, можем да открием напълно нелицеприятни черти като злоба, надменност, егоцентризъм. Оказва се, че едно женско другарство може да бъде наречено същинско и да устои в годините, само, в случай че в него не е забъркан оня по този начин неприятен табиет да се съпоставяме и да пожелаваме я мъжът, я благосъстоянието, я кариерата на нашата другарка. Или пък да си мислим, че видиш ли – на нея всичко ѝ се получава по-лесно и без доста старания. Дойде ли подобен миг би трябвало да сме наясно, че с женското другарство всичко е свършено. Тогава идва ред на клюките, сплитните и не толкоз красивата част на женските взаимоотношения.
Истинско умеене е да стоиш настрани от сходни низки пристрастености. Съумееш ли да го направиш обаче, можеш да бъдеш възнаградена с това толкоз по детски чисто и откровено другарство, за което всички четем в книгите, гледаме по филмите и за което скрито мечтаем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ