Историята на„дяволските кълба“ – артефакти с поразителна красота
Много антични цивилизации и нации са живели на територията на нашата планета, оставяйки след себе си огромен брой артефакти, някои от които са направени толкоз ловко и даже футуристично, че несъзнателно стартирате да се чудите – допустимо ли е софтуерното развиване на човечеството да тръгне надолу, а нашите далечни предшественици са имали технологии доста по-напреднали от актуалните? В тази публикация ще приказваме за редица необикновени артефакти, които актуалните откриватели постоянно назовават „ Дяволските кълба “.
Тези обекти са топки, направени по най-често от кост и технологията на тяхното произвеждане е невероятна – една топка е вградена в друга, която е вградена в трета, като всяка вътрешната топка може да се върти в безусловно всяка посока.
Според актуалните учени те са само за хубост, само че безполезни другояче джунджурии.
Ако обаче следвате тяхната доктрина и вярвате, че в древността хората са имали доста по-лоши технологии и принадлежности, в сравнение с в наше време, тогава се оказва, че производството на такива артефакти от антични майстори може да отнеме доста години от живота им.
Наистина ли са отдавали толкоз от времето, надлежно живота си, с цел да решат да вършат подобни дяволските кълба без някаква сериозна и значима цел? Повечето от тези артефакти са открити на територията на сегашен Китай.
В тази страна производството на такива обекти се прави съвсем в промишлен мащаб – открити са доста топки, с най-различна форма, дизайн и материал, от който са направени. А най-старите екземпляри са направени освен от слонова кост, само че и от костите на носорог. Според някои модерни откриватели хората са почнали да вършат първите такива топки – още през неолита, т.е. Новокаменната ера. Според други интервалът е надалеч по-близкият до нас XVI-XVII век.
Повечето от тези артефакти са открити в долините на реките Яндзъ и Жълтата река. Има версия, съгласно която тези творби на изкуството биха могли да се употребяват като религиозни и паметни неща за разнообразни ритуали.
Разглеждайки тези артефакти, първото нещо, което ни идва на разум, са модерните прецизни стругови или фрезови машини ръководени от компютър, както и 3-D принтерите. Не можем да си представим по какъв начин по това време е допустимо да се мине без такива технологии – тези кълба наподобяват толкоз съвършено, нали? Но за какво са били наричани демонски?
Дали обяснението тук не е доста просто – актуалните откриватели заради това, че не са в положение да обяснят технологията на тяхното произвеждане в цялост служат като причина за основаването на митологията към артефактите? Когато човек не може да изясни нещо, първото, което му идва на разум, е да го препишем върху някакви мистични сили, нормално нечисти…
Как в действителност са правили Дяволските кълба?
За това в действителност е нужен вагон самообладание и доста спокойни ръце.
Реално в спешния XVII век се е появила резба по кост „ топка в топка “ (вложени една в друга костени ажурни(мрежести) топки, гравирани с дребни фигурки) – движимост, поразяваща с филигранността на работата, само че всъщност изящна и трудоемка джунджурия. За такава работа на майсторите били нужни доста години.
Видимо, китайците имали такова занимание – да вършат сходни играчки: топка от кост с прорези, в нея друга топка, в нея трета, и всяка може да се върти на всички направления.
Първата стъпка в изработването на това знамение е превръщането на парче кост в идеална топка, след което в нея на нужните дистанции се пробиват няколко отвора с конусообразна форма, като върховете им се срещат тъкмо в центъра на топката. След това майсторът благодарение на линийка отбелязва във всеки отвор какъв брой топки желае да гравира вътре в първата.
Сега той може да пристъпи директно към изрязването на топките, започвайки от лежащата в самото сърце на бъдещата „ решетъчна топка “. Майсторът би трябвало да разчита единствено на личния си нюх, години опит и на острието на резеца, тъй като направените отвори не му разрешават да види какво става вътре в топката. Всички останали топки също се изрязват от вътрешната страна. При това в случай че майсторът сгреши даже на милиметър, цялата му работа ще отиде в канала.
Най-сложната измежду „ решетъчните кълба в кълба “ се счита направената в завода за Резба по слонова кост в Гуанчжоу. Вен Жунбяо, заслужил служащ в този бранш, през 1977 година изрязал от слонова кост 15 см в диаметър набор от 42 топки, всяка от които се намирала в преносимо положение спрямо другите и били украсени с гравирани пейзажи (павилиони, кули, облаци и планини). Централната топка била с дебелина на книжен лист. Вен Жунбяо е потомствен занаятчия на художествена резба по кост четвърто потомство. През 1915 година неговият татко получил интернационално предопределение на интернационална галерия в Панама, като изрязал 25 сферични пласта, с диаметър на външната сфера 10 см. Вен Жунбяо е надминал своя татко по майсторство.
Китайските топки-главоблъсканици са толкоз фина направа, че могат да се изработят извънредно единствено ръчно. Даже леко бутане с ръка може да разбие на части вътрешните пластове и да унищожи работа за няколко дни. За да се разбере какъв брой са те нежни, не се предлага да се вършат опити да се подредят всички отвори в един ред, защото това може да повреди концентричните сфери.
Вълшебните топки, както от време на време също се назовават, нормално се отнасят към предметите с позитивен заряд поради потреблението им като алегорични декорации и поради формата им на безконечен кръг. Слоевете могат да символизират разнообразни неща – от четирите направления на компаса до естествените детайли, а гравюрите на най-външната топка нормално припомнят змей или феникс, съответстващи на Ин и Ян. Смята се, че топка-загадка, декорирана с тези два детайла е способна да укрепи брака и да донесе триумф и благополучие.
Дизайнът на дяволските кълба също въодушевява английската компания Steven Chilton Architects да предложи сходен дизайн на спектакъл в Гуанджоу. Предвидената постройка се състои от купол от припокриващи се черупки, всеки украсен с геометрични шарки.
Вижте още:
