Много диети твърдят, че оризът е прекалено калоричен и беден

Много диети настояват, че оризът е прекомерно калоричен и безпаричен на потребни субстанции. Затова ни поучават, с цел да се сдобием с по-стройна фигура, да го заобикаляме наред с останалите въглехидратни храни. Безпристрастната статистика обаче демонстрира тъкмо противоположното – жителите на Източна Азия, които ядат ориз най-малко два пъти дневно, най-рядко страдат от наднормено тегло. Дори дребното затлъстели в тези страни дължат килограмите си не на ориза, а на навлизащият и там „ западен ” метод на хранене.

Оризът даже заема значимо място в обичайна китайска медицина. Според нея, той е идеалната храна защото поддържа салдото сред ин и ян в тялото.
Малките зрънца фактически съдържат доста въглехидрати (75-80 гр. на 100), само че те се усвояват постепенно и за дълго обезпечават чувство за задоволеност и сила. Белтъчините в ориза са сред 7 и 10 гр., а множеството му разновидности на процедура са лишени от мазнини. Затова пък е извънредно богат на минерални субстанции – манган, фосфор, желязо, магнезий, силиций, цинк в по-големи количества и калций и калий в по-малки. Оризът е източник и на доста витамини от групата В.

В света съществуват хиляди сортове ориз. Това многобразие се дължи на обстоятелството, че даже най-малката разлика в почвата, метода на развъждане и климата води до смяна във усета и питателните качества на ориза. Разбира се, ние ще се спрем единствено на главните:

Кръглозърнестият ориз е с високо наличие на нишесте и след сваряване става леплив. Това може и да не звучи привлекателно, само че е незаменимо качество при приготвянето на ризото, суши, плънки за месо и зеленчуци, каши и обичайното у нас мляко с ориз.

Дългозърнестите сортове, в противен случай – след сваряване остават на обособени зърна и са желани за гарнитури и студени блюда. Най-известните представители са „ индийското „ басмати ” и тайландския „ жасмин ”.

Черният императорски ориз произлиза от Индонезия. Наричан е още неразрешен, тъй като в предишното се е сервирал единствено в императорския двор, т.е. в Забраненият град. Цветът му в действителност е тъмнолилав и се дължи на наличието на антоциани – антиоксидантни субстанции, които укрепват кръвоносните съдове. Той е най-богат на желязо, а усетът му е по-богат и хрупкав. Много добре се съчетава със соев сос и сушени плодове.