Ревността – къде е границата между здравословното и обсебващото?
Много постоянно срещано събитие е хората да ревнуват от разнообразни неща, само че в брачните връзки това може да има съществено въздействие.
Ето за какво е значимо склонните към ревнивост хора през целия живот да си вършат самокритика, с цел да дефинират интензивността на тази ревнивост и дали тя е потребна или нездравословна.
Помислете за това и прочетете идващите редове, с цел да оцените себе си и ревността, която изпитвате:
Нормална ревнивост
Обикновено се появява в къси моменти, когато човек се усеща нерешителен по отношение на опцията да загуби колегата си. Тази ревнивост нормално се е появила с причина и индивидът може да я резервира за себе си, в случай че е належащо, или да знае по какъв начин да я изрази на колегата си по подобаващ метод. Точно както е зародила, по този начин и изчезва и не предизвиква забележителен дискомфорт на колегата.
Преувеличена ревнивост
Среща се при хора, които се усещат несигурни, които се опасяват от загуба и имат ниско самочувствие. За предизвикателство на пресилена ревнивост може да има, само че може и да няма причина, тъй като индивидът е кадърен да си показа нещо и в последна сметка да работи по метод, който предизвиква страдалчество на двойката.
Примери:
желае да знае за всички предходни връзки на колегата си;проверява къде е той/тя, с кого е и желае да знае колкото е допустимо повече за тези хора;преглежда мобилния телефон, обществените мрежи, портфейла и бельото на половинката си; може даже да излъже, с цел да ревизира дали отговорът на колегата е същият като различен, по-рано даден отговор.
Обсесивна ревнивост
Съответства на човек, който има нежелани, неволни, повтарящи се и даже неуместни мисли за невярност.
Много пъти, даже и да знаят, че мислите им са неоснователни, не престават да размишляват и да бъдат преследвани от паника, че ще ги предадат. Те прекарват доста време в мислене и показване на разнообразни сюжети. Чувството на обич е непреодолима мощ, която господства и командва индивида. В ревностния има вътрешна битка и постоянно е обвързвана с други психологични болести.
Патологична ревнивост
Когато човек има мислени и голословни съмнения, нормално без да дават отговор на действителността за колегата им. Тази патологична ревнивост може да генерира настройки като:натрапчива, повтаряща се и непрекъсната инспекция на нещата, с цел да се ревизира дали сътрудникът може да го лъже;избягване на обществени събирания; религия, че всеки цели да подкрепи предателството;лесна загуба на надзор и принудително отношение;необуздано предпочитание за надзор върху колегата, виждайки го като свое притежание;изискване на извънредно внимание;разпитване на колегата и търсене на доказателства и признания, които удостоверяват съмненията му.
Ревността има неопределена дълготрайност, индивидът като цяло не приема себе си като ревностен, затулен е, доста лъже, излъган е и може да докара до ликвидиране заради съществени прочувствени патологии.
Човек с нездравословна ревнивост първо би трябвало да има просветление, да осъзнае, че ревнува по натоварен и нездравословен метод, по-късно да потърси психическа оценка и лекуване.
Обърнете внимание, че естествената ревнивост кара колегата да се усеща скъп, това е здравословно до някаква степен.
Преувеличената, обсесивна или патологична ревнивост обаче водят до страдалчество на двойката и в резултат на това може да:
не сте в положение да поддържате здрави отношения;да отричате действителността, изпитвайки големи компликации да се измъкнете от ревностния човек;развивате нереални очаквания за по-добри дни;да забравите себе си и да живеете живота на другия
Тогава този подвластен не живее здравословно, изпитва компликации при оправянето с прочувствени проблеми и също по този начин се нуждае от психическа оценка и лекуване.
Още от създателя:
Ето за какво е значимо склонните към ревнивост хора през целия живот да си вършат самокритика, с цел да дефинират интензивността на тази ревнивост и дали тя е потребна или нездравословна.
Помислете за това и прочетете идващите редове, с цел да оцените себе си и ревността, която изпитвате:
Нормална ревнивост
Обикновено се появява в къси моменти, когато човек се усеща нерешителен по отношение на опцията да загуби колегата си. Тази ревнивост нормално се е появила с причина и индивидът може да я резервира за себе си, в случай че е належащо, или да знае по какъв начин да я изрази на колегата си по подобаващ метод. Точно както е зародила, по този начин и изчезва и не предизвиква забележителен дискомфорт на колегата.
Преувеличена ревнивост
Среща се при хора, които се усещат несигурни, които се опасяват от загуба и имат ниско самочувствие. За предизвикателство на пресилена ревнивост може да има, само че може и да няма причина, тъй като индивидът е кадърен да си показа нещо и в последна сметка да работи по метод, който предизвиква страдалчество на двойката.
Примери:
желае да знае за всички предходни връзки на колегата си;проверява къде е той/тя, с кого е и желае да знае колкото е допустимо повече за тези хора;преглежда мобилния телефон, обществените мрежи, портфейла и бельото на половинката си; може даже да излъже, с цел да ревизира дали отговорът на колегата е същият като различен, по-рано даден отговор.
Обсесивна ревнивост
Съответства на човек, който има нежелани, неволни, повтарящи се и даже неуместни мисли за невярност.
Много пъти, даже и да знаят, че мислите им са неоснователни, не престават да размишляват и да бъдат преследвани от паника, че ще ги предадат. Те прекарват доста време в мислене и показване на разнообразни сюжети. Чувството на обич е непреодолима мощ, която господства и командва индивида. В ревностния има вътрешна битка и постоянно е обвързвана с други психологични болести.
Патологична ревнивост
Когато човек има мислени и голословни съмнения, нормално без да дават отговор на действителността за колегата им. Тази патологична ревнивост може да генерира настройки като:натрапчива, повтаряща се и непрекъсната инспекция на нещата, с цел да се ревизира дали сътрудникът може да го лъже;избягване на обществени събирания; религия, че всеки цели да подкрепи предателството;лесна загуба на надзор и принудително отношение;необуздано предпочитание за надзор върху колегата, виждайки го като свое притежание;изискване на извънредно внимание;разпитване на колегата и търсене на доказателства и признания, които удостоверяват съмненията му.
Ревността има неопределена дълготрайност, индивидът като цяло не приема себе си като ревностен, затулен е, доста лъже, излъган е и може да докара до ликвидиране заради съществени прочувствени патологии.
Човек с нездравословна ревнивост първо би трябвало да има просветление, да осъзнае, че ревнува по натоварен и нездравословен метод, по-късно да потърси психическа оценка и лекуване.
Обърнете внимание, че естествената ревнивост кара колегата да се усеща скъп, това е здравословно до някаква степен.
Преувеличената, обсесивна или патологична ревнивост обаче водят до страдалчество на двойката и в резултат на това може да:
не сте в положение да поддържате здрави отношения;да отричате действителността, изпитвайки големи компликации да се измъкнете от ревностния човек;развивате нереални очаквания за по-добри дни;да забравите себе си и да живеете живота на другия
Тогава този подвластен не живее здравословно, изпитва компликации при оправянето с прочувствени проблеми и също по този начин се нуждае от психическа оценка и лекуване.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




