Много често се случва да приемаме някои неща за нормални.

Много постоянно се случва да одобряваме някои неща за естествени. Връзките не вършат изключение в това отношение. Да, значимо е да одобряваме индивида до нас с всичките му плюсове и минуси, само че би трябвало да знаем и по кое време тези минуси са нездравословни за взаимоотношенията.

Една от най-честите неточности (може да се дефинира и като нездравословен навик) е да упрекваме половинката си за минали неточности. Щом сме заровили един път томахавката, то тя би трябвало да остане подземен, а не от време на време да подсещаме за нея.

Няма и никакъв смисъл да се състезаваме между тях кой е бил по-наранен от предходните връзки. Така хабим непотребна сила и внасяме излишно напрежение и ужас. Много по-здравословно би било да се оправим с казуса или просто да го преглътнем.

Другото, което по никакъв начин не е добре за връзката, а и за нас като хора, е да сдържаме възприятията и страстите си. Когато сътрудникът ни е сгафил, просто би трябвало да кажем какво ни нервира и тревожи, а не да го сдържаме в себе си и да вършим неща, които знаем, че го вбесяват - единствено и единствено да му го върнем. Разговорът постоянно е по-добрият вид, даже той да прерасне в спор. Само по този начин ще почистим гледните точки.

Много постоянно се случва и да ревнуваме, обикновено е. Но би трябвало да знаем къде е границата. Защото тази ревнивост може да прерасне в по-сериозни неща. Това да следим с кого си приказва или написа, е знак, че нямаме доверие на индивида до нас. А би трябвало, само че, несъмнено, не и сляпо. В последна сметка обаче не би трябвало да го упрекваме и за нашите прочувствени положения. /lifestyle.bg