Много често, напълно необяснимо изпадаме в дълбоки черни дупки. Без

Много постоянно, изцяло необяснимо изпадаме в дълбоки черни дупки. Без съответна причина от време на време, може би от струпване на някакви дребни паники. Понякога пък са вездесъщите хормони или някоя съответна преживелица.

Това положение не е извънредно неприятно да ни спохожда, тъй като е ясно, че животът е изпълнен със светлина и сенки и едното е немислимо без другото. Но неприятното е, когато не знаем по какъв начин да се оправим. Хората обичаме да се обръщаме към околните си, фамилията за разтуха и поддръжка - те ни познават най-добре, живота ни. Но има моменти, когато тъкмо от тях не желаеме това. Понякога не желаеме да виждаме никого, никой да не ни разпитва по какъв начин сме, желаеме единствено да избягаме някъде далеко от всичко и да помълчим в уединение.

Къде можем безмълвно да потърсим разтуха

В животните. Освен че животните са доста приятна компания и утеха, те безусловно могат да лекуват., само че и феновете на кучета ще кажат, че не могат да останат равнодушни в тежките си дни пред размаханата отсреща опашка и цялостните с доверие очи на обичаното куче. Ако нямаме домакински любим, нищо не пречи краткотрайно или не, да си осиновим улично животно. Тях към момента ги има в обилие. Самото съзерцаване на животните може да ни извърши с бодрост. А постоянно, присядайки на тротоара до гальовно коте, което незабавно да се отърка в ръката, това може да ни разведри на часа.

Природата е необятно пристанище за изтерзани души. Спор няма. Необятният морски небосвод, плясъкът на вълните, бризът. Планината със свежестта, тишината, дебелите сенки и тънките пътечки. А даже и и интензивният живот в него, в който не липсват птички и животни. Природата ни обгръща с мир и помилван. Сякаш потъваме в нея и болката, тъгата се удавят в мъдростта й. Разходките, дребен соло пикник с книга в ръка и кафе в термос, просто да поседим и да позяпаме в парка - всичко това са дреболии, които безмълвно да покачат настроението ни.

Изкуството. Музиката, литературата, киното, всичките изкуства могат да отстранен всяко мъчение. И освен обръщат знака на настроението, само че могат да му дадат изцяло нова тенденция. Дали животът имитира изкуството или изкуството животът не е още открито, няма и да бъде. Важното е, че доста хора преди нас са ни дали всичко, от което имаме потребност. А за е потвърден способ за справяне със всевъзможни обстановки и настроения. Пуснете си музика, отворете прозорците, танцувайте. А като майка мога да призная, че с по-голямо наслаждение аз обагрям в книжката, в сравнение с синът ми.

Децата. Компанията на децата е толкоз зареждаща и прочувствена, че няма потребност въобще от думи. Играта, смехът, почтените им целувки и обятия – това не може да обърне единствено най-коравото сърце. Но децата могат доста повече – те усещат умишлено или не, нашите страсти и са склонни да ги излекуват с някоя дума, дребно подаръче или цвете, но тъкмо в задачата. „ Мамо, тъжна си, виж какво нарисувах за теб ” или „ Лельо, набрах ти цветенца ”. Ако не познавате деца, може просто да поседнете на една скамейка и да погледате по какъв начин играят.

Непознатите хора също имат това качество – да дават непредвидена разтуха. Без да остават в живота ни, без да изискват даже запознанство или нещо друго. Някоя инцидентна дума, благ жест на вежливост могат да оправят деня ни изцяло. Позабравеното благородство, някоя от „ вълшебните думички ” в публичния превоз. Даване на преимущество на опашката в магазина когато индивидът зад теб купува единствено бутилка вода, задържането на асансьора - жестове, които с лекост можем да даряваме и самите ние. Усмивката за признателност може да ни увеличи и вярата в себе си. Толкова доста могат да бъдат деянията на човешката добрина, която постоянно и не виждаме, даже и да я има. Много хора се лимитират излишно в контактите си. Заговарянето по спирките, в магазините - това не е толкоз ужасно, колкото наподобява, постоянно инцидентни диалози стават основа на другарство, другарство и даже - обич.

Истината най-после на всичкото е, че никой човек не може да бъде утешен и да усъвършенства настроението си, в случай че самичък не го желае или в случай че няма очите да вижда непредвидени магии на непредвидени места. Това си е наш персонален героизъм. С думи или не, с близки или непознати, деца, животни, птички и пчелички - ключът към щастието е в нашите очи, с които ги гледаме, гледаме и в себе си.