Много бързо трябва да вземем решение какво правим със забраната

Много бързо би трябвало да вземем решение какво вършим със възбраната на износа (на нефтопродукти от рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “), тъй като знаете, че керосина, самолетното гориво, с което се зареждат всички самолети, които изхвърчат от България от летище София и другите летища в България се създават от рафинерията в Бургас. Ако не вземем ясно решение, а имайте поради, че това зареждане (на самолетите с керосин) се третира като експорт,  всички самолети би трябвало да бъдат спрени на 4 против 5 декември и няма да има по какъв начин да излетят, в случай че би трябвало Агенция Митници да извърши тази възбрана.  Това съобщи вицепремиерът от служебното държавно управление Христо Алексиев пред комисията по енергетика към Народното събрание при разискването на плана за „ Закон за надзор за използване на дерогация за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море и на нефтопродукти с генезис от Русия или изнесени от Русия “, препоръчан и импортиран за разискване от Движение за права и свободи.    „ Проектът на Закон за надзор за използване на дерогация за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море и на нефтопродукти с генезис от Русия или изнесени от Русия “ е направен по дадената на България дерогация от Европейската комисия за експорт на нефт по море “, съобщи при представянето депутатът и вносител от името на Движение за права и свободи Рамадан Аталай. „ Законопроектът предлага възбрана за експорт на нефт и нефтопродукти, които са обект на дерогацията. Предлагаме и облагане по режим на Данък добавена стойност и акцизи, който подсигурява внасянето в бюджета на дължимите вноски в избран период, което да подсигурява обезщетенията за високите цени на горивата. Това е задоволително “, съобщи при представянето на законопроекта Аталай. „ Разбирам сложността на тематиката, по тази причина ние като служебно държавно управление, министерски съвет в действителност направихме доста задълбочени разбори. Това, което би трябвало да се знае е, че водим доста дейни диалози с Европейската комисия (ЕК), с цел да имаме в действителност изясненост по какъв начин да прилагаме клаузите на регламента. Дерогацията, която е дадена на България за импорт на недопечен нефт е ясна. Оттам нататък обаче пораждат много неразбираеми въпроси “, сподели той. Алексиев напомни, че  нефтопродуктите, създадени от недопечен нефт през  тръбопроводи са с  изрична възбрана, което е записано в регламента. За страдание, по думите му, нищо не е записано във връзка с морския превоз. „ Защото в самият правилник, петролът, приближаващ по водопровод и този, приближаващ по морето се третират като два друг вид импорт. Оттук нататък това поражда една недостатъчност на регламента, една неизясненост и аз дръзвам да настоявам, че за България няма такава възбрана. Говоря за експорт и продажба на нефтопродукти с генезис недопечен нефт от Русия. Пак споделям – ясно е, че реекспорта на недопечен нефт е безусловно неразрешен. На второ място, нашите разбори демонстрират следното: една цялостна възбрана на артикули с генезис недопечен нефт от Русия ще има доста съществени и тежки последици за жителите, за бизнеса и за всички ползватели на петролни артикули. Ще ви кажа за какво. Много добре знаете, че България използва горива и рафинирани артикули малко над 3 млн. тона годишно. От тях към 2,5 млн. тона е дизеловото гориво. В България има най-вече ползване на дизелово гориво. Тези 2,5 млн. тона сега се създават най-вече от рафинерията, ситуирана в Бургас. Тоест, все още, България, заради сериозните дефицити на дизел няма опция по никакъв метод да внесе какъвто и да е дизел, с изключение на да бъде създаден тук в рафинерията в България на „ Лукойл Нефтохим Бургас “, уточни Алексиев. Още по тематиката 11:07 ч. Според показания от него разбор, в случай че желанието е да бъде обезпечено нужното количество за българските жители най-вече от дизел, „ главния проблем е, че рафинерията би трябвало да преработи по наши калкулации към 6 млн. тона недопечен нефт “. „ Вие доста добре знаете, че рафинерията не може да създаде единствено дизел. Това е един доста комплициран индустриален развой, от който излизат така наречен съпътстващи артикули. Тоест, с цел да произведем 2,5 млн. тона дизел за вътрешния пазар, рафинерията би трябвало да създаде и една номенклатура от други артикули, за които огромният проблем е, че нямат пазар в България. Те не могат да бъдат пласирани тук. Някои от тях даже са неразрешени за приложимост в Европейски Съюз “, изясни Алексиев. Той посочи, че натрупването на тези съпътстващи артикули  ще стане доста огромно и складовете за предпазване на рафинерията биха имали опция за предпазване за период от  14 дни. „ Оттам нататък рафинерията би трябвало да пристъпи към затваряне, т.е. няма да има опция, в случай че няма експорт, в случай че тези количества не бъдат освободени по някакъв метод “, добави вицепремиерът. Според него анализите сочат, че сходна обстановка би провокирала „ сигурно липса на горива на българския пазар “. В допълнение вицепремиерът Алексиев изрази подозрение,че сходно количество от 2,5 млн. тона дизел може да бъде импортирано извън. Той се базира и на данните за съществени неналичия в района и в цяла Европа. „ От тази позиция бих споделил, че е безразсъдно безспорното ограничение на износа на нефтопродукти с генезис Русия, тъй като това непосредствено ще докара до прекъсване на рафинерията и до доста съществени проблеми за жителите и бизнеса в България, тъй като няма от кое място да се снабдим с тези количества горива. Едно такова решение има и други аспекти, които също сме анализирали “, добави той. Алексиев обърна внимание и на различен аспект от еврорегламента – опцията за импорт на нефтопродукти от страна отвън Европейски Съюз, получени вследствие на преправка на съветски нефт. Това по думите му „ поражда следния сюжет: Ние всички виждаме, че други страни, в това число Турция се приготвят да се възползват от тази обстановка. Може би знаете, че все още, за последните два месеца вноса на Република Турция към Европейски Съюз на рафинирани артикули с генезис съветски недопечен нефт се е повишил с 85 %. Казвам този разбор, с цел да е ясно, че България може да загуби доста, както и целия Европейски Съюз “, изясни Алексиев като се спря и на различен аспект от разбора – износът на България на горива по посока на Украйна, които не са на „ Лукойл “, само че са с съветски генезис. Базирайки се на разбора, той уточни, че прекъсването на доставките на горива към Украйна ще докара до извънредно отрицателни резултати и за самата нея, поради потребностите на селскостопанския бранш. „ Като цяло нашият разбор демонстрира, че може би е рационално в действителност да има възбрана за експорт на дизел от България. Разумно е, с цел да не стопираме работата на рафинерията, съпътстващите горива, тези, които нямат ползване в България в действителност да бъдат изнасяни. Оттам нататък, несъмнено, би трябвало да се продължи връзката с Европейска комисия, с цел да се изчистят всички правни и стопански аспекти. Много бързо би трябвало да вземем решение, какво вършим със възбраната на износа, тъй като знаете, че керосина, самолетното гориво, с което се зареждат всички самолети, които изхвърчат от България от летище София и другите се създават от рафинерията в Бургас. Ако не вземем ясно решение, а имайте поради, че това зареждане (на самолетите) се третира кат експорт,  всички самолети би трябвало да бъдат спрени на 4 против 5 декември и няма да има по какъв начин да излетят, в случай че би трябвало Агенция Митници да извърши тази възбрана “, уточни вицепремиерът. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев вметна от своя страна, че „ Тая възбрана е на Министерски съвет евентуално. Защото ние като парламент още нищо не сме споделили “, базирайки се на към момента протичащото разискване на предложение от Движение за права и свободи законопроект. Вицепремиерът от своя страна подсети, че единствено показва данните от разбора, тъй че да де стигне до осведомено решение.  Представителят на Министерство на финансите, Петкова за следващ път изчете възбраните в европейския правилник и изясни, че дерогацията, получена от България е единствено за импорт на съветски нефт. „ Дерогацията е единствено за импорт. Единственото ограничаване във връзка с износа е в Параграф 7. В Параграф 7 се споделя, че стоките импортирани в резултат на дерогацията не могат да бъдат изнасяни.  Внесени артикули значи импортиран недопечен нефт и импортирани нефтопродукти с генезис Русия или изнесени от Русия. Нефтопродукти, създадени на територията на България и не са импортирани артикули в резултат на дерогацията, а са създадени артикули от недопечен нефт, импортиран в резултат на дерогацията и тези артикули са с генезис България и тези артикули са на Европейски Съюз “, уточни представителят на финансовото министерство. Тя изясни, също по този начин, че има и клаузи, които дават опция на засегнатото лице да се позове на провото на регламента и да съди страната за породени вреди вследствие на погрешно използване на регламента. Петкова разяснява и невъзможността за предпазване на насъбраните нефтопродукти в процеса на производството на дизел. По думите й  „ откакто бъдат запълнени складовете рафинерията ще бъде принудена да спре софтуерно. Няма къде да бъдат изнесени. Няма места за предпазване. Тя се принуждава да спре. Това също зависи от софтуерния развой. Не от желанието да се създава едно или друго. Не може от нефта да се създава единствено един тип (гориво) “, изясни Петкова. От обясненията на Павел Геренски от Агенция Митници също стана ясно, че по чисто софтуерни аргументи рафинерията може да спре работа.  „ Познавайки целия софтуерен развой и цялата обстановка в преработката и дистрибуцията на горива на територията на страната, фактически по чисто софтуерни аргументи налагането на възбрана на създадените артикули автоматизирано води до прекъсване на работата на рафинерията “, уточни той. Той показа и персонално мнение, че дерогацията на България „ е предоставена, защото това е единствената опция страната да задоволи потреблението си на нефтопродукти. По тази причина, отчитайки характерните особености и разликата в България и Унгария са предоставени надлежно и разнообразни условия “, уточни Геренски. Според него, всички артикули, които се създават от рафинерията са със сертификация за български генезис. Министърът на стопанската система Николай Стоянов от своя страна съобщи, че „ Решението не е дали България да изнася, или да не изнася. Решението е дали да работи тази рафинерия, която е на територията на България, или не. Това не е стопански, а чисто софтуерен въпрос и апелирам да го имате поради, когато взимате решение “, уточни той. Депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев счете, че със мненията на поканените за мнение представители на министерствата си плашат българските жители. Той прикани да се спре с тази опасност, че рафинерията ще спре да работи. Като образец уточни решението на Германия за национализиране на рафинерията на Роснефт, както и един от обсъжданите разновидности за спасението на завода ISAB на „ Лукойл “ в Сицилия, който е краен, само че също планува национализация. Това провокира реакция от страна на депутата от Българска социалистическа партия и някогашен енергиен министър, който напомни, че актуалният нефтопреработващ цех е приватизиран по време на ръководството на Иван Костов, чиито наследници са Демократична България. В този дух Стойнев прикани да се търси националния интерес, а не опция за предприемане на наказателни ограничения от страна на Европейската комисия. Той също регистрира заплахата, че  рафинерията в Бургас е застрашена да спре да работа, в случай че се забрани износът на създадените само че без опция за разпространение на вътрешния пазар нефтопродукти. Вносителят на законопроекта Рамадан Аталай от своя страна разяснява, че законопроектът на Движение за права и свободи няма желание за стопира работата на рафинерията, а задачата му е да се съблюдават разпоредбите. По думите му, България е получила дерогация за съветския нефт, с цел да може да обезпечи горива за вътрешния пазар, а не с тях да се търгува на открито. Депутатът от Движение за права и свободи се базира на ембаргото на Европейски Съюз, което влиза в действие от 5 декември и разгласи, че при приемането на дерогацията е трябвало да се запише тъкмо защо е, като по този метод отбрани импортираният от него законопроект. Петкова от Министерство на финансите от своя страна уточни и за заплахата от предприемане на ограничения от страна на Европейски Съюз, при положение, че регламентът не бъде прибавен по този начин, както е признат. По думите й, допълнението на европейския правилник също е нарушаване. Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев от своя страна предизвести за задаващо се „ усложнение с дизела още през идващия месец “. Въпросът е дали ще го има, стана ясно от думите му. Георги Самандов от „ Български напредък “ направи прилика с създадената електрическа енергия от съветско нуклеарно гориво в АЕЦ „ Козлодуй “ и сложи въпрос по какъв начин да се третира това. Законопроектът на Движение за права и свободи мина на първо четене в енергийната комисия с 11 „ за “, 1 „ срещу “ и 8 „ въздържал се “. В началото на съвещанието депутатите от енергийната комисия отложиха за идващото съвещание плановете на Продължаваме Промяната и на ГЕРБ-СДС за идващото съвещание.