Кой червен хайвер е лош и опасен, не стига, че поскъпна
Много българи, изключително русофили, обичат да купуват на 31 декември кутийки червен хайвер от веригите магазини за артикули от най-голямата страна в света. Освен, че виждат повишаването му по отношение на предходната година, което ще разбираем в този текст, значимо е да знаят по какво се познава неприятното качество и кой е рисковият деликатес на зърна. Не е добре новата година да я почваме натровени, нали?! Ето на тези въпроси сме посветили нашия сегашен лайфхак.
Първо обяснението за повишаването. Глобалното стопляне е реалност освен на повърхността на земята. Но и в международния океан, включително в Тихия. Така от по-южния Сахалин 12-те съществени типа риба, която се употребява за добиването на червен хайвер, мигрира към Камчатка. Освен, че това отмества към по-късни дати зреенето на деликатеса, оскъпява доста превоза – вместо с камиони, най-често с хеликоптери, с които стоката доближава до преработващите предприятия, заради недостъпността по естествени пътища на далечния север.
Така стигаме до втората група въпроси. Кой червен хайвер е първокласен? За да бъде пресен, първокласен и да не бъде рисков, той следва мигновено да се преработи. Обичайният период е едвам 20 минути. Те се броят от доставката на хайвера в предприятието, през промивката му, последвана от така наречен „ пробиване” и осоляването.
Защо то е значимо? Защото стопира развиването на болестотворните бактерии, да запази аления хайвер в най-хубавия му тип и да укрепи усета. Съдържанието обикновено е до 4%.
За да няма риск за хората, се прибавят още консерванти и масло. Мазнините обаче не би трябвало да бъдат над 1% от общото наличие.
Много производители недоволстват от постоянно бледия цвят на истинския хайвер, тъй че прибавят оцветители за бляскавост. Добре е да предпочитате стъклена опаковка, не консерва, с цел да не избирате най-наситените по цвят зърна – при тях е като при виното – неестествената боя значи и по-ниско качество.
Другият главен лайфхак е да не избирате хайвер с разкашкани зърна. В множеството случаи изгубената форма и превръщането на деликатеса във забележима слузеста маса, неоформена добре на обособени овални парченца, приказва за начален развой на повреждане. Често става въпрос за незадоволително свежа стока, за неведнъж замразявана и размразявана, за нараснало и нездравословно количество мазнини, добавени към нея и/или за недобро предпазване след това в комерсиалните хранилища и магазините.
Както там, по този начин и в домашни условия е значителен и различен лайфхак – температурата, от която аленият хайвер се нуждае е от 4 до 6 градуса целзий. Сиреч, не е просто каприз известното от филмите сервиране на деликатеса върху лед – значимо е за положителното качество на продукта и за здравето ни – да не се натровим с него. Така че бъдете нащрек в магазина – НЕ на хайвера, комплициран до касата – постоянно по този начин постъпват с промоционалните, или просто спретнат на някоя етажерка!
Има още едно предписание – гаранция при избора му, което не желаеме да пропуснем. Лайфхак от особена значимост! Много е значително на етикета да забележим изписано името на рибата, от която е придобит хайверът, който купуваме. На евтините опаковки постоянно пропущат тази прекомерно основна детайлност, а постоянно точно в нея се крие ниското качество, а оттова – покачвания риск за нашето здраве от използването на капризния деликатес. Още по-подло е, когато и на скъпи артикули наложителното изписване на названието на рибата – майка липсва. Далеч от такива!
...
Първо обяснението за повишаването. Глобалното стопляне е реалност освен на повърхността на земята. Но и в международния океан, включително в Тихия. Така от по-южния Сахалин 12-те съществени типа риба, която се употребява за добиването на червен хайвер, мигрира към Камчатка. Освен, че това отмества към по-късни дати зреенето на деликатеса, оскъпява доста превоза – вместо с камиони, най-често с хеликоптери, с които стоката доближава до преработващите предприятия, заради недостъпността по естествени пътища на далечния север.
Така стигаме до втората група въпроси. Кой червен хайвер е първокласен? За да бъде пресен, първокласен и да не бъде рисков, той следва мигновено да се преработи. Обичайният период е едвам 20 минути. Те се броят от доставката на хайвера в предприятието, през промивката му, последвана от така наречен „ пробиване” и осоляването.
Защо то е значимо? Защото стопира развиването на болестотворните бактерии, да запази аления хайвер в най-хубавия му тип и да укрепи усета. Съдържанието обикновено е до 4%.
За да няма риск за хората, се прибавят още консерванти и масло. Мазнините обаче не би трябвало да бъдат над 1% от общото наличие.
Много производители недоволстват от постоянно бледия цвят на истинския хайвер, тъй че прибавят оцветители за бляскавост. Добре е да предпочитате стъклена опаковка, не консерва, с цел да не избирате най-наситените по цвят зърна – при тях е като при виното – неестествената боя значи и по-ниско качество.
Другият главен лайфхак е да не избирате хайвер с разкашкани зърна. В множеството случаи изгубената форма и превръщането на деликатеса във забележима слузеста маса, неоформена добре на обособени овални парченца, приказва за начален развой на повреждане. Често става въпрос за незадоволително свежа стока, за неведнъж замразявана и размразявана, за нараснало и нездравословно количество мазнини, добавени към нея и/или за недобро предпазване след това в комерсиалните хранилища и магазините.
Както там, по този начин и в домашни условия е значителен и различен лайфхак – температурата, от която аленият хайвер се нуждае е от 4 до 6 градуса целзий. Сиреч, не е просто каприз известното от филмите сервиране на деликатеса върху лед – значимо е за положителното качество на продукта и за здравето ни – да не се натровим с него. Така че бъдете нащрек в магазина – НЕ на хайвера, комплициран до касата – постоянно по този начин постъпват с промоционалните, или просто спретнат на някоя етажерка!
Има още едно предписание – гаранция при избора му, което не желаеме да пропуснем. Лайфхак от особена значимост! Много е значително на етикета да забележим изписано името на рибата, от която е придобит хайверът, който купуваме. На евтините опаковки постоянно пропущат тази прекомерно основна детайлност, а постоянно точно в нея се крие ниското качество, а оттова – покачвания риск за нашето здраве от използването на капризния деликатес. Още по-подло е, когато и на скъпи артикули наложителното изписване на названието на рибата – майка липсва. Далеч от такива!
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ