Защо всички снимки на Млечния път не са истински: лъжат ли ни учените?
Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система и планетата Земя. Италианският академик Галилео Галилей пръв осъзнава съществуването ѝ, когато вижда през телескоп голям звезден куп в небето. Въпреки това той даже не е могъл да допусна, че това е цяла вселена, защото по негово време подобен термин към момента не е съществувал. Много години по-късно, през XVIII век, учените Имануел Кант и Томас Райт изричат догатката, че Млечният път е голям диск от звезди, в който се намира нашата Слънчева система. Едва при започване на XX век Едуин Хъбъл намира безапелационни доказателства, че Млечният път е една от многото галактики във Вселената. В интернет можете да намерите доста изображения на това по какъв начин наподобява Млечният път. Но нито една от тези „ фотоси “ не е същинска. Защо това е по този начин?
Това не е фотография на Млечния път, а изображение, основано от художник Всъщност отговорът на този въпрос е доста елементарен и всеки може да се досети и самичък да си отговори. Въпреки това галактическият анализатор на НАСА Александра Дотен (Alexandra Doten) изясни повода за тези, които в никакъв случай не са били в космоса.
Как наподобява галактиката Млечен път
Всяко изображение на Млечния път в интернет и в книгите е картина, основана от художници. През цялата история на човечеството хората не са създали нито една фотография на родната си вселена и надали някой ще успее да го направи.
Модел на външния тип на Млечния път Важно е да се означи, че става дума единствено за изображения, на които Млечният път наподобява като голяма серпантина в пространството. А в случай че на фотографията се вижда ярка линия от доста звезди в небето – това е същинска фотография, на която се виждат галактическият център, ръкавите на галактиката и облаците прахуляк.
Снимка на Млечния път от Земята Слънчевата система се намира в ръкава Орион. От този ъгъл се вижда центърът на галактиката, където се намира черната дупка Стрелец А*, както и някои ръкави и плътни облаци от газ и прахуляк.
Местоположение на Слънчевата система в Млечния път За да види галактиката Млечен път извън, човечеството би трябвало да построи невъобразимо мощен галактически транспортен съд, кадърен да измине хиляди светлинни години. Като се има поради, че сега не сме в положение да изпратим хора даже до прилежащия Марс, сходна задача няма да се реализира скоро. Може би въобще няма да напуснем Млечния път и галактическите пътувания ще останат на страниците на научнофантастичните книги.
Първите фотоси на Земята
Ние не можем да погледнем галактиката Млечен път в профил, както преди десетилетия не можехме да забележим по какъв начин в действителност наподобява планетата Земя. Знаем каква е формата на Млечния път единствено с помощта на придвижването на звездите и други данни, събрани от телескопите. По същия метод преди знаехме, че Земята има овална форма, единствено с помощта на картографирането на повърхността и математическите калкулации.
Първата фотография на Земята е направена през октомври 1946 година благодарение на камера, прикрепена към американска балистична ракета V-2. Изображението е черно-бяло, с ниска разграничителна дарба и не покрива цялото земно кълбо.
Първата фотография на Земята от космоса, направена през 1946 година Висококачествена фотография на земното кълбо е направена през 1972 година от галактическия транспортен съд „ Аполо 17 “. Членове на екипажа са астронавтите Рон Евънс и Харисън Шмит – траекторията на полета им до Луната прави допустимо за първи път да се снима толкоз детайлно изображение.
Първата цветна фотография на Земята, която получава името „ Син мрамор “ Снимка на галактиката Андромеда
Невъзможно е да се направи панорамна фотография на Млечния път, тъй като ние сме вътре в него, това към този момент го разбрахме. Но могат да се създадат подробни фотоси на Андромеда и на други галактики.
През 2015 година галактическият телескоп „ Хъбъл “ направи една от най-висококачествените фотоси на галактиката Андромеда, която обхвана 100 милиона звезди. За да направи фотографията, той трябваше да направи голям брой разнообразни фрагменти и по-късно да ги слепи в едно общо изображение – всъщност астрономите сглобиха голям пъзел.
Галактиката Андромеда, снимана от галактическата обсерватория Хъбъл Дори астрономите фенове могат да видят някои фрагменти от галактиките. Но най-детайлните изображения се получават единствено от скъпите галактически обсерватории. Можете да разгледате направените от тях фрагменти в уеб страницата на телескопа „ Хъбъл “ и в сбирката от фотоси и видеоклипове на галактическата организация НАСА.
В допълнение към Млечния път и Андромеда учените изследват Големия и Малкия Магеланов облак. Разстоянието от нас до тях е към 150 000 светлинни години, което е доста малко в галактически мащаб. Наблюдението на тези обекти може да ни каже доста за структурата на Вселената и образуването на звездите.
Колкото и парадоксално да звучи, учените могат да научат много повече, като изследват единствено една точка в пространството, в сравнение с като учат целия космос едновременно. Разглеждайки Магелановите облаци с някои от най-мощните телескопи на нашето време, астрономите малко по малко схващат по какъв начин галактиките взаимодействат между тях. Те виждат със личните си очи по какъв начин те завихрят газ и прахуляк между тях, по какъв начин трансформират формата си и обменят цели звезди една от друга. Освен всичко това учените могат да следят по какъв начин се образуват звездите.
