Младо момиче сираче, което споделя храната си с бездомен просяк

Младо момиче сираче, което споделя храната си с безприютен бедняк на улицата покрай къщата си, е изумена, когато той се връща, с цел да я осинови. Марлийн Халей се прибираше пешком от учебно заведение всеки ден около един и същи ъгъл. Това не беше нейният същински дом.

Марлене беше сираче и след гибелта на родителите си беше настанена в приемна грижа.

Беше мъчно. Не че приемните й родители не бяха благи, тъй като бяха. Просто имаха още три деца, за които да се грижат. Понякога Марлийн се усещаше доста сама, до момента в който не срещна Брад.

Марлийн видя Брад да седи на ъгъла на нейната улица. Носеше дрипави облекла, косата и брадата му бяха рошави и сплъстени, само че очите му бяха доста тъжни.

Тя знаеше каква е тази горест. Беше виждала същия този загубен, комплициран взор в личното си огледало хиляди пъти.

Един ден Марлийн събра храброст и заприказва с мъжа. — Здравейте — сподели тя. — И ти ли имаш разрушено сърце?

Мъжът гледаше надолу, само че подвигна глава и се взря в Марлийн. „ Разбито сърце? “ попита той. — Да, да… Но от кое място знаеш?

Любовта ни дава куража да оставим настрани тъгата си и да живеем още веднъж.

Марлийн седна до мъжа. „ Знам, тъй като и моята е счупена “, изясни тя. „ Виждам в очите ти, че не можеш да се прибереш вкъщи, също като мен.

Мъжът подвигна ръце, с цел да покрие лицето си, и Марлийн видя, че раменете му треперят, като че ли плачеше. Тя го докосна нежно. — Съжалявам — сподели тя. „ Не желаех да те разплача… “

— Всичко е наред — сподели мъжът. „ Знаеш ли, от време на време плачът е потребен за теб. Изчиства паяжините от сърцето. “

— Паяжини? – попита Марлене. „ Имаш ли ПАЯЦИ в сърцето си? Мда! Мразя паяците! “

— Е — сподели мъжът. „ Когато сърцето ти се разбие, от време на време паяжините са всичко, което го държи дружно. Освен това одобрявам паяци. “

Марлийн се изкиска. „ Eensy, Weensy паяци? “ тя попита. „ Не благодаря! “

— Аз съм Брад — сподели мъжът. „ Седя в този ъгъл от две години и никой в никакъв случай не ме е питал… нито е забелязал, че съм печален. “

— Знам… — сподели Марлийн. „ Мисля, че хората се плашат, когато видят, че някой не е благополучен. Мислят си, че тъгата се развива, като грип. “

— Е, за какво си печален? Брад попита Марлийн. И по този начин, дребното момиченце му описа всичко за родителите си и по какъв начин е напълно сама на света и какъв брой самотна е.

— Но за какво седиш тук? – попита тя Брад.

Той извърна лице компрометиран. „ Чакам хората да ми дадат пари… “, сподели той. — За да мога да си купя храна.

„ Гладен ли си? “ — попита Марлене. — Имам храна! Тя бръкна в учебната си чанта и извади мек сандвич с заряд, излизащ в профил.

Брад одобри сандвича и сподели на Марлийн, че е апетитен. „ Направих го сама “, сподели гордо Марлийн. „ Това е моя специфична рецепта. Фъстъчено масло и майонеза! “

Оттогава нататък не минаваше ден, в който Марлийн да не се отби на път за у дома, с цел да занесе сандвич на Брад и да поговори с приятеля си. Тя просто към този момент не можеше да си показа деня си без Брад.

Но един ден, когато тя стигна до ъгъла, него просто го нямаше! Тя изтича до близкото кафене и попита сервитьора: „ Видя ли моя другар, Брад? “

Сервитьорът сподели: „ Имате поради бездомника, който седи на този ъгъл? “

— Да — сподели Марлийн. — Това е Брад.

— Ти ли си Марлен? – попита сервитьорът. — Той остави писмо за теб.

Той подаде на Марлийн надиплен лист хартия. Марлийн го разгъна и прочете: „ Скъпа Марлийн, скърбя, само че трябваше да отпътува, с цел да поправя сърцето си. Обещавам, че ще се върна един ден скоро. Твоят другар, Брад. “

Марлен беше доста тъжна и още веднъж доста самотна. Всеки път, когато минаваше около ъгъла на Брад, тя плачеше, което означаваше, че плаче съвсем всеки ден.

Приемната майка на Марлен й се скара: „ Спри да плачеш! Ще измиеш синьото от очите си. Защо плачеш толкоз доста? “

„ Единственият ми другар го няма “, сподели Марлийн. „ И не мисля, че в миналото ще го видя още веднъж. Майка ми и татко ми споделиха, че ще се върнат, само че в никакъв случай не го направиха. Не мисля, че и Брад ще се върне. “

Но Марлийн грешеше, тъй като осемнадесет месеца по-късно Брад се върна. Марлийн видя огромна първокласна кола, паркирана пред вратата на приемните й родители, и когато влезе, Брад беше там!

Изглеждаше доста друго. Лицето му беше безпрепятствено, косата му беше подстригана и носеше доста хубави облекла. Но макар разликите, Марлене го позна незабавно, тъй като към момента имаше същите благи, тъжни очи.

— Брад! – извика тя и се затича да го прегърне. — Защо си отиде?

— Знаеш ли — сподели Брад. „ Преди няколко години бях благополучен човек. Рисувах картини, които хората желаеха да купят, а аз и жена ми щяхме да имаме бебе.

„ Но когато пристигна времето да се роди бебето ни, нещо се обърка доста. Жена ми и бебето умряха и мисля, че част от мен също умря. Не можех да рисувам повече.

„ Така че просто се отхвърлих от живота и от себе си – до момента в който не срещнах теб, Марлийн. Когато ми даде тези сандвичи с фъстъчено масло и майонеза, ти направи повече от това да нахраниш тялото ми, ти нахрани душата ми.

„ Реших, че и аз желая да ти дам нещо. Затова отидох при другар, който има художествена изложба, помолих за работа, с цел да мога да купя платна и бои, и започнах да рисувам още веднъж.

„ Когато моят другар видя новата ми работа, той беше доста разчувствуван. Каза, че картината ми е още по-добра от преди, и ги сложи в галерията си. И знаете ли какво? Хората започнаха да ги купуват!

„ Тогава имах шоу… Е, в резюме, взех си къща и малко облекла и отидох в Службата за деца. Квалифицирах се като приемен родител.

„ Искам да те попитам дали искаш да бъдеш моето малко момиченце, Марлене. Ако искаш, споделят, че след една година мога да те осиновя и ние можем да бъдем семейство! “

Марлийн стартира да плаче толкоз мощно, че Брад се разтревожи. „ Мама и баща ми споделиха, че ще се върнат, само че не го направиха “, изхлипа тя. — Ти даде обещание и се върна, в действителност се върна!

Брад мощно прегърна Марлийн и сподели: „ Марлийн, давам обещание ти, че занапред нататък в никакъв случай повече няма да си потегли. Ние ще бъдем семейство! “

Какво можем да научим от тази история?

Трябва да погледнем в предишното, с цел да надникнем в нечие сърце. Марлийн видя, че Брад е печален и уединен и стартира да приказва с него, до момента в който множеството хора просто минаваха.
Любовта ни дава куража да оставим настрани тъгата си и да живеем още веднъж. Марлийн въодушеви Брад да стартира да рисува още веднъж и да си върне живота.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги въодушеви.