Младо момиче преживя най-големия си кошмар, след като мъж за

Младо момиче претърпя най-големия си призрачен сън, откакто мъж за малко не умира в ръцете му. Действието се развива в софийското метро.

Ето и разказът, който е трогателен:

" Не желаех да пиша за това, само че по-възрастни и по-умни от мен хора ме посъветваха да го направя. Миналата сряда пътувах с метрото за Университета. Както постоянно закъснявах, както постоянно слушах музика със слушалки от телефона си, както постоянно си мислех за идните ми изпити, за които бях сигурна, че не съм добре готова.

Стисках чантата си с телефона и документите си в препълнения вагон на метрото и преглеждах хората към себе си. До мен стояха две момчета, говореха шумно и се смееха, дебела лелка със скъпо кожено палто и възрастен човек с разкопчано палто, шапка и блудкав шал към врата си. Личеше си, че мъчно се държи на краката си и взех решение, че е пийнал. Слязохме от метрото дружно.
Човекът залитна и се облегна на стената. Помислих си, че нито е моя работа, нито имам време да вардя някакъв си пийнал да не падне на релсите на метрото, само че все пак се приближих и го попитах дали всичко е наред. Странно, само че от него не лъхаше на алкохол.

Погледна ме уплашено и се опита нещо да ми отговори, само че нищо не се разбра от думите му. Тогава си спомних една лекция за признаците на инсулта и със замряло сърце го помолих да се усмихне.
Гледаше ме бледен и не отговаряше. " Моля ви, усмихнете ми се, едно красиво младо момиче ви моли да се усмихнете, няма ли да го извършите?! " Опита да се усмихне. Усмивката му се плъзна единствено на половината от лицето. Това беше инсулт.
Какво се случи по-късно?

След това му помогнах да легне и сложих главата му на коленете си. След това звънях по телефона на " Бърза помощ ". След това се карах с операторите, които ме караха по няколко пъти да изяснявам какво се е случило, къде се е случило, по какъв начин се е случило и за какво е шумно към мен. След това им обяснявах, че индивида умира на коленете ми. И най-после дочаках отговора: " Не се тормозете, изпращаме екип ".
Последваха 20 минути, които в никакъв случай няма да не помни. Седях с обречен на смърт в ръцете ми човек и молех преминаващите около нас най-малко да извикат полицията, която дежуреше на изхода на метрото. Някои просто ме отминаваха, други се спираха за момент, единствено с цел да ми кажат, че бързат и нямат време. Накрая дойде " Бърза помощ ".

Сложиха мъжа на носилка и... кошмарът продължи.

Разбирам, че е час пик, разбирам, че всички бързат с цел да не закъснеят, само че какъв човек би трябвало да си с цел да не пропускаш лекари с носилка, на която лежи обречен на смърт човек? Въпросът е риторичен - би трябвало да си бездушна навалица.

След два часа ми позвъни едно момче от екипа на " Бърза помощ ", на който бях дала телефона си и ми заяви, че индивидът е умрял пред вратите на болничното заведение. Твърде доста се е забавила лекарската интервенция и просто е починал и то не по виновност на лекарите, а поради останалите хора.

Даже не зная по какъв начин се споделяше този човек. Но в този момент зная една страшна истина - можете да умрете пред очите на стотици хора и никой да не се спре с цел да ви помогне.
Моля ви, от време на време се откъснете от своите мисли и погледнете настрана. Можете да спасите живота на някой човек, или най-малко да му дадете късмет да се бори за своя живот. "