Младият полузащитник на ЦСКА Петко Панайотов е юноша на Левски.

Младият полузащитник на ЦСКА Петко Панайотов е младеж на Левски. Преминава в редиците на " армейците " в края на 2021 година Дебютира на 26 май 2024 при загубата с 1:0 от Локомотив Пловдив. На 13 юли 2024 подписва първи професионален контракт с ЦСКА. Избухва с приказен гол във вратата на " сините " на 2 март, а на 19 март е първият мач за националния тим до 21 години в нулевото тъждество с Кипър. Петко е ученик на столичната гимназия " Мигел де Сервантес ". За своите 19 години към този момент приказва свободно британски, испански и португалски. Той даде обстойно изявление за " Блиц ".

Петко, означи страховит гол във вратата на " сините ". След мача сподели, че си усетил по какъв начин времето стопира. Върни се към този миг и от дистанцията на няколкото дни, които минаха, показа страстта си.

- Чувството беше в действителност необикновено - да вкарам дебютното си попадение в мъжкия футбол за ЦСКА против безконечния противник. Страхотно беше. Времето в действителност беше спряло, бих го поискал на всеки да го изпита.

Как реагираха родителите ти, когато след мача се видя с тях?

- Баща ми беше горделив и благополучен. За мен няма по-важно нещо в живота от това да направиш родителите си горди.

Имаше ли забавни срещи с хора, които те поздравяваха и се радваха на достижението ти?

- Да, имаше доста страсти, срещи с другари, инцидентни хора, почитатели на улицата. Много топло и прелестно възприятие за мен.

Как стартира футболното ти развиване. Част си от школата на Левски, по-късно преминаваш при " алените "?

- Започнах в академията ДАФ, когато бях на 6 години. След 2-3 години прекосих в Царско село. В Левски отидох, когато бях на 14 година Там изкарах две години и половина, на полусезона на Елитната до 17 година получих офертата от ЦСКА и я одобрих.

Първият ти мач беше против Локомотив (Пловдив). Имаше ли особено неспокойствие в нощта преди да дебютираш?

- Да, бях за първи мач в групата и в действителност доста се надявах да получа първите минути в професионалния футбол. Когато влязох, възприятието беше ужасно. След мача се усещах горделив.

Петко, кажи искрено кой е все още най-тежкият ти миг в спорта и в живота?

- Критичен миг за един състезател са моментите, когато не се състезава, тъй като е контузен. За благополучие не съм имал тежки травми. Така че за момента не бих споделил, че съм имал подобен противен миг.

Как приемаш събитието, че не всеки път си титуляр и получаваш по-малко минути за изява?

- В такива моменти най-важното е да работиш, рано или късно твоето време ще пристигна. И когато ти се даде късмет, значимото е да го вземеш.

Вярваш ли си задоволително, тъй като българските треньори, с дребни изключения, нямат традицията да дават доверие на по-млади футболисти?

- Разбира се, всеки футболист би трябвало да има вяра в себе си и във благоприятни условия, с цел да може да демонстрира най-хубавото, когато му се даде тази опция.

А по какъв начин се подготвяш отвън терена? Правиш ли спомагателни тренировки, какъв ти е режимът на хранене, на всекидневие, с цел да си в оптимална форма?

- Без спомагателна работа няма по какъв начин да стигнеш нависоко. Това е ясно на всички. Допълнителните ми тренировки са според отборните такива. За храненето - постоянно съм се старал да се храня чисто, да не хапвам нелепости, несъмнено с дребни изключения. Трябва да бъдеш експерт и отвън терена, с цел да имаш триумфи на него.

Имаш ли свои образци от международните футболни звезди, като метод на държание отвън терена, и на него, държание, и въобще като другарство?

- Моят кумир като нравственос на работа е Кристиано Роналдо. Никой не може да вземе по-добра нравственос на работа от него. Наистина доста се стимулирам от Кристиано. Като държание на терена - Меси ми е обичаният футболист, а на моята позиция е Родри.

Представял ли си си в твоите фантазии, че ще се срещнеш с Кристиано Роналдо, и какво би му споделил, в случай че имате десетина минути да изпиете по едно кафе?

- Бих му благодарил за държанието му, което ме е стимулирало и ми е дало мотивацията, с цел да не преставам, когато ми е мъчно. Със сигурност бих му изискал някой съвет.

А какво би попитал Меси, в случай че имате опция да размените няколко думи?

- На него просто човек би трябвало да се възхищава.

Би ли го попитал някой въпрос за кариерата му, за аржентинския народен тим - нещо, което би ти било любопитно?

- Бих го попитал какво е възприятието по време на международното състезание 2022 година, когато го завоюваха?

Бях онлайн на този мач, Меси влезе в историята на футбола, тъй като му липсваше единствено международна купа.

- Да, несъмнено.

За първи път си извикан в младежкия народен тим. Как одобри поканата на Александър Димитров да се присъединиш към отбора?

- За всеки футболист е чест да съставлява националния си тим. Благодарен съм за поканата на селекционера Александър Димитров. Момчетата са страхотни, колективът е необикновен. Приеха ме доста добре. Чувствам се супер.

Докъде стига задачите ти в мъжкия и младежкия народен тим, първо в младежкия?

- Голямата цел ми е да отида до мъжкия отбор и да се играе на огромен конгрес. Целта на младежкия народен тим е да се стигне до европейско състезание.

Можеш ли да направиш паралел сред едно от топ шампионатите на Европа и българското?

- Със сигурност има доста накъде да се развиваме. От няколко години сме тръгнали в вярна посока, уповавам се да продължаваме натам и в един миг да ги стигнем.

ЦСКА построява новия си дом, посети ли " Армията ", с цел да се убедиш персонално по какъв начин протичат строителните работи?

- Преди десетина дни бях до почитател магазина на стадион " Българска войска ". Като виждаш какъв брой хора и служащи се занимават с това да се случва всичко по най-бързия метод, усещаш едно топло възприятие в сърцето и душата си, и нямаш самообладание да играеш на новия стадион.

Как е като мислене и какво е възприятието, когато играеш на " Васил Левски ", който е много стар морално, материално и инфраструктурно, и публиката я разделя 20-ина метра поради огромната писта. Какво е самото чувство, прелестно ли е да се играе на подобен стар стадион?

- Със сигурност възприятието не е неприятно. Феновете на ЦСКА ни карат на всички места да се усещаме домакини. Благодаря им за поддръжката. Вярвам, че на новия стадион ще идват от ден на ден и повече хора, ситуацията ще бъде по-добра.

Обстановката в България обаче е изнервена, хората са разграничени. Как отиваш на подготовка, зная, че към този момент имаш шофьорска брошура, изнервя ли те трафика, когато отиваш на подготовка?

- Трафикът е противен, само че няма какво да се направи. Всеки би трябвало да привиква с трафика, когато има подобен.

А какво мислиш, когато виждаш някой субект, който кара пред теб и си хвърля фаса през прозореца? Какво би му споделил на подобен човек?

- Не е добре да се замърсява природата, бих му направил забележка.

Какво правиш, когато завърши тренировката и се отправиш към у дома?

- В свободното време обичам да чета книги, изучавам за лекции, приготвям се за изпити, тъй като съм втори курс в НСА.

Съществува мнението, че българските футболисти са много капризни. Минава час-час и половина тренировката и те се отдават на нелепости - вейпове, електронни игри... Един тип, че са безделници. Би ли опровергал това мнение?

- Винаги има разнообразни образци, само че за себе си мога да кажа, както и за съотборниците ми в ЦСКА, че сме експерти. Не сме единствено за час и половина въз основата, всеки работи в допълнение, усъвършенства се в сферите, които мисли, че не са му най-развитите, и работи.

Колко значима е средата ти - приятелите, фамилията, околните хора?

- Много е значима. Хората са споделили, че с каквито се събереш - подобен ставаш. Много е значимо с какви хора си заобиколен. Ако не са верните, би трябвало да търсиш промени.

Смяташ ли, че много от футболистите, когато станат известни, към тях се навъртат разнообразни хора, които ги употребяват и ги откъсват от действителността. И това ги прави по-дистанцирани, по-арогантни към досегашните си другари.

- Да, допустимо е. Но по тази причина човек има глава на раменете си и би трябвало да може да дефинира и усеща хората - както в неприятните си моменти, когато няма никой към него, по този начин и в положителните, когато всички са към него.

Случвало ли ти се е да претърпиш отчаяние в другарството, да си бил отчаян, предаден, зарязан в тежък миг?

- Не мисля, че е имало кой знае какво изменничество и чак да съм отчаян. Все отново съм още на 19 години, занапред ми предстоят по-тежки моменти в живота ми, подготвен съм.

Понеже сподели, че си на изпити в НСА, ще ти задам няколко въпроса, свързани с историята на ЦСКА. Колко шампионски трофеи е спечелил ЦСКА?

- 31.