Александър Гицов пред Nostrabet: Бих се върнал в България, но само при подходящите условия
Младият български футболен треньор Александър Гицов даде извънредно изявление за уеб страницата. 33-годишният Гицов се трансформира в най-младия старши треньор в австрийския футбол, водейки втородивизионния Флоридсдорфер при започване на настощия футболен сезон. Той описа за пътя си във футбола, както и за повода, която го е тласнала първо към Австрия, а по-късно и по пътя на треньорството.
Гицов не пропусна и да засегне тематиката за България. Той показа, че по никакъв метод не изключва завръщане и че към момента поддържа мощни връзки със свои сътрудници у нас. За него обаче сходно решение ще е допустимо единствено и само, в случай че бъдат обезпечени условия, сходни с тези, при които работи в Австрия.
Здравейте, господин Гицов! Последните 18 месеца в международен проект може да се каже, че бяха много турбулентни, само че за Вас, в частност, наподобява, че те са извънредно сполучливи. Как се промени всекидневието Ви, откакто към този момент сте старши треньор на австрийския Флоридсдорфер?
За мен това не е нещо изцяло ново, защото преди два сезона още веднъж бях поел за малко мъжкия тим. Тогава работех самичък, защото Мития Морец към момента не беше част от екипа. За мен това е повторно да извършвам ролята. Средата и хората са ми познати. С много от играчите се познаваме от над 2 години, тъй че не е нещо прекомерно ново. Напрежението и отговорността евентуално са разнообразни, защото има разлика сред това да си непрекъснат треньор и краткотрайно изпълняващ. Няма какво толкоз неверно да направиш като краткотраен ментор. Когато обаче вземаш всички решения ти, то отговорността е по-голяма.
Вие сте най-младият треньор в мъжкия футбол в Австрия. Колко мъчно е издигането до такава позиция като чужденец?
Със сигурност не е елементарно и сигурно е нужна огромна доза шанс, няма какво да си изкривявам душата. Късметът е 50% от всичко. Важно е да си на вярното място в верния миг. Трябва, също по този начин, да поемеш много опасности, които не подсигуряват краен триумф.
Трябва настрана да си признаем, че българските треньори не се котираме добре в чужбина. Западноевропейските треньори се гледат по друг метод в това отношение. При нас равнището спадна толкоз, че не ни броят за живи. Това прави нещата още по-сложни, тъй като хората те гледат с по-различно око. Трябва непрекъснато да се стремиш да се доказваш, защото нищо няма да ти пристигна безплатно. Винаги, да вземем за пример, си задаваш въпроса дали си по-добър от някой австрийския треньор – това го има и в България.
Работите в треньорски тандем с някогашния състезател на ЦСКА – Мития Морец. Колко характерен е този формат за треньорство и оказва помощ ли фактът, че имате общо минало, обвързвано с България?
Интересното е, че различен австрийски клуб назначи сходен треньорски тандем като нашия единствено седмица, откакто ние бяхме одобрени отпред. В работата ми с Мития оказва помощ доста фактът, че ние сме фамилни другари отвън терена. Имаме си голямо доверие и това улеснява работния развой. В мъжкия футбол научих, че е доста значимо да работиш с хора със сходни хрумвания като теб.
Естествено, фактът, че се е подвизавал в България, с ЦСКА и Славия, са тематики, които обсъждаме постоянно. Споделяме и сега какво се случва с родния футбол и от време на време гледаме някои мачове на родни отбори от европейските клубни шампионати.
В предходни изявленията подчертавате, че сте се отказали от футбола на 13-годишна възраст. Какво Ви тласна към треньорското амплоа?
Като дете завърших с футбола, тъй като осъзнах рано, че нямам качества. Интересът и любовта към футбола ме тласнаха да стартира да го упражнявам като дребен и това беше в основата по-късно и зад старта на треньорската ми кариера. Треньорството ми хареса поради многото мислене и всичките процеси, които стоят зад построяването на сполучлив тим. В рамките на един мач от 90 минути би трябвало непрекъснато да проявяваш стратегическо мислене, с цел да вземаш по-добрите решения от противниковия треньор. Това се оказа едно от най-интересните неща в тази специалност.
Действително, пристигнах в началото в Австрия, с цел да изучавам нещо напълно друго, в лицето на обществената връзка. Имах предпочитание да се занимавам със противоречива публицистика, което няма нищо общо с треньорството. Случайно започнах да упражнявам деца на 8-годишна възраст и ми хареса този първи допир. Реших, че би трябвало да изкарам лиценз, след което и да стартира да навестявам семинари, с цел да контактувам с други треньори. Когато се докоснеш до професионалното равнище, тогава упоритостта става надалеч по-голяма.
Какво беше възприятието да сте преподавател на семинар България, а освен да сте един от присъстващите?
Това беше ужасно преживяване за мен. Достави ми ужасно наслаждение да споделя неща, които съм видял в други европейски страни – нрав, способи на работа, метод на мислене и други Беше забавно и за мен да чуя отзиви от отсрещната страна, защото не познавам в елементи работните процеси на футбола у нас. Изживяването беше извънредно прелестно.
Какво Ви накара да напуснете България изначално?
Завърших гимназия в България и като други хора не виждах вероятности за себе си у нас. Исках да изучавам в чужбина и спортната публицистика беше най-близка до мен на оня стадий. Исках да науча език и да заживея в нова среда. Това бяха нещата, които ме тласнаха към Австрия.
Трябва да кажа, че първите 3-4 години бяха доста сложни. Илия Груев беше споделил нещо сходно в едно изявление неотдавна. Наистина, първите години в чужбина са доста сложни. Става въпрос за големи ограничения и много товар в психическо естество. Успееш ли обаче да минеш през този стадий всичко се подрежда. Имало е моменти, в които съм желал да се върна в България, само че последователно открих нишата си и животът ми стана подобен, какъвто щеше да е, в случай че бях останал в България.
Благодатна дестинация ли е Австрия за развиване на млади треньорски фрагменти, откакто виждаме политиката в прилежаща Германия, където в елитните равнища на страната треньорите под 40-годишна възраст са доста чест феномен?
Смея да настоявам, че изключително във втора лига на Австрия се дават шансове както на доста млади треньори, по този начин и на много млади футболисти, които да развиват качествата си. Чужденците са доста малко, дори и в първа лига не са толкоз доста. Модата да се дава шансове на млади треньори обхвана и академиите. Това се внесе като наклонност от Германия. Обстановката е доста плодородна, защото и във Втора Бундеслига има доста играчи, които желаят да се развиват. Когато и треньорският екип е млад, какъвто е казусът с нас двамата с Мития, то се основава една чудесна среда, в която се мотивираме да продължим да се развиваме.
В последните години австрийският футбол бележи голям напредък, както на клубно, по този начин и на национално равнище. Виждаме какъв брой млади гении, както и треньори, излизат от страната. Каква е тайната зад добре функциониращите школи?
Лично аз съумях да хвана част от промяната в австрийския футбол. Когато идвах в Австрия, промяната занапред започваше. Работата в школите промени образа на футбола в страната. Бяха основани центрове за създаване на футболисти до 14-годишна възраст, по-късно бяха основани и клубните академии. Към момента има 12 клуба, които получават съществено финансиране и развиват школи на извънредно високо равнище, доближаващо се даже до равнището на немската Бундеслига.
Нещата стават все по-добри от година на година. Това води до все по-добро качество на играчите, а в допълнение се дава опция и на 16-годишните играчи да играят професионален футбол в другите равнища. Цялото това нещо обаче е обвързвано с доста съществено финансиране и инфраструктура. Една школа има сред 4 и 8 подготвителни терена, като бюджетите варират сред 1 и 2 милиона.
Следите ли процесите в родния футбол?
Следя ги много отблизо, защото съм си изкарал лицензите в НСА. Прибирам се постоянно в България и имам много контакт с български треньори. Гледам всички европейски мачове на родните отбори, само че от локалния шампионат евентуално единствено по един на седмица.
Липсата на финансирането ли пречи на родния футбол?
Трябва да сме почтени и да признаем, че в модерния футбол положителното финансиране в основата на съвсем всичко. Това дава опция за взимане на по-качествени треньори, методисти и прочие.
Друг значим фактор обаче е във физическата подготовка в учебните заведения, която е страхотна основа за бъдещите триумфи на младите играчи. Часовете по физическо в Австрия се употребяват целеустремено за развиването на съгласуваност и двигателен уред, което след това улеснява работата на школите, които може да се концентрират единствено върху тактическите детайли. Няма потребност да се наваксват неща от ранните години на децата. Учителите са високо заплатени и по тази причина, когато един състезател пристигна в академията на 15-16-годишна възраст, той е изцяло подготвен във физическо естество. Оттам насетне работата е доста по-лесна за треньорите.
Самият Вие имали ли сте предложение от роден клуб и бихте ли се върнали в България в даден миг, с цел да работите тук?
Ще стартира като кажа, че съм имал съответна оферта от един клуб. Имали сме диалози и с други, само че за момента се е стигало до съответна оферта от единствено един тим.
Със сигурност бих се върнал в България. Условията би трябвало да са на високо равнище, чисто организационно и да се приближават до стандартите тук. Трябва да се знае, че когато човек отиде на работа, той ще може да се занимава единствено с главната си активност, а не със странични, битови неща. Ако това е налично и задачите са високи, то бих го обмислил и би представлявало интерес за мен.
Кой е обичаният Ви миг като ментор?
Те са доста, както на юношеско равнище, по този начин и на мъжко. Може би обаче има един мач, който изпъква в съзнанието ми и ме накара да допускам, че работата ми като треньор може да е скъпа. Миналият сезон играхме против дублиращия тим на ЛАСК Линц и губехме с 0:2 на полувремето. Обсъдихме някои неща с треньорския екип и променихме тактиката си, като по-късно спечелихме мача с 3:2. В този миг усетихме, че сме свършили всичко вярно и се сетих за поговорката, че треньорите си изкарват заплатите на полувремето. Това значи, че си оправдал доверието и си приключил работата си оптимално добре.
Коя е огромната Ви треньорска упоритост и има ли шампионат, в който бихте желали да се подвизавате един ден?
Трудно мога да дефинира някакъв желан шампионат, само че е реалност, че близостта сред Австрия и Германия е огромна. Може би немските шампионати – без значение Първа или Втора Бундеслига, са такива, в които желая да се развъртвам и е нещо, което се надявам да осъществя.
Може би нямам съответна треньорска фантазия, само че се надявам един ден да повеждам тим в европейските клубни шампионати. Говорил съм с сътрудници, които са го реализирали и те са ми казвали, че чувството на мачовете през седмицата е несравнимо с това на локалните шампионати. Това са най-хубавите моменти за един треньор.
Какъв съвет бихте дали на всеки, искащ да се занимава с треньорство на професионално равнище?
Основният съвет, който загатнах и при започване на изявлението, е, че човек би трябвало да е подготвен на доста жертви. Това включва време, финанси – просто да инвестираш в себе си, с цел да достигнеш крайната си цел. Споменахме за семинарите, бил съм и на специализации в други клубове. Това коства време и финанси от личния си джоб, които другояче бих отишли за друго.
Това е главното. Треньорското обучение и лицензите са доста значими и скъпи, защото без тях не можем да работим. Допълнителните контакти с хора от сферата и прекарвания – това те развива като треньор. Георги Василев го беше споделил преди години – не курсовете те вършат треньор, а времето, което инвестираш отвън тях. Смятам, че човек би трябвало да опитва оптимално и да вложи допустимо най-вече от себе си, с цел да може да дойдат и резултатите.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?
В персонален проект, несъмнено, желая фамилията ми да е живо и крепко. Баща съм на наследник, който живот и здраве ще стане на една годинка до няколко седмици. Жена ми към този момент чака и второ дете. Това е сигурно най-важно за нас.
В професионален проект, защото нашият клуб не е прочут като подобен, в който треньорите дълго се задържат на работа, е значимо да работим допустимо най-дълго, с цел да осъществим концепциите си, които имаме с тима. Да работим оптимално дълготрайно, с цел да развием желанията си и да развием клуба. Дано успеем да осъществим проекта си.
Още от ПРОГНОЗИ:
Гицов не пропусна и да засегне тематиката за България. Той показа, че по никакъв метод не изключва завръщане и че към момента поддържа мощни връзки със свои сътрудници у нас. За него обаче сходно решение ще е допустимо единствено и само, в случай че бъдат обезпечени условия, сходни с тези, при които работи в Австрия.
Здравейте, господин Гицов! Последните 18 месеца в международен проект може да се каже, че бяха много турбулентни, само че за Вас, в частност, наподобява, че те са извънредно сполучливи. Как се промени всекидневието Ви, откакто към този момент сте старши треньор на австрийския Флоридсдорфер?
За мен това не е нещо изцяло ново, защото преди два сезона още веднъж бях поел за малко мъжкия тим. Тогава работех самичък, защото Мития Морец към момента не беше част от екипа. За мен това е повторно да извършвам ролята. Средата и хората са ми познати. С много от играчите се познаваме от над 2 години, тъй че не е нещо прекомерно ново. Напрежението и отговорността евентуално са разнообразни, защото има разлика сред това да си непрекъснат треньор и краткотрайно изпълняващ. Няма какво толкоз неверно да направиш като краткотраен ментор. Когато обаче вземаш всички решения ти, то отговорността е по-голяма.
Вие сте най-младият треньор в мъжкия футбол в Австрия. Колко мъчно е издигането до такава позиция като чужденец?
Със сигурност не е елементарно и сигурно е нужна огромна доза шанс, няма какво да си изкривявам душата. Късметът е 50% от всичко. Важно е да си на вярното място в верния миг. Трябва, също по този начин, да поемеш много опасности, които не подсигуряват краен триумф.
Трябва настрана да си признаем, че българските треньори не се котираме добре в чужбина. Западноевропейските треньори се гледат по друг метод в това отношение. При нас равнището спадна толкоз, че не ни броят за живи. Това прави нещата още по-сложни, тъй като хората те гледат с по-различно око. Трябва непрекъснато да се стремиш да се доказваш, защото нищо няма да ти пристигна безплатно. Винаги, да вземем за пример, си задаваш въпроса дали си по-добър от някой австрийския треньор – това го има и в България.
Работите в треньорски тандем с някогашния състезател на ЦСКА – Мития Морец. Колко характерен е този формат за треньорство и оказва помощ ли фактът, че имате общо минало, обвързвано с България?
Интересното е, че различен австрийски клуб назначи сходен треньорски тандем като нашия единствено седмица, откакто ние бяхме одобрени отпред. В работата ми с Мития оказва помощ доста фактът, че ние сме фамилни другари отвън терена. Имаме си голямо доверие и това улеснява работния развой. В мъжкия футбол научих, че е доста значимо да работиш с хора със сходни хрумвания като теб.
Естествено, фактът, че се е подвизавал в България, с ЦСКА и Славия, са тематики, които обсъждаме постоянно. Споделяме и сега какво се случва с родния футбол и от време на време гледаме някои мачове на родни отбори от европейските клубни шампионати.
В предходни изявленията подчертавате, че сте се отказали от футбола на 13-годишна възраст. Какво Ви тласна към треньорското амплоа?
Като дете завърших с футбола, тъй като осъзнах рано, че нямам качества. Интересът и любовта към футбола ме тласнаха да стартира да го упражнявам като дребен и това беше в основата по-късно и зад старта на треньорската ми кариера. Треньорството ми хареса поради многото мислене и всичките процеси, които стоят зад построяването на сполучлив тим. В рамките на един мач от 90 минути би трябвало непрекъснато да проявяваш стратегическо мислене, с цел да вземаш по-добрите решения от противниковия треньор. Това се оказа едно от най-интересните неща в тази специалност.
Действително, пристигнах в началото в Австрия, с цел да изучавам нещо напълно друго, в лицето на обществената връзка. Имах предпочитание да се занимавам със противоречива публицистика, което няма нищо общо с треньорството. Случайно започнах да упражнявам деца на 8-годишна възраст и ми хареса този първи допир. Реших, че би трябвало да изкарам лиценз, след което и да стартира да навестявам семинари, с цел да контактувам с други треньори. Когато се докоснеш до професионалното равнище, тогава упоритостта става надалеч по-голяма.
Какво беше възприятието да сте преподавател на семинар България, а освен да сте един от присъстващите?
Това беше ужасно преживяване за мен. Достави ми ужасно наслаждение да споделя неща, които съм видял в други европейски страни – нрав, способи на работа, метод на мислене и други Беше забавно и за мен да чуя отзиви от отсрещната страна, защото не познавам в елементи работните процеси на футбола у нас. Изживяването беше извънредно прелестно.
Какво Ви накара да напуснете България изначално?
Завърших гимназия в България и като други хора не виждах вероятности за себе си у нас. Исках да изучавам в чужбина и спортната публицистика беше най-близка до мен на оня стадий. Исках да науча език и да заживея в нова среда. Това бяха нещата, които ме тласнаха към Австрия.
Трябва да кажа, че първите 3-4 години бяха доста сложни. Илия Груев беше споделил нещо сходно в едно изявление неотдавна. Наистина, първите години в чужбина са доста сложни. Става въпрос за големи ограничения и много товар в психическо естество. Успееш ли обаче да минеш през този стадий всичко се подрежда. Имало е моменти, в които съм желал да се върна в България, само че последователно открих нишата си и животът ми стана подобен, какъвто щеше да е, в случай че бях останал в България.
Благодатна дестинация ли е Австрия за развиване на млади треньорски фрагменти, откакто виждаме политиката в прилежаща Германия, където в елитните равнища на страната треньорите под 40-годишна възраст са доста чест феномен?
Смея да настоявам, че изключително във втора лига на Австрия се дават шансове както на доста млади треньори, по този начин и на много млади футболисти, които да развиват качествата си. Чужденците са доста малко, дори и в първа лига не са толкоз доста. Модата да се дава шансове на млади треньори обхвана и академиите. Това се внесе като наклонност от Германия. Обстановката е доста плодородна, защото и във Втора Бундеслига има доста играчи, които желаят да се развиват. Когато и треньорският екип е млад, какъвто е казусът с нас двамата с Мития, то се основава една чудесна среда, в която се мотивираме да продължим да се развиваме.
В последните години австрийският футбол бележи голям напредък, както на клубно, по този начин и на национално равнище. Виждаме какъв брой млади гении, както и треньори, излизат от страната. Каква е тайната зад добре функциониращите школи?
Лично аз съумях да хвана част от промяната в австрийския футбол. Когато идвах в Австрия, промяната занапред започваше. Работата в школите промени образа на футбола в страната. Бяха основани центрове за създаване на футболисти до 14-годишна възраст, по-късно бяха основани и клубните академии. Към момента има 12 клуба, които получават съществено финансиране и развиват школи на извънредно високо равнище, доближаващо се даже до равнището на немската Бундеслига.
Нещата стават все по-добри от година на година. Това води до все по-добро качество на играчите, а в допълнение се дава опция и на 16-годишните играчи да играят професионален футбол в другите равнища. Цялото това нещо обаче е обвързвано с доста съществено финансиране и инфраструктура. Една школа има сред 4 и 8 подготвителни терена, като бюджетите варират сред 1 и 2 милиона.
Следите ли процесите в родния футбол?
Следя ги много отблизо, защото съм си изкарал лицензите в НСА. Прибирам се постоянно в България и имам много контакт с български треньори. Гледам всички европейски мачове на родните отбори, само че от локалния шампионат евентуално единствено по един на седмица.
Липсата на финансирането ли пречи на родния футбол?
Трябва да сме почтени и да признаем, че в модерния футбол положителното финансиране в основата на съвсем всичко. Това дава опция за взимане на по-качествени треньори, методисти и прочие.
Друг значим фактор обаче е във физическата подготовка в учебните заведения, която е страхотна основа за бъдещите триумфи на младите играчи. Часовете по физическо в Австрия се употребяват целеустремено за развиването на съгласуваност и двигателен уред, което след това улеснява работата на школите, които може да се концентрират единствено върху тактическите детайли. Няма потребност да се наваксват неща от ранните години на децата. Учителите са високо заплатени и по тази причина, когато един състезател пристигна в академията на 15-16-годишна възраст, той е изцяло подготвен във физическо естество. Оттам насетне работата е доста по-лесна за треньорите.
Самият Вие имали ли сте предложение от роден клуб и бихте ли се върнали в България в даден миг, с цел да работите тук?
Ще стартира като кажа, че съм имал съответна оферта от един клуб. Имали сме диалози и с други, само че за момента се е стигало до съответна оферта от единствено един тим.
Със сигурност бих се върнал в България. Условията би трябвало да са на високо равнище, чисто организационно и да се приближават до стандартите тук. Трябва да се знае, че когато човек отиде на работа, той ще може да се занимава единствено с главната си активност, а не със странични, битови неща. Ако това е налично и задачите са високи, то бих го обмислил и би представлявало интерес за мен.
Кой е обичаният Ви миг като ментор?
Те са доста, както на юношеско равнище, по този начин и на мъжко. Може би обаче има един мач, който изпъква в съзнанието ми и ме накара да допускам, че работата ми като треньор може да е скъпа. Миналият сезон играхме против дублиращия тим на ЛАСК Линц и губехме с 0:2 на полувремето. Обсъдихме някои неща с треньорския екип и променихме тактиката си, като по-късно спечелихме мача с 3:2. В този миг усетихме, че сме свършили всичко вярно и се сетих за поговорката, че треньорите си изкарват заплатите на полувремето. Това значи, че си оправдал доверието и си приключил работата си оптимално добре.
Коя е огромната Ви треньорска упоритост и има ли шампионат, в който бихте желали да се подвизавате един ден?
Трудно мога да дефинира някакъв желан шампионат, само че е реалност, че близостта сред Австрия и Германия е огромна. Може би немските шампионати – без значение Първа или Втора Бундеслига, са такива, в които желая да се развъртвам и е нещо, което се надявам да осъществя.
Може би нямам съответна треньорска фантазия, само че се надявам един ден да повеждам тим в европейските клубни шампионати. Говорил съм с сътрудници, които са го реализирали и те са ми казвали, че чувството на мачовете през седмицата е несравнимо с това на локалните шампионати. Това са най-хубавите моменти за един треньор.
Какъв съвет бихте дали на всеки, искащ да се занимава с треньорство на професионално равнище?
Основният съвет, който загатнах и при започване на изявлението, е, че човек би трябвало да е подготвен на доста жертви. Това включва време, финанси – просто да инвестираш в себе си, с цел да достигнеш крайната си цел. Споменахме за семинарите, бил съм и на специализации в други клубове. Това коства време и финанси от личния си джоб, които другояче бих отишли за друго.
Това е главното. Треньорското обучение и лицензите са доста значими и скъпи, защото без тях не можем да работим. Допълнителните контакти с хора от сферата и прекарвания – това те развива като треньор. Георги Василев го беше споделил преди години – не курсовете те вършат треньор, а времето, което инвестираш отвън тях. Смятам, че човек би трябвало да опитва оптимално и да вложи допустимо най-вече от себе си, с цел да може да дойдат и резултатите.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?
В персонален проект, несъмнено, желая фамилията ми да е живо и крепко. Баща съм на наследник, който живот и здраве ще стане на една годинка до няколко седмици. Жена ми към този момент чака и второ дете. Това е сигурно най-важно за нас.
В професионален проект, защото нашият клуб не е прочут като подобен, в който треньорите дълго се задържат на работа, е значимо да работим допустимо най-дълго, с цел да осъществим концепциите си, които имаме с тима. Да работим оптимално дълготрайно, с цел да развием желанията си и да развием клуба. Дано успеем да осъществим проекта си.
Още от ПРОГНОЗИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ