Димитър Маринов: Младите таланти не правят разлика между персонално и професионално его
Младите гении не вършат разлика сред персонално и професионално его. Тези с персоналното его не са артисти, те са позьори. А тези с професионалното его са актьори. Това сподели пред Българска телеграфна агенция артистът Димитър Маринов във връзка книгите си „ Към сцената " и „ Към екрана ". Премиерата е на 2 декември в литературния клуб „ Перото ".
„ Това е едно шерване на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „ За да си добър артист, би трябвало да станеш по-добър човек ", означи Маринов. Посочи, че в той дава образци с „ най-големите татковци на теорията, на театъра и на киното ".
Според Димитър Маринов у младежите, искащи да се занимават с актьорско майсторство, от време на време се среща неверна мотивация. „ Познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прелестен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „ Боже, какъв брой е красиво ". И като влезеш откъм гърба в склада на магазина, разбираш защо става въпрос ", изясни той. Каза, че известността и парите не би следвало да са мотивация за един артист. Те са резултат от добре свършена работа, добави Маринов.
По думите му работата на един възпитател е да даде на своите възпитаници такава основа, върху която те да могат да строят колкото желаят. Основата в актьорския поминък, съгласно Димитър Маринов, е театъра. „ Моето мнение е, че в случай че един артист не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството. А киноизкуството е техника, основана на театралното изкуство ", описа той.
Димитър Маринов пред Българска телеграфна агенция - за „ Към сцената " и „ Към екрана ", по какъв начин и дали книгите допълват академичното обучение по актьорско майсторство, за разликата сред българските и американските му студенти, както и сред кастингите онлайн и онлайн. И още - кои са най-честите заблуди по отношение на актьорската специалност, с които се среща като наставник и учител, в какви случаи би посъветвал артист да откаже препоръчана му роля и защо мечтае през днешния ден.
Как книгите допълват академичното обучение по актьорско майсторство?
- Това не са учебници. Това е по-скоро монография, в случай че щете, справочник и единството академично, което има в него, е постоянството. Няма рекламация за научен учебник. Това е едно шерване на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „ За да си добър артист, би трябвало да станеш по-добър човек ".
В книгите е разказан освен моят професионален опит през годините. До огромна степен, аз давам образци с най-големите татковци на теорията, на театъра и на киното - Майзнер, Станиславски, Лий Страсбърг, Майерхолд. Правя съпоставки, с помощта на персоналния опит, през който аз съм минал като идеалист да бъда артист. След това разбрах, че в действителност не съм аз този, който съм избрал актьорството, то мен не е избрало. И в продължение на 15 години, пишейки тези две книжки, аз желаех да споделя с младото потомство, занапред начинаещите, искащите, искащите, чувстващите какво е и какъв е пътят, през който се минава. И, когато те решат, прочитайки тези книги, ще знаят какво ги чака. А за тези, които към този момент са влезнали по този път, аз имам вяра, че тези две книги ще им бъдат едно пособие, справочник, справочник, в случай че щете. От време на време да поглеждат и да си споделят: „ О, да, по този начин беше ".
И двете книги са писани в първо лице, като диалог. Те не са от тези учебници, които, като прочетеш, нямаш концепция защо става въпрос, до момента в който някой не ти го преведе в прав текст. Тези две книги са в прав текст за актьорската подготовка към екрана и към сцената.
„ Към сцената " е с два пъти повече страници спрямо „ Към екрана ". Показателно ли е това по отношение на нуждата или сложността на подготовката на актьорите за двете изкуства?
- Знаете ли, студентите постоянно ми задават един въпрос, който е доста забавен. И аз знам за какво го задават. Питат: „ Кино артистът би трябвало ли първо да е сценичен артист и след това кино артист, или няма потребност ". И двете са правилни. Когато отидох в Съединените щати, аз не съм взел нито един клас по кино. Всичко, което имах в себе си като багаж и подготовка, беше това, което научих в НАТФИЗ и в професионалния спектакъл в България, в Германия и по-късно в Съединените щати.
Първата книга - „ Към сцената ", е по-дебела, тъй като тя е основата на актьорското изкуство. Както споделяше Невена Коканова преди време - това, което аз би трябвало да ти дам, е една основа, върху която ти да построиш къщата, която желаеш. Проблемът е, че в случай че аз ти дам основа, на която ти да построиш триетажна къща, а ти искаш да построиш пететажна къща, тя ще падне. Затова работата на един възпитател е да ти даде такава основа, че ти да строиш колкото си искаш. Моето мнение е, че в случай че един артист не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството.
Киноизкуството е техника, основана на театралното изкуство. Нека да не забравяме, че театърът е първи, киното е второ. То е прелестно изкуство, само че това е една техника. Както споделям на всички мои театрални студенти, които желаят да се научат на кино: „ За да се научите, би трябвало първо да се отучите ". Тоест, това, което те знаят за театъра, би трябвало да си остане единствено от вътрешната страна, като основа, с цел да им предам новата техника. Това е просто една техника. Затова първата книга е за актьорския поминък като поминък, а втората книга е за актьорския поминък като техника за кино. Когато минеш през първата книга, във втората към този момент ти е ясно от какво би трябвало да се отучиш, с цел да се научиш на тази нова техника.
Пишете, че има разлика в работата Ви с американски и с български артисти. Каква е тя?
- Това ужасно вълнува всички студенти. Питат ме къде са те по отношение на американските ми студенти. Това е егото, което е прелестно, тъй като - ще направя едно малко отклоняване - апелирам ви, не набеждавайте актьорите, че имат его и са нарцисисти. Това е тяхното гориво. Проблемът е, че младите гении не могат да създадат разлика сред персонално его и професионално его. Тези с персоналното его не са артисти, те са позьори. А тези с професионалното его са актьори. Актьори имаме задоволително.
И отсам, аз споделям на студентите нещо доста просто: „ Американски артист излиза на сцената и споделя: „ Драги фенове, в този момент аз ще ви покажа г*за си ". Той се обръща, смъква си гащите и ние виждаме г*з. Завеса. Български артист излиза на сцената и споделя: „ Драги фенове, в този момент ще ви покажа г*за си ". И два часа ни убеждава по какъв начин ще си покаже г*за. Завеса, г*з не виждаме ".
Разликата сред американските артисти и българските артисти - дано да приказваме за студентите сега, е, че американските студенти са ужасно прагматични. Те работят за. Те работят за това, за което им е казано да работят. Докато българският студент не знае какво е прагматично. Той знае какво е идеалистично. И по тази причина българските студенти са доста мощни на креативност, творчество, хрумвания. Те имат толкоз доста хрумвания, че не знаят за коя се заловен. Докато на американеца му идва една концепция и той единствено в нея копае. От една страна е прелестно, въпреки това - не. Проблемът е, че българският артист се въздейства от това какво ще кажат другите за него. Той е подвластен. Докато американският артист е самостоятелен.
А каква е разликата при явяване на кастинг онлайн и онлайн?
- Ужасна. Ако имам 10 кастинга онлайн, аз ще ударя осем. И го споделям доста нескромно, тъй като съм артист. Ако имам 10 кастинга онлайн, ще ударя два или три. Защо? Защото съм сценичен артист. За мен е значима силата. Когато вляза в студиото и видя кой е пред мен, идва едно въодушевление и аз желая да играя, желая да се показва. Преценявам индивида против мен и това е преимуществото на театралния артист пред артиста, който играе единствено в кино. Ние не се опасяваме от аудитория. За нас кастингът е едно зрелище. Ние отиваме, и зависи от силата, от чувството на момента, ние играем, ние се забавляваме.
Докато онлайн не знаеш кой е пред теб, там няма никой. Само ти си. Там идва огромният проблем на тази актьорска суетност, в която ти в този момент се чудиш кое е най-хубавото. Кое да изпратиш? Направил си две, три, четири, пет записа и се чудиш: „ Сега кое да изпратя? Какво желаят ". Един съвет - първото е постоянно най-хубаво. Това е инстинктът. Това е креативната вътрешен глас на артиста. Имах щастието да изпия чаша вино с Глен Клоуз на „ Оскар " -ите и да я попитам: „ Каква е Вашата загадка ". Тя ме погледна, усмихна се и сподели: „ Аз в никакъв случай не знам какво върша. Зависи от момента ".
Много пъти съм бил на кастинги, в които съм се подготвил - три дни съм си правил анализите, както са ме учили във ВИТИЗ. Направил съм си нещата, измислил съм си го, отивам... И сега, в който вляза и видя хората пред мен, аз върша нещо безусловно друго. Излизам гневен: „ Димитре, какво направи ". И на идващия ден получавам телефонно позвъняване: „ Congratulations " („ Поздравления " - бел. а.). И си споделям: „ Леле, всичко, което аз съм си мислил, е било неверно ". Не. Няма неверно. Просто в деня, в който съм се явявал на кастинг, съм бил с един ден по-опитен, по-знаещ. От тази сила, от това пространство, в което съм влезнал, аз съм реагирал. Защото, както споделям на всички български студенти, няма „ актинг ", има „ реактинг ".
В какви случаи бихте посъветвали артист да откаже препоръчана му роля?
- Тази година отхвърлих три неща, за които мениджърът се съгласи с мен, само че сътрудниците ми, при които са парите, бяха малко срещу. Един артист, в случай че отхвърля роля, това не е основано на нищо друго, с изключение на на неговите морални полезности и стойности. Поне за мен по този начин работи. Или по съвет на мениджъра: „ Това към този момент си го играл. Дай нещо по-нагоре, нещо по-различно ". Ако си на напън за пари, тогава продажна стойност си изиграва ролята. Слава Богу, към този момент аз имам поддръжката и на моята брачна половинка, и не ми се постанова да отхвърлям или да одобрявам функции поради пари. При мен всичко се диктува от тази морална стойност. Прочитам сюжета или фрагментите, разбирам какъв ми е обликът, разбирам защо става въпрос и си споделям, че не желая децата ми един ден да кажат: „ Татко се продаде ". Защото, в последна сметка, ти не можеш да поглеждаш едно дете в очите и да му кажеш: „ Прави по този начин ", в случай, че то те поглежда и споделя: „ Ти за какво правиш другояче ".
И при моите студенти правилото е: „ Не ме слушайте какво ви приказвам, гледайте какво върша ". Не противоположното. И в случай че аз откажа роля, това е, тъй като имам спор, човешки спор с тази роля.
Кои са най-честите заблуди по отношение на актьорската специалност, с които се срещате като наставник и учител?
- Както споделям в една от книгите си, не е ужасно да нямаш знание. Фаталното е, в случай че имаш заблуда за знание. Проблемът е, че доста младежи имат неверната мотивация и познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прелестен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „ Боже, какъв брой е красиво ". И като влезеш откъм гърба в склада на магазина, разбираш защо става въпрос. Както споделя великият готвач Рамзи: „ Ако ти влезеш в кухнята на един ресторант, ти в никакъв случай няма да ядеш там ".
Това, което виждат тези младежи, е витрината, а нямат концепция защо става въпрос. Актьор не се става. Това е заложба - ти или го имаш, или го нямаш. Но те си мислят, че щом могат да си приказват по този начин свободно пред хора и да не им пука, или щом са доста забавни, занимателни и всички им се смеят, значи стават. Не, не е това. Актьорлъкът е поминък, гений, заложба. Но те желаят да станат артисти, с цел да бъдат известни. И аз нормално такива хора ги запитвам дали това значи, че желаят да ги дават по малкия екран и те споделят „ Да ". Ами, що не се напиеш, седни в колата, прас - една злополука. Забий се някъде в някоя постройка и ще те дават 25 минути по малкия екран. И ще си по-известен от всички други.
Мотивацията не е популярност. Мотивацията би трябвало да бъде „ Аз би трябвало да си свърша работата ". Успехът е нещо, което ти си даваш самичък. А разпознаването ти го дава публиката. Не може мотивацията да ти е: „ Аз желая да върша доста пари ". Парите не са мотивация. Те са резултат от добре свършена работа. Същото е и с премията. Ако на теб задачата ти е да вземеш „ Оскар ", ти няма да го вземеш в никакъв случай. Това е казусът - че я има тази илюзия у младежите, с помощта на медиите значително, че, видите ли, това е - витрината. Не. Дарбата би трябвало да се разпознае и, в случай че ти в действителност имаш този гений да бъдеш артист, ти няма потребност и да го мислиш. Няма естествен човек, който да желае да стане артист. Той би трябвало да е доста вманиачен. Става се артист не тъй като се учи, а тъй като ти си артист. Както майка ми споделяше, като я попитах по кое време съм решил да ставам артист: „ Ти си артист, откогато си се родил ". Това е.
Казвате, че всички хора на изкуството са едни и същи - откровени мечтатели и нищо повече. За какво мечтаете през днешния ден?
- Винаги съм казвал, че една фантазия е прелестна дотогава, до когато не се трансформира в действителност. И тогава към този момент има потребност от нова фантазия. Мечтая да имам ден, в който някой да ми каже: „ Благодаря ". Но не непосредствено, а да го каже на себе си, тъй като аз съм направил нещо, с което да му трансформира деня. Моят ден, знам по какъв начин да си го трансформирам самичък. Но с годините разбрах, че най-голямата премия е, не когато правиш нещо за себе си, а когато го правиш за някой различен. И той надълбоко в себе си си каже: „ Ех, добре, че по този начин се случи ". И по тази причина аз съм тук в България сега, с цел да може всичко, което аз съм натрупал, всичко, през което съм минал, да го предам.
Бяха ме попитали какво бих споделил на младия гений - какво би трябвало да направиш, с цел да тръгне по моя път. И аз споделих: „ Никога и нищо! Никога да не потегля по моя път ". Те би трябвало да си намерят своя път. И аз съм тук, с цел да им дам криле, мотивация и ентусиазъм да намерят правилния за тях път, да го преминат по-бързо, по-успешно, с цел да стигнат там, където аз съм стигнал, по-бързо и с още повече самопризнание. Моята фантазия е да срещам колкото се може повече хора в потребност и, в случай че може аз по някакъв метод, да им бъда необходим.
Димитър Маринов е роден на 6 октомври 1964 година Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години към този момент е първа цигулка във филхармония „ Пионер " с диригент проф. Влади Симеонов. С филхармонията през 1979 година пътува в Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на Организация на обединените нации. Диригент е композиторът, създател на „ Уестсайдска история " Ленард Бърнстейн.
Първият му преподавател по актьорско майсторство е Невена Коканова, с която се среща на пионерски лагер. През 1982 година го одобряват във ВИТИЗ, само че би трябвало да служи в казармата две години, което по това време е наложително за всички мъже. След опит за бягство от България като боец, той попада в пандиза по политически аргументи. По-късно съумява още веднъж да запише и приключи ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян.
През 1990 година взе участие в турне в Съединени американски щати и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. Решава да не се връща в България, да остане В Съединени американски щати и се озовава в Ноксвил, Тенеси. Първите дни свири на цигулка на улицата, с цел да се прехранва. Работи и като мияч на съдове, в пицария, в строителството, а по-късно отваря и собствен ресторант. От 1993 година живее в Карлсбад, окръг Сан Диего. Кариерата си на артист стартира през 1999 година Снима с артисти като Снима се с Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и други
През 2018 година излиза филмът „ Зелената книга " на режисьора Питър Фарели. В него Маринов играе ролята на челиста Олег. Филмът получава над 10 награди, в това число премията „ Оскар " за най-хубав филм и „ Златен глобус " за най-хубав сюжет.
„ Това е едно шерване на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „ За да си добър артист, би трябвало да станеш по-добър човек ", означи Маринов. Посочи, че в той дава образци с „ най-големите татковци на теорията, на театъра и на киното ".
Според Димитър Маринов у младежите, искащи да се занимават с актьорско майсторство, от време на време се среща неверна мотивация. „ Познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прелестен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „ Боже, какъв брой е красиво ". И като влезеш откъм гърба в склада на магазина, разбираш защо става въпрос ", изясни той. Каза, че известността и парите не би следвало да са мотивация за един артист. Те са резултат от добре свършена работа, добави Маринов.
По думите му работата на един възпитател е да даде на своите възпитаници такава основа, върху която те да могат да строят колкото желаят. Основата в актьорския поминък, съгласно Димитър Маринов, е театъра. „ Моето мнение е, че в случай че един артист не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството. А киноизкуството е техника, основана на театралното изкуство ", описа той.
Димитър Маринов пред Българска телеграфна агенция - за „ Към сцената " и „ Към екрана ", по какъв начин и дали книгите допълват академичното обучение по актьорско майсторство, за разликата сред българските и американските му студенти, както и сред кастингите онлайн и онлайн. И още - кои са най-честите заблуди по отношение на актьорската специалност, с които се среща като наставник и учител, в какви случаи би посъветвал артист да откаже препоръчана му роля и защо мечтае през днешния ден.
Как книгите допълват академичното обучение по актьорско майсторство?
- Това не са учебници. Това е по-скоро монография, в случай че щете, справочник и единството академично, което има в него, е постоянството. Няма рекламация за научен учебник. Това е едно шерване на моя професионален опит, а и на моя житейски опит. Защото мотото и на двете книги е: „ За да си добър артист, би трябвало да станеш по-добър човек ".
В книгите е разказан освен моят професионален опит през годините. До огромна степен, аз давам образци с най-големите татковци на теорията, на театъра и на киното - Майзнер, Станиславски, Лий Страсбърг, Майерхолд. Правя съпоставки, с помощта на персоналния опит, през който аз съм минал като идеалист да бъда артист. След това разбрах, че в действителност не съм аз този, който съм избрал актьорството, то мен не е избрало. И в продължение на 15 години, пишейки тези две книжки, аз желаех да споделя с младото потомство, занапред начинаещите, искащите, искащите, чувстващите какво е и какъв е пътят, през който се минава. И, когато те решат, прочитайки тези книги, ще знаят какво ги чака. А за тези, които към този момент са влезнали по този път, аз имам вяра, че тези две книги ще им бъдат едно пособие, справочник, справочник, в случай че щете. От време на време да поглеждат и да си споделят: „ О, да, по този начин беше ".
И двете книги са писани в първо лице, като диалог. Те не са от тези учебници, които, като прочетеш, нямаш концепция защо става въпрос, до момента в който някой не ти го преведе в прав текст. Тези две книги са в прав текст за актьорската подготовка към екрана и към сцената.
„ Към сцената " е с два пъти повече страници спрямо „ Към екрана ". Показателно ли е това по отношение на нуждата или сложността на подготовката на актьорите за двете изкуства?
- Знаете ли, студентите постоянно ми задават един въпрос, който е доста забавен. И аз знам за какво го задават. Питат: „ Кино артистът би трябвало ли първо да е сценичен артист и след това кино артист, или няма потребност ". И двете са правилни. Когато отидох в Съединените щати, аз не съм взел нито един клас по кино. Всичко, което имах в себе си като багаж и подготовка, беше това, което научих в НАТФИЗ и в професионалния спектакъл в България, в Германия и по-късно в Съединените щати.
Първата книга - „ Към сцената ", е по-дебела, тъй като тя е основата на актьорското изкуство. Както споделяше Невена Коканова преди време - това, което аз би трябвало да ти дам, е една основа, върху която ти да построиш къщата, която желаеш. Проблемът е, че в случай че аз ти дам основа, на която ти да построиш триетажна къща, а ти искаш да построиш пететажна къща, тя ще падне. Затова работата на един възпитател е да ти даде такава основа, че ти да строиш колкото си искаш. Моето мнение е, че в случай че един артист не мине през основата на театралното изкуство, той няма да разбере какво е киноизкуството.
Киноизкуството е техника, основана на театралното изкуство. Нека да не забравяме, че театърът е първи, киното е второ. То е прелестно изкуство, само че това е една техника. Както споделям на всички мои театрални студенти, които желаят да се научат на кино: „ За да се научите, би трябвало първо да се отучите ". Тоест, това, което те знаят за театъра, би трябвало да си остане единствено от вътрешната страна, като основа, с цел да им предам новата техника. Това е просто една техника. Затова първата книга е за актьорския поминък като поминък, а втората книга е за актьорския поминък като техника за кино. Когато минеш през първата книга, във втората към този момент ти е ясно от какво би трябвало да се отучиш, с цел да се научиш на тази нова техника.
Пишете, че има разлика в работата Ви с американски и с български артисти. Каква е тя?
- Това ужасно вълнува всички студенти. Питат ме къде са те по отношение на американските ми студенти. Това е егото, което е прелестно, тъй като - ще направя едно малко отклоняване - апелирам ви, не набеждавайте актьорите, че имат его и са нарцисисти. Това е тяхното гориво. Проблемът е, че младите гении не могат да създадат разлика сред персонално его и професионално его. Тези с персоналното его не са артисти, те са позьори. А тези с професионалното его са актьори. Актьори имаме задоволително.
И отсам, аз споделям на студентите нещо доста просто: „ Американски артист излиза на сцената и споделя: „ Драги фенове, в този момент аз ще ви покажа г*за си ". Той се обръща, смъква си гащите и ние виждаме г*з. Завеса. Български артист излиза на сцената и споделя: „ Драги фенове, в този момент ще ви покажа г*за си ". И два часа ни убеждава по какъв начин ще си покаже г*за. Завеса, г*з не виждаме ".
Разликата сред американските артисти и българските артисти - дано да приказваме за студентите сега, е, че американските студенти са ужасно прагматични. Те работят за. Те работят за това, за което им е казано да работят. Докато българският студент не знае какво е прагматично. Той знае какво е идеалистично. И по тази причина българските студенти са доста мощни на креативност, творчество, хрумвания. Те имат толкоз доста хрумвания, че не знаят за коя се заловен. Докато на американеца му идва една концепция и той единствено в нея копае. От една страна е прелестно, въпреки това - не. Проблемът е, че българският артист се въздейства от това какво ще кажат другите за него. Той е подвластен. Докато американският артист е самостоятелен.
А каква е разликата при явяване на кастинг онлайн и онлайн?
- Ужасна. Ако имам 10 кастинга онлайн, аз ще ударя осем. И го споделям доста нескромно, тъй като съм артист. Ако имам 10 кастинга онлайн, ще ударя два или три. Защо? Защото съм сценичен артист. За мен е значима силата. Когато вляза в студиото и видя кой е пред мен, идва едно въодушевление и аз желая да играя, желая да се показва. Преценявам индивида против мен и това е преимуществото на театралния артист пред артиста, който играе единствено в кино. Ние не се опасяваме от аудитория. За нас кастингът е едно зрелище. Ние отиваме, и зависи от силата, от чувството на момента, ние играем, ние се забавляваме.
Докато онлайн не знаеш кой е пред теб, там няма никой. Само ти си. Там идва огромният проблем на тази актьорска суетност, в която ти в този момент се чудиш кое е най-хубавото. Кое да изпратиш? Направил си две, три, четири, пет записа и се чудиш: „ Сега кое да изпратя? Какво желаят ". Един съвет - първото е постоянно най-хубаво. Това е инстинктът. Това е креативната вътрешен глас на артиста. Имах щастието да изпия чаша вино с Глен Клоуз на „ Оскар " -ите и да я попитам: „ Каква е Вашата загадка ". Тя ме погледна, усмихна се и сподели: „ Аз в никакъв случай не знам какво върша. Зависи от момента ".
Много пъти съм бил на кастинги, в които съм се подготвил - три дни съм си правил анализите, както са ме учили във ВИТИЗ. Направил съм си нещата, измислил съм си го, отивам... И сега, в който вляза и видя хората пред мен, аз върша нещо безусловно друго. Излизам гневен: „ Димитре, какво направи ". И на идващия ден получавам телефонно позвъняване: „ Congratulations " („ Поздравления " - бел. а.). И си споделям: „ Леле, всичко, което аз съм си мислил, е било неверно ". Не. Няма неверно. Просто в деня, в който съм се явявал на кастинг, съм бил с един ден по-опитен, по-знаещ. От тази сила, от това пространство, в което съм влезнал, аз съм реагирал. Защото, както споделям на всички български студенти, няма „ актинг ", има „ реактинг ".
В какви случаи бихте посъветвали артист да откаже препоръчана му роля?
- Тази година отхвърлих три неща, за които мениджърът се съгласи с мен, само че сътрудниците ми, при които са парите, бяха малко срещу. Един артист, в случай че отхвърля роля, това не е основано на нищо друго, с изключение на на неговите морални полезности и стойности. Поне за мен по този начин работи. Или по съвет на мениджъра: „ Това към този момент си го играл. Дай нещо по-нагоре, нещо по-различно ". Ако си на напън за пари, тогава продажна стойност си изиграва ролята. Слава Богу, към този момент аз имам поддръжката и на моята брачна половинка, и не ми се постанова да отхвърлям или да одобрявам функции поради пари. При мен всичко се диктува от тази морална стойност. Прочитам сюжета или фрагментите, разбирам какъв ми е обликът, разбирам защо става въпрос и си споделям, че не желая децата ми един ден да кажат: „ Татко се продаде ". Защото, в последна сметка, ти не можеш да поглеждаш едно дете в очите и да му кажеш: „ Прави по този начин ", в случай, че то те поглежда и споделя: „ Ти за какво правиш другояче ".
И при моите студенти правилото е: „ Не ме слушайте какво ви приказвам, гледайте какво върша ". Не противоположното. И в случай че аз откажа роля, това е, тъй като имам спор, човешки спор с тази роля.
Кои са най-честите заблуди по отношение на актьорската специалност, с които се срещате като наставник и учител?
- Както споделям в една от книгите си, не е ужасно да нямаш знание. Фаталното е, в случай че имаш заблуда за знание. Проблемът е, че доста младежи имат неверната мотивация и познават актьорството в аспекта, който го виждат, а не в аспекта, който е. Това е като една витрина на един прелестен магазин. Това е като нещо, което ти гледаш и си казваш: „ Боже, какъв брой е красиво ". И като влезеш откъм гърба в склада на магазина, разбираш защо става въпрос. Както споделя великият готвач Рамзи: „ Ако ти влезеш в кухнята на един ресторант, ти в никакъв случай няма да ядеш там ".
Това, което виждат тези младежи, е витрината, а нямат концепция защо става въпрос. Актьор не се става. Това е заложба - ти или го имаш, или го нямаш. Но те си мислят, че щом могат да си приказват по този начин свободно пред хора и да не им пука, или щом са доста забавни, занимателни и всички им се смеят, значи стават. Не, не е това. Актьорлъкът е поминък, гений, заложба. Но те желаят да станат артисти, с цел да бъдат известни. И аз нормално такива хора ги запитвам дали това значи, че желаят да ги дават по малкия екран и те споделят „ Да ". Ами, що не се напиеш, седни в колата, прас - една злополука. Забий се някъде в някоя постройка и ще те дават 25 минути по малкия екран. И ще си по-известен от всички други.
Мотивацията не е популярност. Мотивацията би трябвало да бъде „ Аз би трябвало да си свърша работата ". Успехът е нещо, което ти си даваш самичък. А разпознаването ти го дава публиката. Не може мотивацията да ти е: „ Аз желая да върша доста пари ". Парите не са мотивация. Те са резултат от добре свършена работа. Същото е и с премията. Ако на теб задачата ти е да вземеш „ Оскар ", ти няма да го вземеш в никакъв случай. Това е казусът - че я има тази илюзия у младежите, с помощта на медиите значително, че, видите ли, това е - витрината. Не. Дарбата би трябвало да се разпознае и, в случай че ти в действителност имаш този гений да бъдеш артист, ти няма потребност и да го мислиш. Няма естествен човек, който да желае да стане артист. Той би трябвало да е доста вманиачен. Става се артист не тъй като се учи, а тъй като ти си артист. Както майка ми споделяше, като я попитах по кое време съм решил да ставам артист: „ Ти си артист, откогато си се родил ". Това е.
Казвате, че всички хора на изкуството са едни и същи - откровени мечтатели и нищо повече. За какво мечтаете през днешния ден?
- Винаги съм казвал, че една фантазия е прелестна дотогава, до когато не се трансформира в действителност. И тогава към този момент има потребност от нова фантазия. Мечтая да имам ден, в който някой да ми каже: „ Благодаря ". Но не непосредствено, а да го каже на себе си, тъй като аз съм направил нещо, с което да му трансформира деня. Моят ден, знам по какъв начин да си го трансформирам самичък. Но с годините разбрах, че най-голямата премия е, не когато правиш нещо за себе си, а когато го правиш за някой различен. И той надълбоко в себе си си каже: „ Ех, добре, че по този начин се случи ". И по тази причина аз съм тук в България сега, с цел да може всичко, което аз съм натрупал, всичко, през което съм минал, да го предам.
Бяха ме попитали какво бих споделил на младия гений - какво би трябвало да направиш, с цел да тръгне по моя път. И аз споделих: „ Никога и нищо! Никога да не потегля по моя път ". Те би трябвало да си намерят своя път. И аз съм тук, с цел да им дам криле, мотивация и ентусиазъм да намерят правилния за тях път, да го преминат по-бързо, по-успешно, с цел да стигнат там, където аз съм стигнал, по-бързо и с още повече самопризнание. Моята фантазия е да срещам колкото се може повече хора в потребност и, в случай че може аз по някакъв метод, да им бъда необходим.
Димитър Маринов е роден на 6 октомври 1964 година Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години към този момент е първа цигулка във филхармония „ Пионер " с диригент проф. Влади Симеонов. С филхармонията през 1979 година пътува в Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на Организация на обединените нации. Диригент е композиторът, създател на „ Уестсайдска история " Ленард Бърнстейн.
Първият му преподавател по актьорско майсторство е Невена Коканова, с която се среща на пионерски лагер. През 1982 година го одобряват във ВИТИЗ, само че би трябвало да служи в казармата две години, което по това време е наложително за всички мъже. След опит за бягство от България като боец, той попада в пандиза по политически аргументи. По-късно съумява още веднъж да запише и приключи ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян.
През 1990 година взе участие в турне в Съединени американски щати и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. Решава да не се връща в България, да остане В Съединени американски щати и се озовава в Ноксвил, Тенеси. Първите дни свири на цигулка на улицата, с цел да се прехранва. Работи и като мияч на съдове, в пицария, в строителството, а по-късно отваря и собствен ресторант. От 1993 година живее в Карлсбад, окръг Сан Диего. Кариерата си на артист стартира през 1999 година Снима с артисти като Снима се с Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и други
През 2018 година излиза филмът „ Зелената книга " на режисьора Питър Фарели. В него Маринов играе ролята на челиста Олег. Филмът получава над 10 награди, в това число премията „ Оскар " за най-хубав филм и „ Златен глобус " за най-хубав сюжет.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ