Младите с по-ниско образование са първи на опашката да емигрират
Младите българи с главно и приблизително обучение са по-склонни да емигрират. Това е умозаключение, изказано от наследника на Валери Симеонов като вицепремиер по демографската политика – Марияна Николова. Тя показва мнението в отговор на подложен въпрос от депутата от Българска социалистическа партия Георги Гьоков, който желае по-подробни данни на изказване на финансовия министър Владислав Горанов от 12-тата среща на държавното управление с бизнеса, че " в последно време в страната се връщат все по-млади хора ".
Съгласно статистическа информация на Национален статистически институт, в интервала 2015 – 2017 година се усилва броя на бягащите в чужбина на възраст 20 – 44 години, само че има и нарастване на връщащите за същия диапазон в интервала 2016 – 2017 година. Все още обаче разликата сред бягащи и връщащи се усилва през последните три години (без 2018 година) За 2017 година в тази възраст България са напуснали към 17 000 души, а са се върнали към 6000 души.
Оптимистични нотки
Николова цитира проучване на Българска академия на науките от 2013 година, което показвало, че 26-27,5% от хората със приблизително общо и главно и по-ниско обучение желаят да емигрират, а тези с висше обучение са 23-25%. Същевременно хората с висше обучение, които желали да живеят на открито за над 1 година, не бил повече от 18 на 100, до момента в който другите били 22 на 100.
33% от младите в България настояват, че биха емигрирали при първа опция. 41% обаче споделят, че биха останали да живеят там, където живеят в този момент. А 18% са подготвени да се реалокират някъде другаде в България. Това гласят част от данните в Годишния отчет за младежта за 2017 година, в който са систематизирани данни от Национален статистически институт и от изследването „ Установяване на резултата от политиките за младежта върху младежите в страната “, който Николова предлага като аргументация и акцентира – отчетът не твърди, че броят на емигриращите е по-малък от връщащите се назад, само че въпреки всичко се увеличавал броят на връщащите се след довеждане докрай на висшето им обучение в чужбина.
Съгласно показани в края на 2018 година данни на научната конференция „ Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности “, близо 60% от завърналите се от чужбина в България българи имат желание да останат за непрекъснато в България. Проучването още веднъж е на Българска академия на науките, дружно с преподаватели на УНСС. На първо място като причина да се върнат и останат в България, хората сочат фамилни аргументи (55,9%).
54,7% от завърналите се пък споделят, че нямали проблеми след връщането си в България, само че 22,3% сочат за проблем намирането на работа, а 9,6% - признаването на насъбран в чужбина трудов стаж и осигурителни права. Само 1,7% имали проблем с признание на обучение и подготовка.
Съгласно статистическа информация на Национален статистически институт, в интервала 2015 – 2017 година се усилва броя на бягащите в чужбина на възраст 20 – 44 години, само че има и нарастване на връщащите за същия диапазон в интервала 2016 – 2017 година. Все още обаче разликата сред бягащи и връщащи се усилва през последните три години (без 2018 година) За 2017 година в тази възраст България са напуснали към 17 000 души, а са се върнали към 6000 души.
Оптимистични нотки
Николова цитира проучване на Българска академия на науките от 2013 година, което показвало, че 26-27,5% от хората със приблизително общо и главно и по-ниско обучение желаят да емигрират, а тези с висше обучение са 23-25%. Същевременно хората с висше обучение, които желали да живеят на открито за над 1 година, не бил повече от 18 на 100, до момента в който другите били 22 на 100.
33% от младите в България настояват, че биха емигрирали при първа опция. 41% обаче споделят, че биха останали да живеят там, където живеят в този момент. А 18% са подготвени да се реалокират някъде другаде в България. Това гласят част от данните в Годишния отчет за младежта за 2017 година, в който са систематизирани данни от Национален статистически институт и от изследването „ Установяване на резултата от политиките за младежта върху младежите в страната “, който Николова предлага като аргументация и акцентира – отчетът не твърди, че броят на емигриращите е по-малък от връщащите се назад, само че въпреки всичко се увеличавал броят на връщащите се след довеждане докрай на висшето им обучение в чужбина.
Съгласно показани в края на 2018 година данни на научната конференция „ Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности “, близо 60% от завърналите се от чужбина в България българи имат желание да останат за непрекъснато в България. Проучването още веднъж е на Българска академия на науките, дружно с преподаватели на УНСС. На първо място като причина да се върнат и останат в България, хората сочат фамилни аргументи (55,9%).
54,7% от завърналите се пък споделят, че нямали проблеми след връщането си в България, само че 22,3% сочат за проблем намирането на работа, а 9,6% - признаването на насъбран в чужбина трудов стаж и осигурителни права. Само 1,7% имали проблем с признание на обучение и подготовка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ