Младежите, които са лишени от интернет достъп, изостават в образованието

Младежите, които са лишени от интернет достъп, изостават в образованието си
(снимка: CCO Public Domain) Пазаруване на хранителни артикули, банкиране, работа: малко са нещата от актуалния живот, които не се случват онлайн. Но огромен брой хора освен не могат да се възползват от тези улеснения, а страдат. Б ританско изследване сложи на масата, за следващ път, тематиката за новата цифрова бездна – тази сред хората, които имат интернет и го употребяват интензивно, и тези, които нямат интернет и заради това изостават, лишени са от приходи, обучение, работа.

До 6% от английските семейства са се оказали напълно офлайн през предходната година. Много от тях споделят, че интернет е „ прекомерно комплициран ” за тях. Може да се допусна, че това са най-вече по-възрастни хора, които обаче също имат потребност от работа, опция за извършване на покупки, опция за другарство.

За някои от хората с лимитирани цифрови умения рецесията беше катализатор за смяна, който ги подтикна да възприемат новите технологии и да се ориентират по-добре онлайн, считат обществените анализатори. За други обаче внезапният преход към онлайн действия се оказа камшик. Те се усещат по-изостанали, по-самотни, още по-безсилни пред лицето на новите технологии от преди.

Най-засегнати са по-възрастните хора, за които тези нови технологии са непознати и плашещи, както и обществено слабите групи. Тези елементи от популацията са усетили по-остро минусите на това да бъдат офлайн – такива като обществена изолираност или по-малко благоприятни условия да извършват избрани действия.

Някои от най-поразителните неравенства поради ограничавания достъп до интернет засягат децата. Тези от тях, които нямат връзка с мрежата, не просто са лишени от достъп до информация и познание, само че и от опция за другарство с учителите. Сами с учебниците си, децата мъчно могат да се учат паралелно с тези свои връстници, които имат компютър и интернет, имат връзка с учителите си и могат да слушат уроците от своите преподаватели.

Най-силно наранени са финансово уязвимите семейства, където е доста по-вероятно децата да нямат компютър и връзка към мрежата. Не е за подценяване и фактът, че в доста семейства, въпреки да има интернет връзка, липсват задоволително крайни устройства, с цел да могат всички да работят или учат умерено. Често пъти в такива фамилии децата са принудени да си „ поделят ” един компютър, лишавайки се от част от уроците си. Това подкопава образователния развой и, в случай че родителите не се намесват интензивно и систематично, води до закъснение по отношение на съучениците.

„ Това е доказателство за огромните разлики в достъпа на учениците от по-богатите фамилии по отношение на учениците в неравностойно състояние до отдалечено образование по време на рецесията ”, споделя Ник Дейвис, програмен шеф в английския Институт за ръководство, представен от. „ В по-богатите фамилии учащите получиха повече време да отделят за просветителни действия в пандемията, допринасяйки за увеличение на разликата в просветителните достижения ”.
още по тематиката
Според него, по време на карантина учениците от по-богатите фамилии прекарват приблизително към 75 минути повече дневно за просветителни действия спрямо децата от по-бедните фамилии.

Далеч от вниманието на откриватели, анализатори и политици остава и въпросът за това по какъв начин се отразява електронното обучение на децата, когато се употребява малко устройствао като смарт телефон. Макар теоретично да наподобява, че това е решение на казуса с неналичието на компютър, дълготрайните последствия от потреблението на смарт телефони за образование занапред ще стартират да излизат нескрито.

Продължителното гледане в дребния екран значи, за доста от децата, развиване на късогледство – проблем, към този момент следен в други страни по света, където смарт телефоните от дълго време са публикувани и мощно употребявани от малчуганите.

Всичко това значи, накратко, че цифровата бездна се разтваря с все по-голяма мощ. Младежите, които са лишени от интернет достъп или устройство за достъп, изостават в образованието и се снабдяват с дълготрайни здравословни проблеми.

А съгласно английските откриватели, в дълготраен проект неналичието на образование заради дефицит на цифрово съоръжение може да докара до 2,5% по-ниски приходи по-късно в живота, както и до по-голям риск от безработица и живот в беднотия.

„ Учениците към този момент са изгубили време от образованието, в по-малка или в по-голяма степен ”, споделя Дейвис. „ Въпросът е какво се случва, в случай че учебните заведения затворят още веднъж ”.

Според него, заплахата от последващо затваряне на учебните заведения задължава държавните управления да имат „ авариен проект ”, който да подсигурява, че „ учениците в неравностойно състояние няма да изостават повече ”.