Млад цар отишъл при стар отшелник, за да потърси отговор

Млад цар отишъл при остарял аскет, с цел да потърси отговор на три въпроса, които го тормозили отдавна: кое е най-важното време, кой е най-важният човек и коя е най-важната работа.
Възрастният аскет копаел в градината покрай къщичката си. Той едвам стоял на краката си, само че не спирал да копае. Скочил царят от коня си, задал му трите въпроса, само че останал без отговор. Старецът траял да копае негласно.

- Чакай, ще ти оказа помощ, несъмнено си се изморил! - споделил царят, взел от ръцете на стареца мотиката и почнал да копае вместо него.

После още веднъж повторил въпросите си, само че в отговор чул единствено молба да върне мотиката. Царят обаче не послушал стареца и решил самичък да свърши до дъно работата.

Изведнъж на пътя се появил човек с окървавено лице. Царят го прибрал от пътя, донесъл вода от ручея, измил раните му и ги превързал. Пострадалият умирал от жадност, а царят го напоил. После го завел в къщата на стареца, с цел да си легне. Самият цар също се приготвил за сън, тъй като приближавала нощта.

На сутринта царят още веднъж задал своите три въпроса на отшелника. Този път го намерил го в градината – засявал лехите, които през вчерашния ден изкопали. Старецът му отвърнал:

- Ти през вчерашния ден самичък отговори на своите въпроси.

- Но аз не получих никакви отговори! - изненадал се царят.

- Когато видя, че съм остарял и безсилен, ти ми оказа помощ. Ако не беше останал при мен, на пътя щяха да те атакуван разбойници, както е станало с оня мъж – рекъл старецът. - Най-важното време е това, в което ти се хвана да копаеш, с цел да ми окажеш помощ. В това време най-важното нещо бях аз, а най-важната работа – твоята помощ. Когато пристигна потърпевшият, той стана най-важният, а най-важното нещо беше помощта, която му оказа.
Царят лека-полека почнал да схваща думите на стареца.

На сбогуване старецът му заръчал:

- Помни, че най-важното време е през днешния ден. Най-важният човек е оня, който стои до теб. А най-важната работа – да правиш положително на индивида, който е до теб, тъй като тъкмо за това е предопределен живота ти.