Корабоплаването през Ормузкия проток няма да се възстанови напълно още

Корабоплаването през Ормузкия пролив няма да се възвърне изцяло още години наред, предвижда пред БНР Нитя Лабх от английския кралски институт „ Чатъм Хаус “. Според нея би било най-разумно договореностите сред Съединени американски щати и Иран да бъдат надградени с контракт сред страните от Персийския залив, които са и съществени експортьори на нефт и природен газ. Според специалиста е рационално също интернационалните сили да патрулират най-малко краткотрайно към протока, с цел да обезпечат умерено мореплаване, както предложиха Англия и Франция. Подобен сюжет обаче към момента е предполагаем.

Какво се случва сега в Ормузкия пролив

  Лабх уточни, че в петък три ирански кораба са съумели да преминат.

„ През миналата седмица видяхме да минават още към седем или осем търговски кораба. Това обаче е доста дребен брой по отношение на нормалния трафик през протока “.

По думите й е много мъчно да се оцени какъв тъкмо е трафикът, тъй като по време на спора доста кораби изключваха сигналите си, с цел да избегнат поразяване от ракети било от Иран, било от Съединени американски щати.

„ Затова е мъчно да се каже тъкмо какъв брой кораби действително се движат, защото огромна част от трафика към момента се случва „ на мрачно “. Мисля, че ще отнеме доста време, с цел да се върнем към равнищата отпреди войната “.

Ще има ли оживление на трафика

 

„ Според подписания меморандум би трябвало да забележим някаква форма на отваряне. Голямото безпокойство от отлагането на договарянията е дали няма да го анулират след приключването на поставения период за дефинитивно съглашение. Големият въпрос е може ли протокът да остане отворен и след тези 60 дни? “

По думите й прочистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме няколко седмици, в случай че не и няколко месеца. След като физическите трудности бъдат отстранени, ще е належащо в допълнение наблюдаване и мониторинг, с цел да се подсигурява, че няма да бъдат сложени нови.

„ Дори в случай че това стане и корабите стартират да минават, опцията за нови спирания на трафика ще оскъпи трайно вноските за застрахователите. Това е структурна смяна, вследствие на която размерът на корабоплаването може да не се възвърне изцяло “.

Друго предизвикателство е, че огромна част от енергийната инфраструктура в Залива понесе вреди по време на войната. Възстановяването ѝ може да отнеме години и ще коства доста скъпо. Дори в случай че протокът е спокоен и подобаващ за корабоплаване, цените на застраховките паднат и корабите стартират да се движат, размерите няма да се върнат към равнищата отпреди войната най-малко още няколко години.

Ще наложи ли Иран такси за прекосяване

  Застрахователните награди може и да поевтинеят по отношение на равнищата си по време на острия спор, само че евентуално ще останат високи, отчитайки така наречен „ боен риск “, изясни Лабх. Една директна такса би натоварила пазара по сходен метод. Корабният пазар работи като всяка друга капиталистическа система – когато цените се повишават, избрана активност понижава. Тези такси ще прибавят още един действен разход към логистиката. Има два вероятни сюжета оттук насетне. Първият е размерът на корабоплаването да намалее, тъй като корабните компании ще би трябвало да поемат този разход. 

„ Реалистичният сюжет, съгласно мен, е корабоплаването да продължи със същото движение, само че тези по-високи застрахователни разноски или такси да бъдат трансферирани на крайните консуматори на артикули и сила. Така вместо спад в трафика, ще забележим инфлация и верижни резултати в цялата световна стопанска система “.

Какво ще стане при възможна нова блокада 

„ Миналата седмица за първи път видяхме хутите по личен метод да пречат на корабите в Червено море. Те към момента не са се присъединили в спора в Ормузкия пролив сред Съединените щати и Иран, само че към този момент са взели участие в спорове, свързани с Израел, Газа и Ливан, частично като прокси на Иран. Когато през 2023 и 2024 година хутите заплашиха корабоплаването в Червено море, се стигна до големи спирания в световните снабдителни вериги “.

Лабх уточни, че в случай че в бъдеще Иран има потребност от лост за ескалация на натиска, евентуално ще включи хутите, с цел да нарушат корабоплаването в Червено море. При подобен сюжет към този момент ще имаме два затворени основни протока, а не един. А когато се блокира протокът Баб ел-Мандеб до Йемен, който е южният вход на Червено море, автоматизирано се блокира и Суецкият канал.

„ Такава обстановка би била доста по-лоша от блокадата на Ормуз “.

Има ли други възможности?

 

„ Когато Ормузкият пролив беше блокиран, Саудитска Арабия употребява тръбопровода, който свързва източния и западния ѝ бряг, с цел да изнася нефт през пристанището Янбу в Червено море. Но в случай че и Червено море бъде блокирано от хутите, проблемите стават големи “.

Експертът изясни, че настрана от това, макар че страни като Китай вложиха огромно в сухопътни направления посредством самодейността „ Един пояс, веднъж “, размерът от артикули, които се придвижват по море, няма по какъв начин да бъде пренесен по суша. За да действа световната стопанска система в сегашния си мащаб, морският превоз е в действителност незаместим.

„ Затова натискът върху протоци като Ормузкия е рисков. Можете да заобиколите през Нос Добра вяра в Африка, с цел да стигнете сред Азия и Европа. Но когато става въпрос за артикули, които идват от Близкия изток, заобикалянето става невероятно, а Близкият изток е голям източник на нефт за света “.

Източник: БНР Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News