Агресорът от берлинското метро се издържал с германските детски надбавки
Мизерията го води в Германия. Брутална постъпка поставя завършек на фантазията му за по-добър живот. Историята на Светослав С. е типична за доста мигранти от Балканите, написа „ Ди Велт ” под заглавие " Последна спирка Берлин ".
Днес в Берлин продължава правосъдният развой против българския жител Светослав Стойков, който през октомври 2016 година блъсна една жена по стълбите на Берлинското метро.
Светослав Стойков и жена му Цветанка, които нямат публично подписан цивилен брак, идват в Германия, с цел да си търсят работа. Но фантазията им за по-добър живот завършва прекомерно бързо след бруталната постъпка на Светослав, провокирала потрес в цяла Германия. От една година фамилията живее в Берлин. И двамата са от турскоезичното малцинство на ромите от бедняшкия варненски квартал Максуда, където доста от хората живеят в дървени бараки без вода и електричество. Мизерните условия на живот провокират израз на неразбиране по лицата на присъстващите в правосъдната зала, освен това ориста на двамата е сходна с тази на доста други пришълци от Югоизточна Европа, които се пробват да си изградят ново бъдеще в Германия, заключава вестник „ Ди Велт ”.
Изданието предлага статистически данни, съгласно които броят на българите в Германия се е нараснал пет пъти за последните седем години. Тенденцията пролича изключително ясно най-много след 2014-та, когато българите получиха правото на свободен достъп и до трудовия пазар на Европейски Съюз. Известно е, че огромен брой от пристигналите мигранти имат добра подготовка, повече от половината от тях имат работа и заплащат обществени осигуровки. Има обаче и други 35%, които живеят от обществени помощи.
Да преживяваш от детските надбавки
Освен това има и доста хора от Югоизточна Европа, които живеят в Германия, без да са легално регистрирани. Те и не са длъжни да го вършат, защото са жители на Европейски Съюз, разяснява изданието и отбелязва, че някои българи отиват в подслони за безпризорни, други живеят на палатки, а не са малко и тези, които нощуват в строителни фургони.
Колко тъкмо е броят на ромите всред тях, е мъчно да се реши. Ясно е единствено, че е висок, установи „ Ди Велт ”, тъй като да си незает в Германия е хиляда пъти по-добре, в сравнение с да си без работа в България и това се знае из бедняшките квартали, от които идват тези българи, написа вестникът.
В правосъдната зала Цветанка споделя, че не може да чете и написа, и че е търсила работа като чистачка. Семейството претърпява от немските детски надбавки. Трите деца са на възраст 7, 10 и 11 години, само че не вървят на учебно заведение, защото през предходната година нямало свободни места за тях. Светослав С. и жена му Цветанка получават за тези деца общо 582 евро, въпреки и трите деца в това време да живеят при баба им и дядо им в България.
Именно детските надбавки обезпечават живота на доста фамилии от Югоизточна Европа в Германия, написа „ Ди Велт ” и разяснява за какво това е привлекателно за тях: „ Един преподавател в България получава към 300 евро месечно, а детските надбавки са в размер на 17,50 евро. Българите са на осмо място в класацията на непознатите жители в Германия, които получават детски надбавки ”.
Колкото и да е необикновено, парите им се изплащат, без значение, че огромна част от децата даже не се намират в Германия. Като жители на Европейски Съюз, българите имат право да получават обществени облаги в онази страна, в която имат адресна регистрация. По-нататък вестникът осведоми за опита на министерството по проблемите на фамилията и децата да ограничи заплащанията на детските надбавки на правилото: който не върви на учебно заведение в Германия, не може да получава детски.
Защо не пращат децата си на учебно заведение
В правно отношение обаче сходен правилник опонира на конституцията на Германия, в която е записано, че всяко дете би трябвало да има обезпечен екзистенц-минимум. Все отново някои немски управляващи, като тези в етнически смесения квартал Ной-Кьолн, оказват финансов напън на родителите да пращат децата на учебно заведение. За пет неизвинени отсъствия се заплаща санкция сред 70 и 600 евро, а който не може да я заплати, го чака арест.
Причината за това да не изпращат децата си на учебно заведение се корени в житейския опит на ромите – множеството от тях също не са ходили на учебно заведение и са се убедили, че е безсмислено да се влага прекомерно доста в образованието на децата. „ Това е модел, който е одобрен измежду ромите ”, споделя Корина Цанг от учебните управляващи в Берлин-Нойкьолн, където дава отговор за паралелките с мигранти, учещи в продължение на една година немски език.
Мизерни битови условия
В края на публикацията на „ Ди Велт ” се загатва и за мизерните битови условия, в които доста от мигрантите живеят полулегално. Собственици на порутени парцели ги отдават чартърен на пришълците, които живеят в тях в невъобразими условия. Светослав С. и жена му също живеели в сходна среда. Сега обаче Цветанка е намерила нова квартира, в която счита да се нанесе откакто бъде ремонтирана и да извика и децата от България. На въпрос на съдийката дали би приела още веднъж мъжа си Светослав, Цветанка дава отговор единствено с една дума: „ Естествено ”.
Дойче веле
Днес в Берлин продължава правосъдният развой против българския жител Светослав Стойков, който през октомври 2016 година блъсна една жена по стълбите на Берлинското метро.
Светослав Стойков и жена му Цветанка, които нямат публично подписан цивилен брак, идват в Германия, с цел да си търсят работа. Но фантазията им за по-добър живот завършва прекомерно бързо след бруталната постъпка на Светослав, провокирала потрес в цяла Германия. От една година фамилията живее в Берлин. И двамата са от турскоезичното малцинство на ромите от бедняшкия варненски квартал Максуда, където доста от хората живеят в дървени бараки без вода и електричество. Мизерните условия на живот провокират израз на неразбиране по лицата на присъстващите в правосъдната зала, освен това ориста на двамата е сходна с тази на доста други пришълци от Югоизточна Европа, които се пробват да си изградят ново бъдеще в Германия, заключава вестник „ Ди Велт ”.
Изданието предлага статистически данни, съгласно които броят на българите в Германия се е нараснал пет пъти за последните седем години. Тенденцията пролича изключително ясно най-много след 2014-та, когато българите получиха правото на свободен достъп и до трудовия пазар на Европейски Съюз. Известно е, че огромен брой от пристигналите мигранти имат добра подготовка, повече от половината от тях имат работа и заплащат обществени осигуровки. Има обаче и други 35%, които живеят от обществени помощи.
Да преживяваш от детските надбавки
Освен това има и доста хора от Югоизточна Европа, които живеят в Германия, без да са легално регистрирани. Те и не са длъжни да го вършат, защото са жители на Европейски Съюз, разяснява изданието и отбелязва, че някои българи отиват в подслони за безпризорни, други живеят на палатки, а не са малко и тези, които нощуват в строителни фургони.
Колко тъкмо е броят на ромите всред тях, е мъчно да се реши. Ясно е единствено, че е висок, установи „ Ди Велт ”, тъй като да си незает в Германия е хиляда пъти по-добре, в сравнение с да си без работа в България и това се знае из бедняшките квартали, от които идват тези българи, написа вестникът.
В правосъдната зала Цветанка споделя, че не може да чете и написа, и че е търсила работа като чистачка. Семейството претърпява от немските детски надбавки. Трите деца са на възраст 7, 10 и 11 години, само че не вървят на учебно заведение, защото през предходната година нямало свободни места за тях. Светослав С. и жена му Цветанка получават за тези деца общо 582 евро, въпреки и трите деца в това време да живеят при баба им и дядо им в България.
Именно детските надбавки обезпечават живота на доста фамилии от Югоизточна Европа в Германия, написа „ Ди Велт ” и разяснява за какво това е привлекателно за тях: „ Един преподавател в България получава към 300 евро месечно, а детските надбавки са в размер на 17,50 евро. Българите са на осмо място в класацията на непознатите жители в Германия, които получават детски надбавки ”.
Колкото и да е необикновено, парите им се изплащат, без значение, че огромна част от децата даже не се намират в Германия. Като жители на Европейски Съюз, българите имат право да получават обществени облаги в онази страна, в която имат адресна регистрация. По-нататък вестникът осведоми за опита на министерството по проблемите на фамилията и децата да ограничи заплащанията на детските надбавки на правилото: който не върви на учебно заведение в Германия, не може да получава детски.
Защо не пращат децата си на учебно заведение
В правно отношение обаче сходен правилник опонира на конституцията на Германия, в която е записано, че всяко дете би трябвало да има обезпечен екзистенц-минимум. Все отново някои немски управляващи, като тези в етнически смесения квартал Ной-Кьолн, оказват финансов напън на родителите да пращат децата на учебно заведение. За пет неизвинени отсъствия се заплаща санкция сред 70 и 600 евро, а който не може да я заплати, го чака арест.
Причината за това да не изпращат децата си на учебно заведение се корени в житейския опит на ромите – множеството от тях също не са ходили на учебно заведение и са се убедили, че е безсмислено да се влага прекомерно доста в образованието на децата. „ Това е модел, който е одобрен измежду ромите ”, споделя Корина Цанг от учебните управляващи в Берлин-Нойкьолн, където дава отговор за паралелките с мигранти, учещи в продължение на една година немски език.
Мизерни битови условия
В края на публикацията на „ Ди Велт ” се загатва и за мизерните битови условия, в които доста от мигрантите живеят полулегално. Собственици на порутени парцели ги отдават чартърен на пришълците, които живеят в тях в невъобразими условия. Светослав С. и жена му също живеели в сходна среда. Сега обаче Цветанка е намерила нова квартира, в която счита да се нанесе откакто бъде ремонтирана и да извика и децата от България. На въпрос на съдийката дали би приела още веднъж мъжа си Светослав, Цветанка дава отговор единствено с една дума: „ Естествено ”.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ