Извънземните защитници
Митовете и легендите живеят дълго, в случай че не и постоянно. Отчасти тъй като доста от тях са красиви и покрити с покрова на тайните. Същото се отнася и до военните митове, една от които е обвързвана с Курската борба на 12 юли 1943 година
В кулминационния миг на багра в рядкото разпръсване на черните кълба пушек над бойното поле се появил чудноват летящ обект. Той почнал да поразява немските танкове. Някои са склонни да считат това за бойно тестване на секретно оръжие, а други – за обект, пристигнал от други светове. От далечното галактическо пространство…
Някои от най-смелите откриватели, изключително фантасти, слагат тази легенда дружно с такива действителни феномени като гърмежа през 1908 година над на практика непроходимата сибирска тайга на астероид, наименуван след това Тунгуски. Оттогава в региона на неговото хипотетично рухване са ходили десетки експедиции, а с проучване на феномена се занимават хиляди хора.
Изминал е повече от век, само че тайната на Тунгуския астероид продължава да не дава мира на учени и запалянковци. И въпреки че другите версии са премного – повече от 100, ясно пояснение на този феномен по този начин и няма. Да напомним в резюме историята:
Около 7 часа сутринта на 30 юни 1908 година над територията на басейна на Енисей прелита огнено кълбо. Неговият полет приключва с гърмеж на височина 7—10 км над незаселен регион на тайгата. Взривната вълна е закрепена от обсерваториите по целия свят, в това число в Западното полукълбо. В резултат на гърмежа са повалени дървета на територия повече от 2000 км, избити стъкла има на няколкостотин километра от епицентъра на гърмежа.
Мощността на гърмежа се прави оценка на 10–40 мегатона, което подхожда на силата на атомна бомба със междинна мощ. Няколко дни над голяма територия от Атлантика до Централен Сибир се следи интензивно светене на небето и светещи облаци.
Такова е в резюме обичайното изложение на рухването на фамозния Тунгуски астероид, чиято мистерия по този начин и не е разгадана. Достатъчно е да кажем, че точното място на рухването на обекта продължава да е незнайно. И въпреки всичко интерес съставляват някои данни, оповестени в хода на отдадени на феномена научни конференции, в това число и в Красноярск.
В началото на 90-те години на ХХ век в търсенето на фрагменти от Тунгуския астероид се включва групата на Сибирския обществено-държавен фонд „ Тунгуски галактически феномен “. Президентът на организацията Ю. Лабвин споделя на учени и запалянковци, участници в красноярската конференцияя, за нов взор към Тунгуския астероид. Неговата същност е в следното:
При проучването на Централно-Сибирския район благодарение на галактически фотоси на 70 километра югоизточно от основното рухване на тайгата и скалните опустошения е намерено доста увреждане на земната повърхнина. В продължение на 10 километра разрушенията минават в широчинна посока – от запад на изток. Но по-късно постепенно минават в меридиална посока – на север.
Обръщайки се на север, галактическият пришелец е развалил повърхността на земята по дъга, безусловно по следата на голям компас. Следите на уврежданията в местността се протягат в северна посока на 70 километра и приключват с кратер с диаметър от 50 до 150 метра. Освен това доста бразди на повърхността са запълнени с вода. Природата на тези увреждания носи неразбираем темперамент.
Изследването на зоната на разрушенията, извършено от експедицията на „ Тунгуски галактически феномен “, открива, че този регион е съвсем напълно аномален. Там е открита вадичка с дължина към 100 километра, на която не пораства нищо с изключение на трева. А повърхността на земята на повърхност 25 кв. километра е намагнитена. Една от експедицията, изследвала уврежданията на земната повърхнина в басейна на река Большой Пит (десен приток на Енисей, Красноярски край), стига до извода, че това въобще е неповторим регион.
Защо неповторим? Тук „ гостът “ от Космоса със своята балистична вълна и удар в земната повърхнина е повалил масив от дървета в посока от запад на изток и е разрушил скални формирания. Горещият обект по пътя на своето придвижване в атмосферата е засипал всички скали, растителност и почва на повърхност 20 кв. км с маса със сиво-бял цвят, сходен на алабастър.
Лабораторният разбор посочил, че тази маса се е състояла от чист силиций. Фрагментите от главното галактическо тяло се разлетели по цялата голяма територия на Централен Сибир, в това число Южното тресавище (Евенкийски регион на Красноярски край), обичайно считан за епицентър на Тунгуския астероид, а също върху региона на Канск.
За установяването на същинската картина на събитията от 1908 година екип от упоменатия фонд под управлението на Лабвин провежда и изпраща в региона на рухването на астероида повече от 60 експедиции. Направена е галактическа фотография на сектора от Централен Сибир, изработен е компютърен разбор на съхранените показания на 900 очевидци на гърмежа и последвалите феномени.
В резултат по-точно било открито мястото на гърмежа на галактическия обект. Това е междуречието на Ангара и Подкаменна Тунгуска. По-конкретно – региона на река Иркинеева (десен приток на Ангара, Красноярски край). Участниците в експедицията разкрили там кратер с диаметър 500 метра, а по-източно – линии от повалени дървета с дължина 40-50 километра; опустошения на скални формирания с увреждане на върха на един от хълмовете.
Изводът – главните събития от 1908 година са се случили точно тук, в региона на река Иркинеева. Тоест не на Южното тресавище до село Ванавара (районен център в басейна на Подкаменна Тунгуска), както се считало по-рано.
Но доста по-голям е различен извод. Половинкилометровият кратер дал мотив на красноярските учени да повдигнат версията, че главното тяло на Тунгуския галактически обект, чиято маса може да е достигала 1 милиарда тона, е било взривено от техногенен обект с незнайна към този момент природа и генезис. Има и по-смели хипотези. Президентът на фонда „ Тунгуски галактически феномен “ Юрий Лабвин е на мнение: Летателен уред на незнайна цивилизация съзнателно се е сблъскал с Тунгуския астероид. Целта: да избави нашата планета от унищожителен прелом.
Като едно от доказателствата на своята версия ученият се базира на находки в региона на хипотетичното рухване на Тунгуския астероид. Там Юрий Лабвин разкрил кварцови плочки със странна маркировка. По думите му в образците е открит стоманен силицид, какъвто на Земята няма на никое място (железният силицид е съединяване на желязото със силиций. Смята се за аномално вещество, което не може да възникне на Земята от единствено себе си).
Засега няма и земна технология, която да разрешава нанасянето на каквито и да е изображения върху откритите плочки. Въпросните плочки, съгласно учения, може да се явяват фрагменти от блока за ръководство на НЛО.
Естествено, не за всички изказванието на Лабвин прозвучало безапелационно. Но ползата към него бил огромен, в това число и в чужбина. Свидетелство за това станала обява по дадената тематика в английския The Sun.
Голям интерес провокирал в Красноярск и отчетът на Людмила Горбунова – „ Не астероид, а галактически транспортен съд “, който приказва самичък по себе си.
Разбира се, тези версии може да се поясняват друго. Те имат освен последователи, само че и много съперници. Във всеки случай те уголемяват хоризонтите на нашето знание и повдигат въпроса за вероятното – и както мнозина считат, хипотетично – битие на други цивилизации.
105 години след Тунгуския астероид загадката остава
Невероятно, на 105-ата годишнина от рухването на Тунгуския астероид Космосът още един път напомнил за себе си. Става дума за Челябинския астероид (или както откривателите считат за по-правилно да се назовава – метеороид).
…На 15 февруари 2013 година, към 9:20 локално време в покрайнините на Челябинск на височина 15–25 километра се взривява метеорно тяло. За благополучие гърмежът на Челябинския пришелец не бил толкоз мощен, както на по-прочутия му предходник. Според изчисленията на претендента на географските науки Сергей Захаров височината на гърмежа над земята е била от 30 до 70 км, мощността – от 0,1 до 10 килотона. Приблизителната температура на гърмежа е била повече от 2500 градуса, а неговият епицентър се намира южно от Челябинск, в региона на Еманжелинск–Южноуралск. Полетът на обекта от момента на влизането му в атмосферата досега на неговия гърмеж траял 32,5 секунди.
По данни на Захаров при полета на метеорното тяло над Челябинска област е имало не един, а три гърмежа с друга мощ (най-мощен бил първият). Взривовете били съпровождани от ослепителен изблик и взривна вълна, достигнала до повърхността на земята и провокирала опустошения. В една или друга степен потърпевшите били доста – 1613 души.
Изследователят Михаил Сластухин направил лични разяснения за придвижването на Челябинския астероид. Освен траекторията на обекта са открити траекториите на четири изкуствени „ снаряда “, които не попадат във всички известия за Челябинския феномен. Техните места на секване с траекторията на полета на метеороида са точки на бифуркация (ситуация, в която настава качествено изменение по раздвоение на даден обект или процес).
Анализът на траекторията на упоменатите „ снаряди “ дава съображение да се счита, че двата последни от тях, летящи от противоположни направления, по едно и също време са поразили Челябинското метеорно тяло.
Като се направи паралел с приведената нагоре догадка за по-големия брат на Челябинския обект – Тунгуския астероид, може да се допусна, че някаква цивилизация, присъстваща в извънземното пространство, в наши дни също пази човечеството от естествени катаклизми.
Съдете сами: гигантският камък с тегло няколко хиляди тона е могъл да падне върху милионни градове – Казан и Нижни Новгород. Трудно биха могли да се опишат човешките жертви и техногенните последици, в случай че метеороидът, както считат посочените откриватели, не беше авансово погубен от външна мощ.
Челябинският астероид бил разрушен от терминатори
В резултат следствията на това поетапно опустошение на височина десетки километри се оказали относително незначителни. А Тунгуският феномен от 1908 г?. При цялата величественост на това събитие човечеството по никакъв метод не е потърпевшо, незначителни са вредите върху природата в мащаба на страната и планетата. В предишното Земята е преживявала и по-страшни катаклизми.
Що за цивилизация ни пази (ако това в действителност е така), надали ще разберем скоро. Съдейки по всичко, не можем да поддържаме връзка между тях заради разликите в развиването и интелекта. А евентуално, както счита съветският мъдрец Арнолд К. Казмин – в морала, нравствеността и духовността. В основата на тази идея е хипотезата, че заради недостиг на тези качества в световното човечество тайнствената извънземна цивилизация не има намерение да загатва за себе си. Предупреждение ли е това?
Връщайки се към легендата за НЛО над Курската борба, може да помечтаем, че това не е сюжет от бестселър или приказен филм.
Владимир Рощупкин, професор от Академията на военните науки, член на Руското философско общество
