България е най-бедната държава в ЕС
Смея да настоявам, че спрямо останалите страни от Източна Европа и Европейския съюз (ЕС) в България имаме трудово законодателство със сериозна отбрана на служащите. Това сподели за Българска телеграфна агенция президентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по отношение на отбелязването на 36-ата годишнина на синдиката на 17 февруари. През всички тези 36 години от КНСБ сме се борили за доверието на хората и сме се опитвали да взимаме решения, които директно ги засягат – най-много в стопански и обществен проект, да са в тяхна изгода, сподели Димитров.
Имало е и плюсове, и минуси, спадове и възходи, добави той по отношение на битката за правата на работещите и по-доброто трудово законодателство в страната. За страдание, България остава най-бедната страна в Европейски Съюз , въпреки че за по-малко от пет-шест години приходите се удвоиха, сподели президентът на КНСБ и даде като образец растежа на минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 година към този момент е 620,20 евро. След коронавирус пандемията тя беше малко над 600 лева, напомни Димитров. Имаме и сериозен растеж на междинните приходи, сподели той.
Очакванията за постоянен бюджет и повече средства
Пламен Димитров сподели, че КНСБ чака процедурата по правенето и приемането на постоянен държавен бюджет за 2026 година, с цел да бъдат отправени настояванията за по-високи хонорари за работещите в бюджетната сфера. Димитров чака постоянен бюджет да бъде признат в средата на годината. Дотогава, през март, би трябвало да има ново удължение на към този момент снадки бюджет.
Продължаваме да твърдим, че нямаше нищо притеснително във втория изменен вид на постоянния бюджет, който беше съществено модифициран и контрактуван сред синдикатите и работодателите, сподели Димитров, припомняйки проблема към в началото оферти постоянен бюджет, модифициран, след което отдръпнат, а след това Народното събрание гласоподава удължение на остарелия бюджет. Президентът на КНСБ сподели, че колкото по-рано има постоянен бюджет за актуалната година, толкоз по-добре.
Минималното ни искане беше 10% нарастване на приходите. Това бяха към един милиард евро в допълнение, разяснява Димитров. В момента нарастването е 5% и то не важи за всички, сподели той. По думите му работещите в областта на образованието, науката, общинското опазване на здравето и културата няма да получат нужното нарастване.
Заради неналичието на нарастване на заплатите, по-високите сметки за електрическа енергия при започване на тази година и покачването на цените на стоките Димитров предвижда повишаване на напрежението измежду хората.
Президентът на КНСБ разяснява и опцията за повече средства за пенсионерите посредством предлагането коледните и великденските добавки да бъдат обезпечени през законодателството. Ако ще има законова гаранция, тези добавки би трябвало да са за пенсионерите под линията на беднотия и да бъдат финансирани целево от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски, сподели той.
Приемането на еврото
От самото начало КНСБ поддържа участието на страната в еврозоната, като главната причина за това е растежът на заплатите, който имаше в страните, приели еврото, сподели Пламен Димитров. Много значимо обаче е какво можеш да си купиш с увеличените заплати и какво е ценовото ниво, добави той. С 3,6% набъбна дребната потребителска кошница, която КНСБ изследва, с най-важните 20 артикули и артикули, сподели Димитров. Той даде образец, че от доста време млечните артикули в България са по-скъпи от тези в другите европейски страни и това съгласно него не се дължи на еврото, а на друга нелоялна процедура. По неговите думи инспекциите за нерегламентирано повишаване на цените би трябвало да продължат. Санкциите също би трябвало да се покачат в този смисъл, сподели президентът на КНСБ. Според него регулаторите би трябвало да върнат с инспекциите си доверието на жителите.
Българската национална банка и комерсиалните банки се оправиха ослепително с процеса по промяната на валутата, разяснява също Димитров.
За пазара на труда и работната мощ
На последното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие Пламен Димитров изиска да бъдат разисквани промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, който беше оповестен за публично разискване. Димитров сподели, че предложенията са направени без да минат през съвета за трудова миграция, а през междуведомствена работна група, ръководена от вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, като общественото министерство не е водещо. С нарастването на квотите се основава опция за либерализация, някои механизми обаче позволяват импорт на служащи без непрекъснато работно място, посочи Димитров.
Не сме срещу вноса на служащи, когато бизнесът действително има потребност от тях, сподели президентът на КНСБ. Тази либерализация обаче не би трябвало да подкопава отбраната на локалния пазар и да основава предпоставки за нарушавания на целия европейски трудов пазар, добави Димитров. Той сподели още, че служащите от трети страни би трябвало да имат непрекъснато работно място, с цел да се подсигуряват правата им и да няма дъмпинг на заплати. Димитров изясни, че едно от предложенията на КНСБ е да се употребяват опциите за българските общности в Украйна и Молдова. Хора с българско съзнание биха могли да дадат дълготраен демографски и стопански подтик, сподели президентът на КНСБ.
Имало е и плюсове, и минуси, спадове и възходи, добави той по отношение на битката за правата на работещите и по-доброто трудово законодателство в страната. За страдание, България остава най-бедната страна в Европейски Съюз , въпреки че за по-малко от пет-шест години приходите се удвоиха, сподели президентът на КНСБ и даде като образец растежа на минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 година към този момент е 620,20 евро. След коронавирус пандемията тя беше малко над 600 лева, напомни Димитров. Имаме и сериозен растеж на междинните приходи, сподели той.
Очакванията за постоянен бюджет и повече средства
Пламен Димитров сподели, че КНСБ чака процедурата по правенето и приемането на постоянен държавен бюджет за 2026 година, с цел да бъдат отправени настояванията за по-високи хонорари за работещите в бюджетната сфера. Димитров чака постоянен бюджет да бъде признат в средата на годината. Дотогава, през март, би трябвало да има ново удължение на към този момент снадки бюджет.
Продължаваме да твърдим, че нямаше нищо притеснително във втория изменен вид на постоянния бюджет, който беше съществено модифициран и контрактуван сред синдикатите и работодателите, сподели Димитров, припомняйки проблема към в началото оферти постоянен бюджет, модифициран, след което отдръпнат, а след това Народното събрание гласоподава удължение на остарелия бюджет. Президентът на КНСБ сподели, че колкото по-рано има постоянен бюджет за актуалната година, толкоз по-добре.
Минималното ни искане беше 10% нарастване на приходите. Това бяха към един милиард евро в допълнение, разяснява Димитров. В момента нарастването е 5% и то не важи за всички, сподели той. По думите му работещите в областта на образованието, науката, общинското опазване на здравето и културата няма да получат нужното нарастване.
Заради неналичието на нарастване на заплатите, по-високите сметки за електрическа енергия при започване на тази година и покачването на цените на стоките Димитров предвижда повишаване на напрежението измежду хората.
Президентът на КНСБ разяснява и опцията за повече средства за пенсионерите посредством предлагането коледните и великденските добавки да бъдат обезпечени през законодателството. Ако ще има законова гаранция, тези добавки би трябвало да са за пенсионерите под линията на беднотия и да бъдат финансирани целево от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски, сподели той.
Приемането на еврото
От самото начало КНСБ поддържа участието на страната в еврозоната, като главната причина за това е растежът на заплатите, който имаше в страните, приели еврото, сподели Пламен Димитров. Много значимо обаче е какво можеш да си купиш с увеличените заплати и какво е ценовото ниво, добави той. С 3,6% набъбна дребната потребителска кошница, която КНСБ изследва, с най-важните 20 артикули и артикули, сподели Димитров. Той даде образец, че от доста време млечните артикули в България са по-скъпи от тези в другите европейски страни и това съгласно него не се дължи на еврото, а на друга нелоялна процедура. По неговите думи инспекциите за нерегламентирано повишаване на цените би трябвало да продължат. Санкциите също би трябвало да се покачат в този смисъл, сподели президентът на КНСБ. Според него регулаторите би трябвало да върнат с инспекциите си доверието на жителите.
Българската национална банка и комерсиалните банки се оправиха ослепително с процеса по промяната на валутата, разяснява също Димитров.
За пазара на труда и работната мощ
На последното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие Пламен Димитров изиска да бъдат разисквани промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, който беше оповестен за публично разискване. Димитров сподели, че предложенията са направени без да минат през съвета за трудова миграция, а през междуведомствена работна група, ръководена от вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, като общественото министерство не е водещо. С нарастването на квотите се основава опция за либерализация, някои механизми обаче позволяват импорт на служащи без непрекъснато работно място, посочи Димитров.
Не сме срещу вноса на служащи, когато бизнесът действително има потребност от тях, сподели президентът на КНСБ. Тази либерализация обаче не би трябвало да подкопава отбраната на локалния пазар и да основава предпоставки за нарушавания на целия европейски трудов пазар, добави Димитров. Той сподели още, че служащите от трети страни би трябвало да имат непрекъснато работно място, с цел да се подсигуряват правата им и да няма дъмпинг на заплати. Димитров изясни, че едно от предложенията на КНСБ е да се употребяват опциите за българските общности в Украйна и Молдова. Хора с българско съзнание биха могли да дадат дълготраен демографски и стопански подтик, сподели президентът на КНСБ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ