Как депресирана майка прави детето митоман: Остап, Мюнхаузен...?
Митоманията е един от белезите на нашето време. Тя, несъмнено, е учредена на неистина и е разумно разследване от изкуственото основаване на митове и кенсъл културата – културата на отказване, в която живеем.
Защото най-лесно преборването и отписването на един мит става по пътя на основаването на различен мит – все едно дали в историята, която както в предходна част от поредицата подчертахме са „ куп неистини, в които сме се разбрали, че се вършим, че имаме вяра ”. Дали в музиката, в киното, в политиката, в бизнеса, в туризма, където и да било.
Психолозите спорят дали тя е болест. Или е просто отклоняване. Повечето от тях си стискат ръцете, че може да се дефинира като „ гранично разстройство ”.
То си има и красиви и художествени избрания. Като да вземем за пример Синдром на Мюнхаузен – за които от вас не са чели – оня баснословен барон, който си измисля всевъзможни фантасмагорични персонални истории и, когато затъне в блатото, се изтегля самичък за косата (във време, когато се носят големи перуки). Който феновете на съветската литуратура могат да назовават и Синдром на Остап – за нечелите – популярния воин на Илф и Петров от Одеса, който в никакъв случай не пада по тил, тъй като – също по този начин в никакъв случай, не споделя истината.
Любопитното изобретение на учените, което до момента не беше ясно, е, че митоманията може да бъде вродена или, в случай че препдочитате, наложена и да продължи цялостен живот, като се развива сходно заболяване, в случай че при бременността и в първата година от живота майката на едно дете е депресирана или е унизена.
Този Синдром на отсъстващата майка в интервала, в който натрупваме 2/3 от цялата информация в живота си и сме подложени на най-огромния стрес в земния си път, безусловно побърква нас като обърква ценностната ни система и ни трансформира в лъжци за цялостен живот, които освен това имат вяра в лъжите си. На тази база се развиват всевъзможни зависимости: алкохолни, наркотични, хазартни плюс към смарт-устройствата, която от своя страна ускорява останалите.
създател: СЛАВА
...
Защото най-лесно преборването и отписването на един мит става по пътя на основаването на различен мит – все едно дали в историята, която както в предходна част от поредицата подчертахме са „ куп неистини, в които сме се разбрали, че се вършим, че имаме вяра ”. Дали в музиката, в киното, в политиката, в бизнеса, в туризма, където и да било.
Психолозите спорят дали тя е болест. Или е просто отклоняване. Повечето от тях си стискат ръцете, че може да се дефинира като „ гранично разстройство ”.
То си има и красиви и художествени избрания. Като да вземем за пример Синдром на Мюнхаузен – за които от вас не са чели – оня баснословен барон, който си измисля всевъзможни фантасмагорични персонални истории и, когато затъне в блатото, се изтегля самичък за косата (във време, когато се носят големи перуки). Който феновете на съветската литуратура могат да назовават и Синдром на Остап – за нечелите – популярния воин на Илф и Петров от Одеса, който в никакъв случай не пада по тил, тъй като – също по този начин в никакъв случай, не споделя истината.
Любопитното изобретение на учените, което до момента не беше ясно, е, че митоманията може да бъде вродена или, в случай че препдочитате, наложена и да продължи цялостен живот, като се развива сходно заболяване, в случай че при бременността и в първата година от живота майката на едно дете е депресирана или е унизена.
Този Синдром на отсъстващата майка в интервала, в който натрупваме 2/3 от цялата информация в живота си и сме подложени на най-огромния стрес в земния си път, безусловно побърква нас като обърква ценностната ни система и ни трансформира в лъжци за цялостен живот, които освен това имат вяра в лъжите си. На тази база се развиват всевъзможни зависимости: алкохолни, наркотични, хазартни плюс към смарт-устройствата, която от своя страна ускорява останалите.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ