Възможно е Адът наистина да се намира на Земята. Къде е това място?
Митът за подземния свят, както и митът за Рая, загубен в международен потоп са универсални легенди за цялата планета. Разпръснати по целия свят култури, отдалечени една от друга, без забележима връзка между тях имат вярвания и показа за това мистериозно царство, където духовете на умрелите отиват след гибелта.
Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но лични разновидности на същия мит се откриват във вярванията на античните египтяни, гърци и маи. В публикацията „ Атлантида: потъналият свят “ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения парадайс има поради едно и също физически съществувало място. Но той не загатва подземния свят.
В тази публикация от се пробват да развият тезата на Донели и да създадем по-задълбочен разбор какво съставлява подземния свят. Къде може да е бил и до каква степен е действително едно физическо място да се трансформира в крайното място за отмора на душите? Тоест да съчетае по едно и също време физическите и митологичните разбирания.
Обяснението на подземния свят като „ земя под морското ниво “ има няколко доказателства. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала по едно и също време с античните гърци, а точно на Карибските острови. На второ място, Карибите са тъкмо там, където гърците слагат подземния свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се споделя, че е достигнал надалеч оттатък рамките на Океана, или от другата страна на Атлантическия океан. На трето място, би трябвало да се разбере по какъв начин смисловото значение на израза “земя под морското ниво “ се трансформира Хадес или „ Земя на мъртвите “. И най-после, в региона на Карибския басейн се намира подводна котловина, която в гръцката митология се оприличава на изначалната пропаст. Тя заема значимо място за определянето на понятията Земя на живота и Земя на гибелта.
Омир разказва Одисеята като мит, датиращ от епохата на Героична Гърция. Там подземния свят е тъмен свят на сенки и духове на мъртвите. Въпреки това, в митовете Хадес е разказан като обиталище на живите. Така да вземем за пример, в мита за войната сред титаните и Боговете на Олимп, Зевс възстава против татко си и титаните. И става победител в 10 годишна война. След успеха Зевс заточава победените титани в Тартар. В тази версия на Хадес не се загатва за духове, призраци и сенки. И в случай че Хесиод не беше употребявал името Хадес или Тартар, човек мъчно би схванал за кое време става дума.
Възможно ли е Хадес или гръцкият под земята свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено естествено пояснение за превръщането на региона от Земя на живите в Земя на мъртвите вследствие на прелом? С течение на времето и за доста генерации действителното място на естествения прелом да се е трансформирало от място на гибелта на доста хора. От друга страна то е място на отмора на всички души на мъртвите?
Но даже и да допуснем, че Хадес в действителност е регион под морското ниво, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че Хесиод е имал поради точно Карибския басейн? А не някой различен от многочислените потънали под морското ниво земи и континенти в далечното минало?
Хесиод дава забавно изложение на този тайнствен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната пропаст или бездна, в която Зевс затваря победените титани в границите на Хадес. И дава описанието, че „ в случай че наковалня бъде пусната от повърхността в морето ще отнеме девет дни, с цел да падне на Хадес. И други девет най-сетне да доближи до Тартар. В Илиада, Зевс твърди, че Тартар е толкоз надълбоко под равнището на Хадес, както небето е над земята.
Да приемем,че гръцкият под земята свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място. Загадъчното изложение на Хезиод с рухването на наковалнята може да значи, че Тартар е изключително ниско място в Карибския басейн. В същото време е задоволително надълбоко.
Thinkstock
Всъщност да. В Карибския басейн се намира Каймановата котловина, стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Каймановата котловина доближава оптималната дълбочина от над 7620 метра. Докато междинната дълбочина на Карибския басейн е към 2134 метра. Тартар освен съответствува с Каймановата котловина по дълбочина. Нещо повече – великият мъдрец Платон в съчинението си Федон също го разказва безусловно като бездна и пропаст.
Една от пропастите на земята е по-голяма от останалите и минава през цялата земя. Точно както Омир споделя: „ Далеч е най-дълбоката пропаст подземен и както самият той и доста други поети назоваваха Тартар. И всички реки се изливат в тази бездна и изтичат на открито още веднъж и всичко наподобява като че ли земята се излива на потоци в нея “.
Възможно ли е Хадес да е бил истински парадайс и освен да се трансформира като разбиране от земя на живите към земя на мъртвите, само че и да е място на действителен естествен прелом? И дали това не е методът на преобразяване на Рая в Ад? Древните гърци и финикийците са вярвали, че градините на хесперидите, също като Хадес, се намират надалеч на Запад. Това географски съответствува с Карибския басейн.
Автор: Новото знание / по Брад Юн
За още потребни и практични статии .
Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но лични разновидности на същия мит се откриват във вярванията на античните египтяни, гърци и маи. В публикацията „ Атлантида: потъналият свят “ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения парадайс има поради едно и също физически съществувало място. Но той не загатва подземния свят.
В тази публикация от се пробват да развият тезата на Донели и да създадем по-задълбочен разбор какво съставлява подземния свят. Къде може да е бил и до каква степен е действително едно физическо място да се трансформира в крайното място за отмора на душите? Тоест да съчетае по едно и също време физическите и митологичните разбирания.
Обяснението на подземния свят като „ земя под морското ниво “ има няколко доказателства. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала по едно и също време с античните гърци, а точно на Карибските острови. На второ място, Карибите са тъкмо там, където гърците слагат подземния свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се споделя, че е достигнал надалеч оттатък рамките на Океана, или от другата страна на Атлантическия океан. На трето място, би трябвало да се разбере по какъв начин смисловото значение на израза “земя под морското ниво “ се трансформира Хадес или „ Земя на мъртвите “. И най-после, в региона на Карибския басейн се намира подводна котловина, която в гръцката митология се оприличава на изначалната пропаст. Тя заема значимо място за определянето на понятията Земя на живота и Земя на гибелта.
Омир разказва Одисеята като мит, датиращ от епохата на Героична Гърция. Там подземния свят е тъмен свят на сенки и духове на мъртвите. Въпреки това, в митовете Хадес е разказан като обиталище на живите. Така да вземем за пример, в мита за войната сред титаните и Боговете на Олимп, Зевс възстава против татко си и титаните. И става победител в 10 годишна война. След успеха Зевс заточава победените титани в Тартар. В тази версия на Хадес не се загатва за духове, призраци и сенки. И в случай че Хесиод не беше употребявал името Хадес или Тартар, човек мъчно би схванал за кое време става дума.
Възможно ли е Хадес или гръцкият под земята свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено естествено пояснение за превръщането на региона от Земя на живите в Земя на мъртвите вследствие на прелом? С течение на времето и за доста генерации действителното място на естествения прелом да се е трансформирало от място на гибелта на доста хора. От друга страна то е място на отмора на всички души на мъртвите?
Но даже и да допуснем, че Хадес в действителност е регион под морското ниво, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че Хесиод е имал поради точно Карибския басейн? А не някой различен от многочислените потънали под морското ниво земи и континенти в далечното минало?
Хесиод дава забавно изложение на този тайнствен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната пропаст или бездна, в която Зевс затваря победените титани в границите на Хадес. И дава описанието, че „ в случай че наковалня бъде пусната от повърхността в морето ще отнеме девет дни, с цел да падне на Хадес. И други девет най-сетне да доближи до Тартар. В Илиада, Зевс твърди, че Тартар е толкоз надълбоко под равнището на Хадес, както небето е над земята.
Да приемем,че гръцкият под земята свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място. Загадъчното изложение на Хезиод с рухването на наковалнята може да значи, че Тартар е изключително ниско място в Карибския басейн. В същото време е задоволително надълбоко.
Thinkstock Всъщност да. В Карибския басейн се намира Каймановата котловина, стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Каймановата котловина доближава оптималната дълбочина от над 7620 метра. Докато междинната дълбочина на Карибския басейн е към 2134 метра. Тартар освен съответствува с Каймановата котловина по дълбочина. Нещо повече – великият мъдрец Платон в съчинението си Федон също го разказва безусловно като бездна и пропаст.
Една от пропастите на земята е по-голяма от останалите и минава през цялата земя. Точно както Омир споделя: „ Далеч е най-дълбоката пропаст подземен и както самият той и доста други поети назоваваха Тартар. И всички реки се изливат в тази бездна и изтичат на открито още веднъж и всичко наподобява като че ли земята се излива на потоци в нея “.
Възможно ли е Хадес да е бил истински парадайс и освен да се трансформира като разбиране от земя на живите към земя на мъртвите, само че и да е място на действителен естествен прелом? И дали това не е методът на преобразяване на Рая в Ад? Древните гърци и финикийците са вярвали, че градините на хесперидите, също като Хадес, се намират надалеч на Запад. Това географски съответствува с Карибския басейн.
Автор: Новото знание / по Брад Юн
За още потребни и практични статии .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ