Мистериозните нощни създания винаги са привличали човешкото въображение. Сред нощните

Мистериозните нощни създания постоянно са привличали човешкото въображение. Сред нощните птици най-забележителни са совите, освен тъй като са най-тихите птици в света, летят съвсем тихо, могат единствено да се чуят, само че не и да се видят.

Те имат най-необичайната конструкция на врата и могат да обръщат главите си на 270 градуса. Очите им са съвсем неподвижни и нямат очна ябълка, а слухът им е 4 пъти по-силен от този на котката.

Техните особености са многочислени и любопитни. Винаги има какво още да се научи за совите.

Тази грациозна птица е доста красива, най-поразителен е външният тип обаче на типа забулена сова.

Произход на забулената сова

Tyto alba e латинското наименование на забулената сова. Това е най-широко публикуваният тип сова в света и един от най-разпространените от всички типове птици, намира се съвсем на всички места като се изключи полярните и пустинни райони, Азия на север от Хималаите, някои острови на Индонезия и някои тихоокеански острови.

Птицата е известна и като елементарна горска сова, за разлика от другите типове в фамилията си, Tytonidae, които образуват една от двете съществени линии на типовете сови, другата са типичните сови - Strigidae.

Има минимум три съществени линии на горска сова: западна горска сова в Европа, Западна Азия и Африка, източна горска сова в Югоизточна Азия и Австралия и американска горска сова в Америка.

Това е един от няколко типа птици, разказани за първи път през 1769 година от натуралиста Джовани Антонио Скополи в неговата Anni Historico-Naturales.

Той дава научното име Strix alba. Тъй като са разказани повече типове сови, в рода Strix влизат единствено представители до горските сови в фамилията на типичните сови Strigidae, а горската сова става Tyto alba през семействота на бухалите Tytonidae. Tyto alba безусловно значи бяла сова.

Местообитание на забулената сова

Забулените сови са най-широко публикуваните от всички типове сови и се срещат на всеки континент като се изключи Антарктида.

В Северна и Южна Америка горските сови се срещат в подобаващи местообитания в Южна и Централна Америка, а в Северна Америка чак на север до северните Съединени щати и югозападната Британска Колумбия.

В Европа горските сови се срещат от Южна Испания до Южна Швеция и на изток до Русия. Те също се срещат в цяла Африка, в централна и южна Азия и цяла Австралия. Забулените сови са въведени на някои океански острови за надзор на вредителите от гризачи.

Забулените сови заемат необятна гама от местообитания от селски до градски. Те нормално се намират на ниски височини в открити местообитания, като пасища, пустини, блата и аграрни полета. Те се нуждаят от кухини за гнездене, като кухи дървета, кухини в скали и речни крайбрежия, кутии за гнезда, пещери, камбанарии на църкви, тавани на хамбари и купи сено. Наличието на подобаващи кухини за гнездене постоянно лимитира потреблението на подобаващи местообитания за търсене на храна.

Как наподобява забулената сова

Горските сови са приблизително огромни сови с дълги крайници, които са с нищожни пера до сивите им пръсти. Главата е огромна и закръглена, без уши. Оперението на птицата е доста тънко, с бяло покривало.

Совите имат заоблени крила и къса опашка, която е покрита с бели или светлокафяви пухени пера. Гърбът и главата са светлокафяви с променливи черни и бели петна, до момента в който долната страна е сивкаво бяла.

Совите са доста впечатляващи на външен тип. Женските нормално са по-големи, тежат към 570 грама, до момента в който мъжките тежат към 470 грама. Женските също имат малко по-голяма дължина на тялото, от 34 до 40 cантиметра за женските, 32 до 38 cантиметра за мъжките. Размахът на крилата на мъжките и женските варира от 107 до 110 cантиметра.

До 35 подвида на Tyto alba се разпознават въз основа на разликите в размера и оцветяването на тялото.

Възпроизвеждане на забулената сова

Совите са най-често моногамни, макар че има няколко отчета за полигиния. Двойките нормално остават дружно, до момента в който и двете птици са живи.

Ухажването стартира с демонстративни полети на мъжките, които са съпроводени от крясъци и гонене на женската. По време на гоненето и мъжкият, и женската пищят. Мъжкият също се рее с крайници, висящи пред кацналата женска за няколко секунди.

Копулацията се прави на всеки няколко минути по време на търсенето на мястото на гнездото. И двата пола приклякват един пред различен, с цел да дадат знак за съвкупление. Мъжкият се качва на женската, хваща я за врата и балансира с разперени крила. Копулацията продължава с намаляваща периодичност по време на инкубацията и развъждането на пилетата.

Забулените сови се развъждат един път годишно. Те могат да се развъждат съвсем когато и да е на годината, според от предлагането на храна. Повечето човеци стартират да се развъждат на 1-годишна възраст. Поради късия живот на горските сови, приблизително 2 години, множеството човеци се развъждат единствено един път или два пъти. Тези птици нормално отглеждат по едно пило годишно, макар че някои двойки са следени да отглеждат до три пила за една година.

Двойките забулени сови постоянно употребяват остаряло гнездо, което е било заето от десетилетия, вместо да построяват ново. Женската нормално постила гнездото с нарязани пелети. Тя снася 2 до 18 яйца, нормално 4 до 7, със скорост едно яйце на всеки 2 до 3 дни.

Женската инкубира яйцата от 29 до 34 дни. Пилетата се мътят и се хранят от женската към 25 дни след излюпването. Те напущат гнездото при първия си полет 50 до 70 дни след излюпването, само че се връщат в гнездото, с цел да нощуват за 7 до 8 седмици. Малките нормално стават самостоятелни от родителите 3 до 5 седмици откакто стартират да летят.

Женските забулени сови напущат гнездото по време на инкубацията единствено за малко и на дълги шпации. През това време мъжкият храни инкубиращата женска. Цялото мътене се прави от женската, като стартира незабавно след излюпването и продължава, до момента в който най - остарялото малко стане на към 25 дни. Мъжките носят храна в гнездото за женската и пилетата, само че единствено женската храни дребните, като в началото раздира храната на дребни късчета. Женската също яде изпражненията на пиленцата през първите няколко седмици след излюпването, с цел да дезинфекцира гнездото. Родителите не престават да хранят пилетата до 5 седмици след излитането.

Повечето горски сови имат относително къс живот. Много от тях претърпяват единствено един размножителен сезон и смъртността може да доближи до 75 % през първата година от живота. В едно изследване междинната възраст на гибел за 572 птици е 20, 9 месеца. Въпреки това най-дългата записана дълготрайност на живота на дива горска сова е 34 години.

Поведение на забулената сова

Совите са самотни или се срещат по двойки. Те водят нощен живот и нощуват денем в кухини на дървета, пукнатини на скали, речни крайбрежия, хамбари, кутии за гнезда, камбанарии на църкви и други изкуствени структури.

Тези птици са доста ефикасни ловци. Подозира се, че прекарват огромна част от времето си в блуждаене. Повечето горски сови са заседнали, макар че някои човеци в северната част на ареала са мигриращи.

С какво се храни забулената сова

Горските сови са нощни хищници, които избират дребни бозайници като мишки, полевки, земеровки, плъхове, диви зайци. Те също могат да ловуват дребни птици. Совите стартират да ловуват сами след залез слънце.

Като помощ за разкриване на придвижване в пасища, те са създали високочувствително зрение при слаба светлина. Когато ловува в цялостна мрачевина обаче, хищната птица разчита на острия си слух, с цел да улови плячка.

Горските сови са най-точните птици в локализирането на плячка по тон. Друга линия, която способства за техния ловджийски триумф, са техните пухени пера, които оказват помощ да се заглуши звукът от придвижването им. Птицата може да се приближи до плячката си съвсем неусетно. Совите атакуват плячката си в ниски полети - 1, 5-4, 5 метра над земята, улавят плячката с краката си и пронизват задната част на черепа с клюна. След това те гълтам плячката цяла. Горските сови съхраняват спомагателна храна, изключително по време на размножителния интервал.

Роля на забулените сови в екосистемата

Забулените сови лимитират популациите на типовете бозайници и птици, които ловят. Те също служат като храна за тези типове, които ги атакуват. Забулените сови са гостоприемници на няколко паразита. Гнездото нормално се заразява с паразити. Те също по този начин са домакини на няколко кръвни и чревни паразити и два типа въшки.

Защитени са от закона за мигриращите птици.