Мисля си, че за пръв път научих за празника на

Мисля си, че за пръв път научих за празника на шегата (или празника на лъжата) в зората на 90-те години, когато още бях възпитаник в началното учебно заведение. Тогава България към момента се съвземаше от 45-годишно тоталитарно иго и западните навици и традиции занапред ставаха известни. Дядо Мраз, който ми подаряваше автомобилчета с отдалечено докъм 90-та година, внезапно метаморфозира в Дядо Коледа, само че смяната му се оказа типично отражение на българския преход – нито припомня на съветския Дедушка Мороз, нито на западния Санта Клаус. У нас Дядо Коледа пие кока кола, само че още се вози в шейната със Снежанка. Както и да е, това са детайлности.

Та за първи април беше думата. Случката, за която ви описвам, се случи преди към 25-26 години на същия този ден. Една съученичка осведоми нашия клас тържествено, че е денят на шегата и е време да шокираме госпожата с някакъв подбив. А на въпросния 1-ви април хиляда деветстотин деветдесет и някоя си имахме изобразително изкуство. Съученичката ми реши, че няма нищо по-оригинално от това да си залее ръката с половин шише алена темперна багра – освен това остаряла, на бучки. За да се престори, че е паднала и си е блъснала ръката грубо и кръвта й не просто изтича, ами е взела към този момент да се съсирва!  

Учителката съвсем неотложно хвана майтапа и бързо прати шегаджийката да си изтърка ръката в тоалетната. Но аз бях очарован от номера – дотолкоз очарован, че нямах самообладание да го приложа у дома. И играчката щеше да стане плачка – лицето на майка ми прежълтя, а и до в този момент не си припомням да съм виждал различен миг, когато татко ми да е бил толкоз изплашен. Добре че небрежно се измъкнах с “майтап, бе, хора ”, та се отървах единствено със крепко конско, а не с тупаник, какъвто заслужавах. 

Годините по-късно си минаваха, а майтапите на 1-ви април продължаваха всяка година. Междувременно хората посвикнаха с тях, както посвикнаха с Дядо Мраз и празнуването на Хелоуин. Забеляза се и една друга наклонност – от ден на ден медии се включваха в празника, разпространявайки подправени вести, или както към този момент са известни с думата “фейк нюз ”. Това продължи досега, в който първи април не се трансформира в единствения ден в годината, в който се съмняваш дали това, което четеш, е истина. 

“Първи април престана да бъде занимателен сега, когато обществените мрежи демонстрираха какъв брой доверчив е останалият свят ”, написа в Туитър журналистът Ендрю Милър.

Забележително е какъв брой е голям броят на хората, които имат вяра на всичко, което прочетат – единствено тъй като го има в интернет. Антиваксърство. Конспиративни теории. Нов международен ред. Илюминати и международни елити. Рептили. Плоска земя – всичко това се популяризира свободно из общественото пространство.

И това, което е най-лошото – хората оправдават вярванията си под претекст, че “мислят сериозно ”. От известно време обикалям из псевдонаучните групи във Facebook. Какво ли не виждам. “Аз нямам доверие на Нютон и Айнщан, тъй като те са били масони ”. “Не имам вяра на учебника по физика, защото училището ни лъже ”. Скептици, бе! За какво да имаме вяра на нелепостите, които формалните органи ни споделят? Лъжат ни! Пръскат ни с вируси от небето! После си продават скъпите ваксини, че да се пазим от вирусите. И Земята е плоска! 

Тази наклонност е доказана и от научната общественост. Според публикация, оповестена през 2016 година в научното списание Cultural Sociology, всички вярващи във всевъзможни псевдонаучни теории и конспирации се възприемат като сериозни мислители. Модерните институции в лицето на страната, промишлеността, медиите, научните институти са част от пропагандата, която пречи на останалите да виждат истината. В англоезичния таен свят неподдаващите се на конспирациии са наричани с думата “sheeple ” (съставна дума от sheep=овце и people=хора). За разлика от стадото, което се води по пропагандата, последователите на тайни теории и псевдонаука са. Това е една от главните аргументи, заради която псевдонауката е толкоз известна. С сходен остроумен и манипулативен ход псевдоучените се разграничават от стигмата на осмиващите ги прилагателни като “псевдоучени ” и “конспиративни откачалки ” и си основават публичен имидж на рационални хора. Съответно, натрупат нови фенове. 

В действителността обаче те не са рационално мислещи. И никога не са скептици. Както към този момент неведнъж съм подчертавал на страниците на уеб страницата, псевдоучените, сходно на всички останали хора, си имат собствен мироглед, към който се придържат пристрастно и безрезервно – в тази ситуация всемогъществото на елитите. Те са приели да имат вяра прочувствено в този мироглед и едвам след това стартират да рационализират, с цел да оправдаят вярванията си. Така псевдоучените са като коне с капаци – виждат единствено това, което желаят да видят. Но тупайки се в гърдите, че са рационални, те в никакъв случай не биха признали, че не почитат познанието и науката. Даже плоскоземците бягат под паника от определението “псевдоучен ”. Те ще кажат, че признават научните проучвания. И то си е по този начин – признават ги, стига да са направени от представителите на тяхното общественост и да удостоверяват вярванията им. 

Те такива мисли ме заливат на днешния първи април. Тоталното подозрение, тоталното отричане на “мейнстрийма ” води, парадоксално, до тотална опция да повярваш на всичко останало, без значение какъв брой безумно е то. Благодарение на интернет през днешния ден границата сред знаещия и простака, сред специалиста и лаика, сред журналиста и блогъра-аматьор, е размита. Светът наподобява на огромен селски площад, на който всеки се надвиква. Всеки в гордостта си се заблуждава, че знае доста, а в действителността никой от нас не може да е експерт по всичко, заради което всички в някаква степен сме невежи. Някои повече, други – по-малко. 

Поради тази причина бих предложил повече да се чете и да се обръща внимание на обичайна просвета и на общоутвърдените средства за всеобща връзка. Не тъй като не е допустимо и те да бълват понякога нелепости и агитация (затова в действителност е значимо да си имаме едно мислено и да се съмняваме), само че нормално в тези области представителите се сортират въз основата на тяхната експертиза и шансът да позволен сериозен гаф е доста по-малък, в сравнение с в случай че се вслушаме в лаиците и пишман многознайковците. 

Ако харесвате изявленията на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук)