Всичката смисъл на живота не е стомахът, а главата и сърцето ~ Александър БАЛАБАНОВ
Мисля, че 100 пъти съм изказвал и писал това, което желая да кажа в този момент. Сто пъти, тъй като хиляди пъти съм го към този момент мислил и съм се отчайвал. Нека го кажа и тоя веднъж.
Избраници на духа почнаха нашата страна, те се бориха за нашия народ, те са основата на свободите и на богатствата. Само това, което те са строили и основали – само това е останало.
Каквото дадоха и направиха: Паисий, Ботев, Вазов, Каравелов, Раковски, Яворов, Пенчо Славейков, Петко Славейков, Хр. Г. Данов – и всички като тях – само това е, единствено това е само нещо несъмнено в нашата страна, в нашите земи. От всичко друго – почти нищо не е останало, тъй като от нищото нищо не може да остане.
Благосъстояние няма, особена мощна и бодра страна няма, пътища няма, градовете – те са по-лоши от села. Пари няма, свободи няма, национално обединяване няма, публични служби образцови, не образцови, а почти сносни няма, непоклатимост в държавните наредби няма: никой не е сигурен, че на следващия ден няма да му лишават най-малкото право, което е придобил.
Само у нас са тия непрекъснати закони с противоположна мощ – най-зверското нещо в света! И най-гибелното нещо за всяка страна. И още нямаме някаква огромна търговия, нямаме образцови обработки на земята и с разсъдък, техника нямаме за пред хората…
Вижте, в тая област – мога да изброявам единствено какво нямаме. А в царството на духа – там мога да кажа, че имаме нещо. И не току-тъй нещо, а огромни за нас неща.
При най-оскъдни средства у нас се разви един отличен университет със сили, които могат и на запад да кажат нещо. Имаме относително положителни учебни заведения, отлични учители. Имаме просвета!
Имаме песните и фейлетоните на Ботев, имаме живостта на един Алеко Костантинов, имаме „ Кървава ария ”, имаме такива свежи трудове като разказите на Иван Вазов, като неговата чудно топла поезия и поеми, имаме наивната талантливост на „ Под игото ”. Имаме съвършените стихове на Яворов. Нашата лирика и нашата литература доразвиха един чудноват, един богат, един мощен, огромен български език, на който могат да се кажат като оригинал поемите на Омира, демоните и фуриите на Есхила, божествената тирада на Платона, бездните на Пиндара, пламъците на Сафо, гения на Шекспир и на Фауст.
А най-главното, в душите на живите наши поети и писатели и учени дремят тежки залози за по-голямо, по-силно и по-богато бъдеще.
И, в случай че мисля за безредица макар тия парцели, в случай че мисля за бедност, то е, тъй като виждам, че на никое място другаде на света не се така внезапно отделиха един от други двама най-силни мотори и крепители на силата на една нация: политиците, държавниците, мощните на деня – те се откъснаха от духовния живот на българите. Рядко са тия, които откровено усещат и се интересуват за това какво става в нашата литература, в нашите изкуства, в нашата просвета. Тия, които се интересуват живо, те са нормално положителни и отлични хора, само че такива, от които нищо не зависи – нито да го поддържат, нито да го съборят.
А тия, от които зависи нещо – те като че се срамят да заговорят за един български разказ, за една българска поема, за българска поезия, за български разкази, за техните създатели. В най-хубав случай гледат на тях със състрадание и с благосклонност. Не ги четат, не ги обичат, най-малко да ги ненавиждат! Не, не – а ги презират.
И ги презират не от незнание, ни от завист, а просто тъй като те не им трябват, с цел да се качат на едно място, което от тях е най-горещо мечтано. Нито пък могат да ги смъкват, в случай че ги е качил някой властник или някой демагогски избор.
И не е смешно даже, че таман тия големци и мощни на деня у нас дочакват да се интересуват чужденците, европейците от нашата литература и изкуство! А ние – артисти, писатели, поети, художници, учени – ние чакаме занапред те – българските политици и държавници – да се заинтересуват от българската духовна просвета!
Мизерия!
Това равнодушие, това пренебрежение – то е нелепост и тъпотия. Всичката смисъл на живота не е стомахът, а главата и сърцето. Стомахът е средството. Не е самоцел, господа ближни, които работите и се грижите и обичате единствено това, което е надолу от гърдите.
Хармонията в българския народ е разрушена, не крах ни иде отсреща, не тирания, не е даже иго, нито разпокъсване – а дива анархия…
Между теоретиците анархисти като индивиди има отлични и сърдечни хора, само че анархията е катранът и огънят на всички пъкъли на вселената.
Публикувано във в. „ Литературен глас ”, 20.09.1931 година
Споделено от literaturensviat.com
* Кръгът „ Развигор “: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов, източник: ДА „ Архиви “
Снимки: bg.wikipedia.org
