Мислите ли за щастието? Дали го познавате, дали някога изобщо

Мислите ли за щастието? Дали го познавате, дали в миналото въобще сте го срещали? Казват, че в случай че си задавате постоянно този въпрос, значи, че не сте щастливи и че колкото по-рядко мислите за това, толкоз по-удовлетворени се чувствате от живота. Вероятно е по този начин и въпреки всичко, твърдо имам вяра, че от време на време сами си навличаме злощастие на главата и това е една от главните аргументи да забравяме, че щастието го има. Нещастие можеш да си създадеш всеки ден, напълно самичък, с ежедневните дребни несгоди, които вършиш за себе си. Кои са те?

Самоизолиране
Усещам, че ме е налегнало еднообразието в последно време и все по-често избирам да си оставам вкъщи, вместо да излизам с другари. Каква по-лоша концепция от тази!? Нима не ви се е случвало? Затрупани от задължения и потънали в нормалното „ ставам рано, ходя на работа, след това взимам детето от учебно заведение, върша вечеря, похапвам, виждам малко телевизия или пропадам в обществените мрежи, окъпвам се и денят е минал. “, не си даваме сметка, че това еднообразие ни изтощава и депресира до степен, в която даже губим предпочитание да се виждаме с хора. А тъкмо там е разковничето. Безспорно от време на време обществените контакти на работното място ни уморяват и имаме потребност да останем уединено със себе си, само че не и когато това се случва всеки уикенд. Изолацията не е решение, когато точно еднообразието ни потиска. А лекът е един - срещи с другари, разходки, нови занимания, занимание, магазини, кино. Клиширано, само че правилно. И повярвайте, няма да ви разсее толкоз филмът, който ще гледате на открито, колкото това, че ще бъдете измежду други хора - ще наблюдавате техните реакции, ще чувате гласа и смеха им. Почти постоянно, когато съм тотално „ на дъното “, излизам на открито. Дори единственото ми предпочитание да е да се завия с едно одеяло на дивана и да скитам в нищото, преборвам себе си и излизам. Защото домът може да бъде истински затвор, от който сами не желаеме да избягаме. Заниманията на дивана в хола са просто губене на време - време, в което може да се радостните, да научавате нови неща, да бъдете щастливи. Чатът не е същински диалог, а чипсът пред тв приемника е прекомерно нездравословен избор. Колкото повече време имате уединено със себе си, толкоз по-често се питате „ благополучен ли съм “, а щастието е всичко друго, само че не и уединяване от света. За да имате предпочитание за живот, ви би трябвало вдъхновение- по какъв начин ще го намерите, заспивайки на следващия отегчителен сериал?

Мързел
Често споделям, че не знам какво е отмалялост. Има хора, които настояват, че доста ги мързи, тъй като са прекомерно изтощени. Все още проучвам този феномен, наименуван отмалялост и пребивавам с леки подозрения, че въобще съществува такова нещо. Защо ли? Сега ще ви обясня. Безспорно, след дълъг ден, в който съм станала в 7ч и съм завършила с уговорките за деня в 18ч, се усещам изтощена, само че седна ли на дивана, умората надвива и задрямвам. Реша ли да свърша още нещо или да уважа покана на другари за излизане, умората на часа изчезва безследно. Когато се „ доверите “ на мързела и желанието за безучастие (защото по този начин е по-лесно) безусловно губите следващия ден в живота си, в който сте можели да бъдете щастливи. Мързелът доста рядко носи същинско блаженство- в действителност това се случва единствено, когато го практикуваме рядко. Иначе се трансформира в метод на живот, който не може да бъде пълностоен и няма по какъв начин да ни даде същинска наслада. Сравнете един уикенд, в който бездействахте по пижама вкъщи с този, в който бяхте на вечеря с другари и по-късно посетихте концерт на обичан реализатор. Кога бяхте по-щастливи?

Сърдитко Петко
Ако сте от хората, които обичат да се наскърбяват за щяло и нещяло, бъдете сигурни, че щастието все по-рядко ще ви посещава. Като един извънредно прочувствен човек, бих споделила, че сърденето при мен се беше трансформирало в табиет. Някой желал да ми каже едно, аз съм схванала друго или се пошегувал малко по-грубо с мен и към този момент съм със скапано въодушевление, което ме държи с часове. Не знам дали с възрастта се случи или просто съумях да си го наложа, само че към днешна дата въобще не се поддавам на непотребни обиди. Преди ми беше задоволително някой да ми откаже среща два пъти, с цел да реша, че този човек ме заобикаля преднамерено. Ядосвах се за какви ли не дребни и маловажни неща, които превръщах в огромни проблеми. Запомнете едно - да се ядосвате значи да наказвате себе си за грешките на другите. Защото, когато някой не се държи с вас по този начин, както вие очаквате, виновността не е ваша. Опитайте се да имате по-малки упования, да не издигате хората на фундамент, приемете ги с минусите им и ще видите, че е надалеч по-лесно за вас самите. Познавам хора, които биха провалили целия си ден единствено, тъй като им се е наложило да чакат на опашка в магазина 20 минути. Нима не ви се коства неуместно? Никога не забравяйте, че не всичко зависи от вас, че търпението е изключително значимо качество и че единствено вие и никой различен, сте в положение да извършите деня си благополучен или трагичен. Дребнавите хора не са щастливи. Има една сентенция, която гласи „ оня, който е неудовлетворен, към този момент е безпаричен. “ Припомняйте си я по-често, с цел да бъдете богати на позитивни мисли.

Негативизъм
И като споменахме позитивните мисли, да кажем нещо и за негативните такива. Бъдете сигурни, че животът ви няма да стане по-добър, в случай че постоянно търсите аргументи за нещастието си. Съсредоточете се върху това, което ви радва. Превръщайте и най-малкия жест на внимание по отношение на вас в усмивка. Опитайте се сами да си създавате позитивни страсти чрез хората, които виждате, местата, които посещавате и тези неща, които сами създавате. Наскоро (не бях в по никакъв начин положително прочувствено състояние) си направих един опит - в продължение на една седмица снимах всяко нещо, което ме усмихва и разведрява. Не просто го подминавах за елементи от секундата, а спирах погледа си на него и вадех телефона за фотография. Оказа се, че има прекалено много неща, които биха ме усмихнали, стига да се взирам повече в тях.

Не забравяйте и още едно предписание - в случай че през днешния ден се чувстваш зле, прочувствено смачкан си, не спирай - просто продължи с дребни крачки, прави ежедневните си неща, работи, сготви нещо друго, среши се и се гримирай, излез на разходка. Спреш ли, няма какво да получиш. Животът не можеш да оставиш на пауза, по тази причина с дребни крачки, с простичките неща, които вършиш всеки ден, продължавай към тези по-големите, които рано или късно идват, стига да ги чакаш и искаш с цялото си сърце! Преди дни една другарка ми сподели „ аз в никакъв случай няма да срещна мъж, който същински да ме обича, знам го “. Отговорих и, че в действителност няма да го срещне. Изричайки на глас най-големите си страхове и отрицателни убеждения, ние им оказваме помощ да се трансфорат в действителност. И това е самата истина. От там насетне всеки може самичък да реши по кое време, по какъв начин и за какво да не има вяра в красивото, положителното и шанса си. А те от своя страна са най-важната причина, с цел да срещнем щастието.