Как стереотипите замъгляват ума ни
Мислим, че когато имаме повече информация, вършим по-точни предвиждания. Има моменти обаче, когато добре подбраната подробна информация пречи на рационалната ни преценка. Всичко, от което се нуждаем, е добър стандарт, написа io9.
Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Нобелови лауреати по стопанска система, показват за първи път този феномен в проучване, което преглежда по какъв начин стандартите въздействат върху преценката „ в условия на несигурност ”.
Авторите организират опит, участниците в който би трябвало да дефинират специалността на даден човек след малко изложение на характера му. Например, разказват им човек, който е спретнат, грижлив, добросърдечен, само че не доста разговорлив и ги питат дали е по-вероятно той да е фермер, или библиотекар. Хората били всеобщо склонни да мислят, че индивидът е библиотекар, преценявайки че описаните черти на характера подхождат повече на тази специалност. Дори да е по този начин, Канеман и Тверски показват, че в Съединени американски щати на 20 мъже фермери се пада по един мъж библиотекар. Което значи, че този стандарт би трябвало да е правилен без изключение, с цел да може един инцидентно определен мъж със съответния темперамент да се окаже по-скоро библиотекар, в сравнение с фермер.
Подобна илюзия откриваме и в различен опит. На участниците се дава някаква информация за характера на човек и други изказвания, които би трябвало да степенуват по възможност.
Прочутият образец „ Линда ”: Линда е открита, интелигентна, неомъжена, и като студентка е била политически дейна по проблемите на дискриминирането, обществената правдивост и нуклеарните оръжия. Твърденията за нея включват „ Линда е учителка в началното учебно заведение ” и „ Линда работи в книжарница и се занимава с йога ”.
Тези, които най-много интересували учените обаче били „ Линда е банков касиер ” и „ Линда е банков касиер и е дейна във феминисткото придвижване ”. Банковият касиер с феминистко определение съвсем постоянно бил класиран по-високо от елементарното твъдение „ банков касиер ”. Въпреки че съвсем всеки в университета е бил политически деен в някакъв миг, макар че има доста по-малко дами банкови касиери, ангажирани с феминисткото придвижване, в сравнение с въобще са дамите банкови касиери, и макар че елементарното изказване " Линда е банков касиер " не изключва опцията тя да е по едно и също време с това феминистка, хората квалифицират комбинираното умозаключение като по-вероятно.
Заблудата се откроява още повече, когато 57% от участниците класират феминисткото изказване като по-вероятно от изказванието „ Линда е банков касиер, без значение от това дали е ангажирана с феминисткото придвижване или не ”.
Дори когато е ясно посочено, че „ феминисткият ” вид на изказванието е по-тясна категория, която влиза в границите на по-общото „ банков касиер ”, хората още веднъж имат вяра, че подкатегорията е по-вероятна.
И за какво? Ами тъй като е интелигентна, открита и несемейна и това звучи като феминистка повече от всичко друго, даже да е логичен невероятно. Квалификациите постоянно вършат една категория по-тясна и по-малко евентуална да се отнася към даден субект, само че когато картината в мозъка ни се попълни с това какво „ би трябвало ”, действителната възможност губи значение.
