За кого ще гласува поколението Z?
Коментар на Георги Лозанов:
Протестната вълна беше предстояща, само че внушителното наличие в нея на поколението Z (Gen Z) беше „ черен лебед “ (невъзможно за предугаждане събитие), чиито „ незнайни “ остават: какво накара младите да излязат на улицата и за кого биха дали своят вот? За да отговорим на тези два свързани въпроса, първо би трябвало да си зададем трети: кои са Gen Z?
Първото потомство българи, родени в западна страна
Те са първото „ цифрово потомство “ (между 16 и 28 години горе-долу), което стана очевидец на последователното нахлуване на смарт телефоните, таблетите, обществените мрежи и стрийминга, за разлика от идващото Gen Alpha, образувано напълно от тях - от най-ранно детство. Културната обстановка на Gen Z е ненапълно гранична: могат бързо да обработват информация от доста източници, избират образните ѝ форми, усещат се по роднински във виртуалното пространство и дружно с това ценят достоверността, прямата връзка, естествените хора, действителните истории. Правят прагматични избори с ясно измерими резултати, приказват искрено за личните си неволи и провокации, нервират се от извъртане, задни мисли и ласкателства. Гледат на живота от радостната страна, търсят развлечение и влагат в него артистична сила (с мемета, тиктоци, флашмопове и пр.). Не обичат дългите формати, избират ТЕД лекциите, само че демонстрират сензитивност към огромните проблеми на 21 век: климатичните промени, обществените неравенства, етническата и половата дискриминация, психическото здраве… Използват обществените мрежи, с цел да изричат отзиви по тях и да стигат до поколенчески консенсуси.
Всичко това е годно изобщо за Gen Z, а у нас особено то е и първото потомство българи, родени след Виденовата зима в западна страна, за които правото на свободно придвижване - да пътуваш, пребиваваш, работиш и учиш отвън родината - се схваща от единствено себе си, а националните граници са конвенционалност. Те са жители на света, следвали са и са живели из Европа и Америка и са видели „ онлайн “ какво е същинска народна власт и цивилен активизъм – да излезеш и самичък да я защитиш, когато е належащо. И ми се коства, че тъкмо такава нужда са усетили в последно време, тъй като Gen Z са носители на един, лишен от кресливост, съвременен национализъм. Той ги е предиздвикал да се включат в митинга, с цел да не разрешат България да се трансформира в място, което ще са принудени да изоставен вечно.
В подобен смисъл митингът им е директно продължение на митингите от 2020 година, когато отново младите стачкуваха против наложилия се като статукво модел на ръководство, при който зад фасадата на демокрацията публичният интерес се подменя с частен. И нямаше подозрения, че 5 години по-късно протестната вълна ще се вдигне още веднъж, тъй като освен тече ускорена реституция на същия модел, само че и той се пропагандира под етикета „ непоклатимост “ като единствения вероятен за България. Новото е, че по отношение на поколенческия натюрел на Gen Z, с присъщата му откровеност и прагматичност, във фокуса на площадния яд е демагогията – „ повеждането на народа “ в противоположната посока на истината. Нетърпимостта на днешните млади е към казването на черното бяло, към омотаването с пространни пояснения на елементарни безобразия, до момента в който престанат да се виждат и даже се провъзгласят за геройства. Не на вятъра репликата на Асен Василев „ Кой разпореди това безсрамие “ стана един от протестните шлагери. А един от протестните представители – Мими Шишкова, споделя: „ Когато ти влизаш необременен от навика да търпиш корупция, злоупотреби с обществени средства, мятане на прахуляк в очите, тогава ти в действителност се питаш „ по какъв начин по дяволите това е допустимо “.
Корупция с обществени средства
Всичко, несъмнено, стартира от бюджета – „ черната кутия “ на властта, чието разискване и основно опитите да не бъде разискван нагнетиха съмнението, че зад тила на експертното мъдруване се готви огромна кражба, сходна на КТБ или Булгартабак. Въпросът беше дали тази роля ще изиграе Лукойл, Тотото или нещо към момента неидентифицирано. Подозрението се нагнети от претупването на парламентарните комисии – за Лукойл за 26 секунди, а за бюджета трябваше да е в обедната отмора преди опозицията да се усети. И най-много от използването на Асен Василев за оправдание със остаряла дата – тъй като той бил взел дълг, с цел да усили пенсиите и заплатите, това нямало по какъв начин да не продължи. Нищо че тогава, с цел да ги усили с пъти повече от в този момент, беше взел с пъти по-малък дълг (който се интересува от точните цифри, може да съпостави в проценти съотношенията сред дълг и БВП). Хората, изтощени с годините от разискването на безнаказани злоупотреби, можеше и да „ пуснат метър “ следващата оправдателна опорка, само че не и младите и необременените. А и пенсиите, заплатите и обществените осигуровки, по този начин или другояче, са корупционно несподелими обществени средства, по-важно е какво е планувано за корупционно споделимите – тези, които на „ порции “ могат да отидат към „ обръчи “ от доближени компании, както споделяше някогашният водач на Движение за права и свободи.
Подозрението за риск от корупционно разпределение на обществени средства се нагнетяваше и от това, че пък актуалният водач на Движение за права и свободи заемаше все по-централно място в упражняването на властта и не се притесняваше да го показва. Въпреки че беше глобен тъкмо за корупция от интернационалните сътрудници на страната. И искаше от българското общество мълчешком да го оправдае като покаже, че тук глобите нямат значение. Но в лицето на митинга срещна безапелационен отвод, изразен в десетките осмиващи го карикатури, лозунги, артефакти и с песента „ Когато па -, когато па-, когато падне Пеевски… ". Парадоксалността на ситуацията му проличава по това, че той самият се употребява като автокомпромат – упреква съперниците си, че са били свързани с него.
Присъствието му във властта засилваше съмненията и по друга линия – на въздействие върху правосъдната система за използването на репресивния уред на страната за кавга с нежеланите в политиката и бизнеса (трябва да прибавим и свръхувеличението на възнагражденията единствено в силовите структури). Пример, плашещ със декларираната си безпардонност, се оказа задържането под стража на варненския кмет, от което потегли протестната вълна. То беше като преживелица от „ Алиса в страната на чудесата “ – първо се извършва присъдата, а след това се произнася. Едва откакто арестуваха кмета за непрекъснато, съумяха да намерят отнякъде очевидец против него, чиято неубедителност беше обидна за здравия разсъдък.
Не са изгубили вярата си
Най-устойчивата демонстрация на измама е, с цел да скриеш един проблем, да го заместиш с различен. Или в този случай - който подлага на критика властта поради неприятните ѝ практики, значи е срещу еврозоната. Сякаш таман влизането в нея не е условие и вяра за спирането на тези практики. Белите конци на опорката се виждат отвред и изключително от Gen Z, които щом са излезли на софийските улици, значи не са изгубили вярата си, че България е западна страна, само че добре схващат кой ѝ пречи и извън, и от вътрешната страна. Така че пощаден от митинга им не може да бъде никой от тримата, генерирали най-вече власт за момента – Пеевски, Борисов и Радев. Още повече, в случай че те не престават да се сближават в „ миролюбивата “ си поддръжка за Тръмп и всеки да се вижда в огледалото като българския Обран.
Предвидимо за когато стигнем до избори Gen Z ще гласоподават отвън този „ триъгълник на властта “, а за кого е рано да се каже. Дали за Политическа партия -ДБ, с които са дружно на улицата, и дали тя няма да роди и нови политически герои.
