Азиатските суеверия: бабини деветини или реалност?
Мислили ли сте какво ръководи нашия свят? На какво се дължи държанието на хората в избрани обстановки, решенията на корпоративните босове, циклите на финансовата година, сватбите, кръщенетата, времето за отпуск? В множеството случаи всичко това се управлява от неравномерна комбинация от обичаи и здрав разсъдък. Ще ни се да мислим, че здравият разсъдък, подплатен със солидно общоприетоо обучение, въпреки всичко е в основата на значимите стъпки, които подхващаме в живота си. Може и да е по този начин. Но това се отнася единствено за леко разширилия се в последно време западен свят. На Изток нещата стоят доста по-иначе. Отидете ли в Хонконг, Китай или Сингапур като освен това от туристи, ще се уверите в това. Там цари Суеверието.
За да живее човек в Източна и Южна Азия или даже да прави бизнес с нея, му е належащо солидно
ноу-хау в региона на магиите, нравите и обичаите на духовете и предците,
нумерологията, фън шуй и великото разделяне на всичко на късметлийско и некъсметлийско. На който това му звучи смешно, дано знае, че по време на огромния срив на фондовите тържища през януари 2008 година брокерите в Мумбай стопираха работа и излязоха на митинг, уверени, че крахът на Бомбайската фондова борса се дължи на монтирането на черен бик пред постройката й. Според западните бизнес разбирания бикът символизира нападателния напредък на парите, за разлика от „ мечия пазар “, който на финансов диалект значи застой или срив на тържищата. В Индия обаче черният бик панвати се възприема като злополука, злощастие, поражение и е последното, което вярващите мумбайски финансисти желаят да видят пред работното си място. Медиите в страната упрекнаха и черния цвят на статуята, както и „ некъсметлийския “ ден, в който е била конфигурирана.
В Далечния изток суеверията играят роля във всичко –
от работата на държавното управление, през бизнеса и публичния живот, до архитектурата, фамилията и пътуването през отпускарския сезон. Висшите политици се оборудват с публични гадатели, които преценят дали решенията им са в естетика с естествените цикли и волята на предците. Календарът се дели на „ положителни “ и „ неприятни “ дни и всяко значимо събитие и пътешестване се възнамерява по този начин, че да попадне на „ късметлийска “ дата. Дори младежите наложително посещават гадателка, с цел да схванат дали са кармично подобаващи един за различен, и възнамеряват сватбите си съгласно насоките, дадени от древнокитайския гадателски прийом „ и дзин ”. И тези насоки се вземат доста насериозно. Суеверието в Азия не е развлечение или каприз, а действителна мощ, ръководеща всички детайли от всекидневието на локалните от всички съсловия, възрасти и специалности.
Модернизацията на Изтока изобщо не е повлияла на този дух. Градските митове, новите легенди и бизнес светът са обновили и всмукали старите обичаи и вярвания. Един от най-ярките образци за това е
симбиозата на модерната архитектура с учението фън шуй
за хармонията на естествените детайли. Според него вярното разположение на архитектурните детайли може да донесе както триумф, по този начин и неуспех за жителите на постройката. Преди няколко години един случай в Хонконг сподели какъв брой насериозно се взема това предписание. Небостъргачът на Bank of China, издигащ се в бизнес сърцето на града, бе издигнат през 90-те години от американския проектант от китайско родословие Йео Минг Пей (авторът на стъклената пирамида пред Лувъра) като знак на съвременен, вселенски Китай. Сградата е изблик от стъкло и метал, а трегерите й наподобяват бамбукови стебла, устремени към небето и символизиращи разцвет. Тогава тя е най-високата сграда в някогашната английска колония и едно от най-футуристичните архитектурни осъществявания в района изобщо. Обаче Пей очевидно е изгубил връзка с китайските си предшественици, тъй като неговата Bank of China е изпълнена напълно в великански ромбоидни детайли, които преобладават фасадата й. А за китайците в Хонконг
ромбът е един от най-страшните знаци на неприятния шанс.
Острите ъгли „ прерязват “ щастието, а огледалните стъкла отразяват неблагополучието към целия град. Резултатът? Цялото общество скача против постройката, Китай бива упрекнат в скрит план против тогава още английския Хонконг. Намиращият се наоколо център на банка HSBC (според експертите постройката с най-хубав фън шуй в града) я приема като персонална офанзива и разполага две орнаментарни оръдия, ориентирани против Bank of China. А защото сянката на ромбовидната банка пада върху тогавашната резиденция на английския губернатор Крис Патън, локалната администрация не му разрешава да се нанесе вътре, преди да посади пред нея особено дърво, което да отклони неприятния шанс. Неблагоприятната чи (жизнена енергия) на небостъргача даже кара локалните бизнесмени да отхвърлят да наемат офиси в покрайнината.
