Военни за мир и национален суверенитет
Мисията на професионалните военни през днешния ден е да не позволяваме войната да се разраства,…да съхраняваме този мир с цената на живота си!
Генерал Румен Радев- президент на Р. България
Тези думи на президента и висш командир на въоръжените сили на Република България са ни повече, ни по-малко фундаментално обръщение към професионалните военни от фрагмента и запаса.
Всеки боец от кариерата, бил той под знамената или в гражданския живот, би трябвало да схване това обръщение като камбана, която бие обезпокоително и зове за съпричастност към напъните на българския народ да живее в мир и в свят без войни.
Ние, в клуб „ Сигурност “ и интелектуалния кръг към списание „ Сигурност “ отдавна, доста преди започване на Специалната интервенция на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, организирахме /октомври 2019 год. БТА/ VIII спорен конгрес " БРОД за МИР ", където предвидихме днешните събития и продължаваме да търсим своето място и роля за излизане на сраната от създалата се спешна обстановка.
На базата на обективния разбор на геополитическата и на геостратегическата среда за сигурност, отчитайки острата борба сред свръхсили във връзка запазването или смяната на международния ред, открил се след рухването на Берлинската стена и неизбежното прекосяване към многополюсен свят, се обединихме към позицията, че навлизаме в стадий на тежки тествания за международния мир, които крият опасности от експлоадиране пожара на третата международна война. В по-тесен кръг - с професор дфн. Нако Стефанов – ръководител на Българския народен съвет за мир, с издателя на списание „ Сигурност “ и ръководител на Обществения конгрес „ Брод за България “ Лазар Мурджев и с военачалник Тодор Бояджиев – ръководител на Българския евро-атлантически разследващ конгрес, неведнъж сме дискутирали тази проблематика и най-много въпросите свързани с мястото и ролята на гражданското общество, включително и на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на българското войнство, при установяване целите на националната политика за сигурност и защита в изискванията на сложилата се взривоопасна обстановка към Украйна и в Черноморския район.
На изработваните позиции и хрумвания даваме публичност в обществените мрежи и ги предоставяме на вниманието на способените държавни органи.
На 6-ти април тази година огласихме Паметна декларация под наслов: „ Забравихме ли уроците на историята “ в която се насочва апел за оповестяване на Отечеството за зона на мира. Смисълът и дълбоката същина на този зов е да се работи за реализиране на народен консенсус да няма у нас непознати войски и бази и България да не взе участие, нито директно нито индиректно, във военни дейности и спорове.
На 21 април, също тази година, 12 родолюбиви организации, съпричастни към дейностите и изявите на интелектуалния кръг „ Сигурност “, излязохме с Открито писмо - Обращение „ Не на присъединяване в Глобалната война “, с което се насочва апел за разработване на национална виновна позиция, която да откри израз в Общобългарска платформа „ България – Зона на Мира! България – Брод за Мир. " Откритото писмо беше изпратено до президента на Републиката, Народното събрание и Правителството, само че за жалост към този миг има тишина от страна на институциите.
В оживените полемиките, които водим в нашия интелектуален кръг, предпочитано внимание отделяме на такива въпроси като:
- допустима ли е и по какъв начин да се реализира естетика сред националните и груповите ползи?;
- отстоява ли се от нашите държавници българския народен интерес, когато се вземат решения в управителните органи на НАТО и Европейски Съюз?;
- потребно ли е за нашата национална сигурност на територията на страната да се построяват военни бази на други страни и да се дислоцират съдружни военни формирования, в това число и да се разполагат на наша територия нуклеарни оръжия?;
- има ли и в случай че има кои са алените линии които не би трябвало да се минават във връзка с националния ни суверенитет? Постигнат ли е у нас баланс сред сигурност и суверенитет?;
- би трябвало ли да се допусне България под някаква форма да бъде въвлечена в спора сред Русия и Украйна, в това число и да даде на Украйна наши оръжия, бойна техника и муниции?
Редовно на страниците на списание „ Сигурност “, което прочее е единственото списание в страната в региона на националната сигурност, посредством вестник „ Българско войнство “ и уеб страниците „ Брод за България “, " Поглед инфо ", „ Отбрана ком “ и „ Пан бг. “ огласяваме нашите позиции, разбори, прогнози и оферти към държавните институции.
Специално внимание в „ Брод за България “ отделяме на въпроса за привличане на българските военни и цялото национално войнство , изключително на тези от запаса и запаса, които са неведнъж повече от кадровите военнослужещи, в осъществяване на лансираната платформа за мир. Някой ще каже не е ли разкол военни, които цялостен живот се готвят за война, да приказват за мир. Отговорът е категоричен - не е, тъй като армиите, с изключение на да водят военни дейности, извършват и ролята на превантивна мощ, способстват за отбягване на войната и за опазване на мира. Те, в това число и в годините на студената война, са били поръчител за мира и сигурността на човечеството.
В устрема си да разработим умело позицията на запасното войнство по животрептящи въпроси на войната и мира и по вътрешно-политическите въпроси, почерпихме от опита на сътрудниците от страни- люлка на демокрацията. Запознахме се с дейностите в това отношение на френските сътрудници, които през 2021 г надигнаха глас срещу обстановката в страната и показаха съмнение в държавните институции като даже заплашиха Франция с революция. През месец април с Отворено писмо подписано от 20 пенсионирани генерали и 100 други офицери, някои от които на дейна работа, в апокалиптичен звук те предизвестиха властта за заплаха от революция и военна интервенция. Второто отворено писмо пристигна през месец май, този път от настоящи военнослужещи, в което показват, че „ …упадъкът, който неизбежно е последван от колапс, безпорядък и принуждение, …може да принуди армията да се намеси в споровете “. В последвалата реакция на политически сили и от представители на Правителството се насочиха обвинявания, че военните нарушават закона като готвят прелом, нещо което се е случвало няколко пъти във френската история през последните два века. Така реагира на проблемите в страната френският генералитет и военнослужещите. За разлика от тях всичко което ние вършим и имаме намерение да вършим в бъдеще в полза на мира и сигурността на хората и страната е в границите на българското законодателство и на Конституцията.
Това е трайна позиция на общността. Българското войнство сполучливо устоя инспекцията на времето през годините на бандитския преход от социализъм към капитализъм в най-уродливата му форма. То остана правилно на клетвата и на дълга към Отечеството и не се опълчи с военна мощ на псевдодемократичните промени, макар, че вследствие на тях хиляди офицери и сержанти бяха уволнени от армията, оставени на произвола на ориста и захвърлени на улицата като ненужна движимост, без държавна помощ и поддръжка. И този развой беше съпроводен с какви ли не обиди и обвинявания, които мощно накърниха самочувствието на офицерския корпус и нанесоха безвъзвратен удар на престижа на специалността и на достойнството на офицерския пагон. Годините минават, само че огорчението на офицерството си остава и до ден сегашен. И все пак, запасното войнство не загърбва националния интерес, демонстрира дейна гражданска позиция, демонстрира, че на него може да се разчита за справяне с налегналите ни рецесии и за отбрана на националната сигурност.
Може би затова, макар погрома на армията и внезапното намаление на нейния военен капацитет, народът си я обича и дефинира като една от най-одобряваните държавни институции. Ето един образец в това отношение. Преди броени дни мой другар във фейсбук - о.з. полковник Дженко Дженков, във връзка на позицията на държавното управление по повод войната в Украйна и готовността за оказване на военно-техническа помощ написа: „ Искам оставката на цялото държавно управление, разформироване на Народното събрание и нови избори. Не искам повече Ненчевщина, Каракачановщина, Шаламановщина и Тагаревщина в армията на която дадох 40 години от живота си. Вън сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ, опитващи се да ни вкарат във войната “. За броени часове, постът на полковник Дженков беше утвърден от 981 души, което е съвсем една трета от фейс приятелите ми. Негативни бяха единствено два или три поста. Една част от реагиралите са някогашни военнослужещи, само че множеството са елементарни жители. Впечатлиха ме хубавите думи във връзка с армията и военните, доверието в тях и вярата, че единствено те могат да спасят страната. Позволявам си да изтъквам единствено няколко поста:
Тенчо Дулев „ Време е Българската войска да застане отпред на страната до момента в който има към момента същински офицери държащи на българщината…Време е да се поучим от нашата история. “
Цветанка Донкова: „ Браво. Чудесна доблестна постъпка. Дано всички български офицери да мислят по този начин “.
Стела Иванова: „ Дано най-после да се чуе гласа на достойните български офицери. Вярвам, че към момента има почтени, почтени, и милеещи за Родината “.
Станислав Грудев: „ Армията се нуждае от такива почтени офицери, обичащи България. Офицери обслужващи непознати ползи вън от армията “.
Не може един боен от кариерата, когато чете такива ласкави мнения за армията и офицерството да не се трогне и да изпита задоволство от определената специалност.
В последните няколко дни се случиха няколко събития с присъединяване на президента, които нямаше по какъв начин да минат незабележимо и да не провокират оживени полемики в българското общество.На 29 април, по време на визитата си в Испания, в отговор на журналистически въпроси свързани с войната в Украйна и помощта с оръжия на УВС, с малко думи президентът военачалник Румен Радев сподели доста значими неща. „ В Европа бушува война. Мисията на професионалните военни е да съхраняват мира и сигурността с цената на живота си и да не позволяват войната да се разраства. Военните отдават своя професионализъм в работа на мира и сигурността, с трезва преценка за опустошителния капацитет на войната, която политици и демагози постоянно не имат или подценяват в името на партийни и користни цели. Много от политиците в никакъв случай не са рискували живота си, само че с ненаситност излагат на риск живота на другите “. Още по-тревожно прозвуча допълнението към тази позиция, което президентът направи в Обръщението си във връзка 1-ви май - Международен ден на труда. В него той съобщи: „ Наш родолюбив дълг е да не допуснем въвличането на Родината във войната. Да не се поддаваме на милитаристките апели, с които стартира всяко клане. Да не допуснем пристрастеностите от войната да се пренесат у нас. Да не поносим политически шарлатани да ги разпалят за своя приложимост. Като офицер съм посветил живота си на сигурността на България и оставам правилен на тази задача и през днешния ден “. Много тежки, само че обективни и пораждащи бездънен размисъл думи.
Без съмнение дръзвам да настоявам, че и целокупното българско офицерство, може би с единични изключения, също е правилно на клетвата и на дълга си пред жанр и Родина и мисли като висшия Главнокомандващ. Офицерството не може и не трябва да остава в позицията на статист и непряк наблюдаващ. Нужно е да се заеме дейна гражданска позиция по протичащото се в страната в това изпълнено с опасности и закани обезпокоително време.
Какво в действителност сподели президентът на публицистите и на суверена- българския народ? На явен и понятен език президента ни споделя:
- националният интерес и грижата за хората е пръв приоритет на властта;
- решенията за съпричастността на България към войната в Украйна би трябвало да се вземат в София, а не в Киев. България би трябвало на първо място да отстоява и пази своя народен суверенитет;
- даването на оръжия продължава и задълбочава рецесията. То води не към мир, а към братоубийство;
- България не би трябвало да оказва военно-техническа помощ на Украйна, тъй като по този метод тя се въвлича във войната;
- политиците са подготвени да рискуват живота на своите жители в името на користни и партийни цели и интереси;
- задачата на професионалните военни през днешния ден е да пазят мира и сигурността, а не да способстват за разширение на войната.
Така, по този метод, висшият Главнокомандващ дефинира и огласи задачата на военните в днешното обезпокоително и цялостно с неизвестности за мира и сигурността време.
Сега на ход са българските военни – генерали, офицери, сержанти и бойци от фрагмента и запаса. Не може да има каквото и да е подозрение, че военно-патриотичните и родолюбиви организации и войните от запаса и запаса ще откликнат на повелята на деня и на апела на президента и както до в този момент ще се наредят в първите редици на сторонниците за мир, сигурност и разцвет на страната.
Ние от форума „ Брод за България “ считаме, че най-логичния ход на организациите и съюзите на българското войнство е да се включат в Националната платформа „ България – зона на мира! България- брод за мир “ .
Целесъобразно е това да стане със личен план , който може да бъде назван „ Военни за мир и народен суверенитет “. Този план да бъде неразделна част на Националната платформа. Една такава патриотична самодейност безспорно ще даде нов подтик на обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на единението на запасното войнство. За СОСЗР лансирания план ще способства за осмисляне и канализиране на неговата предконгресна активност.
Организациите на запасното войнство имат богат и тестван в живота инструментариум от форми на работа в полза на защитата и сигурността на страната. Бих показал за образец извършените до в този момент седем национални форума по плана „ Брод за България “ в хода на които се натрупа скъп опит за работа по национални хрумвания и дела. Тук, може да се сплоти националното изпитание и голям брой други Неправителствени организации, под надпис " БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР! ".
Запасното войнство и неговите организации имат огромен капацитет и забележителна експертиза в региона на военното дело и по въпросите на войната и мира, от които в наше време страната има крещяща потребност. Широки благоприятни условия за социална изява на генералите и офицерите от запаса и запаса разкрива. Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление и Закона за юридически лица с нестопанска цел. Не може да има подозрение, че военно-патриотичните организации и съюзи ще се включат в плана „ Военни за мир и народен суверенитет “ и ще поемат потребни начинания за неговото изпълване със свястно наличие.
Очаквам, както е процедирано и до в този момент, военно-патриотичните и родолюбиви организации да създадат нужното с цел да придадат проведен темперамент на работата по Проекта, да обединят напъните си и да координират дейностите си за реализиране на неговите цели. В този случай може да се предложи на президента на Републиката, в качеството му на висш Главнокомандуващ и основател на цитираната задача на професионалните военни, да поеме патронажа над плана „ Войни за мир и народен суверенитет “ и над " ОБЩОБЪЛГАРСКА ПЛАТФОРМА " БЪЛГАРИЯ – ЗОНА НА МИРА! БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР! ".
От интелектуалния кръг към списание „ Сигурност “ и участниците в клуб „ Сигурност “, имаме подготвеност да предложим платформа за осъществяване на тази национална идея.
+ + +
Военно-патриотичните и родолюбиви организации на българското войнство знаят своето място в гражданското общество на България и с възприятие на отговорност ще одобряват като своя дефинираната от президента задача на професионалните военни . С нейното осъществяване те ще създадат нужното с цел да оправдаят националното доверие!
БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
Генерал Румен Радев- президент на Р. България
Тези думи на президента и висш командир на въоръжените сили на Република България са ни повече, ни по-малко фундаментално обръщение към професионалните военни от фрагмента и запаса.
Всеки боец от кариерата, бил той под знамената или в гражданския живот, би трябвало да схване това обръщение като камбана, която бие обезпокоително и зове за съпричастност към напъните на българския народ да живее в мир и в свят без войни.
Ние, в клуб „ Сигурност “ и интелектуалния кръг към списание „ Сигурност “ отдавна, доста преди започване на Специалната интервенция на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, организирахме /октомври 2019 год. БТА/ VIII спорен конгрес " БРОД за МИР ", където предвидихме днешните събития и продължаваме да търсим своето място и роля за излизане на сраната от създалата се спешна обстановка.
На базата на обективния разбор на геополитическата и на геостратегическата среда за сигурност, отчитайки острата борба сред свръхсили във връзка запазването или смяната на международния ред, открил се след рухването на Берлинската стена и неизбежното прекосяване към многополюсен свят, се обединихме към позицията, че навлизаме в стадий на тежки тествания за международния мир, които крият опасности от експлоадиране пожара на третата международна война. В по-тесен кръг - с професор дфн. Нако Стефанов – ръководител на Българския народен съвет за мир, с издателя на списание „ Сигурност “ и ръководител на Обществения конгрес „ Брод за България “ Лазар Мурджев и с военачалник Тодор Бояджиев – ръководител на Българския евро-атлантически разследващ конгрес, неведнъж сме дискутирали тази проблематика и най-много въпросите свързани с мястото и ролята на гражданското общество, включително и на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на българското войнство, при установяване целите на националната политика за сигурност и защита в изискванията на сложилата се взривоопасна обстановка към Украйна и в Черноморския район.
На изработваните позиции и хрумвания даваме публичност в обществените мрежи и ги предоставяме на вниманието на способените държавни органи.
На 6-ти април тази година огласихме Паметна декларация под наслов: „ Забравихме ли уроците на историята “ в която се насочва апел за оповестяване на Отечеството за зона на мира. Смисълът и дълбоката същина на този зов е да се работи за реализиране на народен консенсус да няма у нас непознати войски и бази и България да не взе участие, нито директно нито индиректно, във военни дейности и спорове.
На 21 април, също тази година, 12 родолюбиви организации, съпричастни към дейностите и изявите на интелектуалния кръг „ Сигурност “, излязохме с Открито писмо - Обращение „ Не на присъединяване в Глобалната война “, с което се насочва апел за разработване на национална виновна позиция, която да откри израз в Общобългарска платформа „ България – Зона на Мира! България – Брод за Мир. " Откритото писмо беше изпратено до президента на Републиката, Народното събрание и Правителството, само че за жалост към този миг има тишина от страна на институциите.
В оживените полемиките, които водим в нашия интелектуален кръг, предпочитано внимание отделяме на такива въпроси като:
- допустима ли е и по какъв начин да се реализира естетика сред националните и груповите ползи?;
- отстоява ли се от нашите държавници българския народен интерес, когато се вземат решения в управителните органи на НАТО и Европейски Съюз?;
- потребно ли е за нашата национална сигурност на територията на страната да се построяват военни бази на други страни и да се дислоцират съдружни военни формирования, в това число и да се разполагат на наша територия нуклеарни оръжия?;
- има ли и в случай че има кои са алените линии които не би трябвало да се минават във връзка с националния ни суверенитет? Постигнат ли е у нас баланс сред сигурност и суверенитет?;
- би трябвало ли да се допусне България под някаква форма да бъде въвлечена в спора сред Русия и Украйна, в това число и да даде на Украйна наши оръжия, бойна техника и муниции?
Редовно на страниците на списание „ Сигурност “, което прочее е единственото списание в страната в региона на националната сигурност, посредством вестник „ Българско войнство “ и уеб страниците „ Брод за България “, " Поглед инфо ", „ Отбрана ком “ и „ Пан бг. “ огласяваме нашите позиции, разбори, прогнози и оферти към държавните институции.
Специално внимание в „ Брод за България “ отделяме на въпроса за привличане на българските военни и цялото национално войнство , изключително на тези от запаса и запаса, които са неведнъж повече от кадровите военнослужещи, в осъществяване на лансираната платформа за мир. Някой ще каже не е ли разкол военни, които цялостен живот се готвят за война, да приказват за мир. Отговорът е категоричен - не е, тъй като армиите, с изключение на да водят военни дейности, извършват и ролята на превантивна мощ, способстват за отбягване на войната и за опазване на мира. Те, в това число и в годините на студената война, са били поръчител за мира и сигурността на човечеството.
В устрема си да разработим умело позицията на запасното войнство по животрептящи въпроси на войната и мира и по вътрешно-политическите въпроси, почерпихме от опита на сътрудниците от страни- люлка на демокрацията. Запознахме се с дейностите в това отношение на френските сътрудници, които през 2021 г надигнаха глас срещу обстановката в страната и показаха съмнение в държавните институции като даже заплашиха Франция с революция. През месец април с Отворено писмо подписано от 20 пенсионирани генерали и 100 други офицери, някои от които на дейна работа, в апокалиптичен звук те предизвестиха властта за заплаха от революция и военна интервенция. Второто отворено писмо пристигна през месец май, този път от настоящи военнослужещи, в което показват, че „ …упадъкът, който неизбежно е последван от колапс, безпорядък и принуждение, …може да принуди армията да се намеси в споровете “. В последвалата реакция на политически сили и от представители на Правителството се насочиха обвинявания, че военните нарушават закона като готвят прелом, нещо което се е случвало няколко пъти във френската история през последните два века. Така реагира на проблемите в страната френският генералитет и военнослужещите. За разлика от тях всичко което ние вършим и имаме намерение да вършим в бъдеще в полза на мира и сигурността на хората и страната е в границите на българското законодателство и на Конституцията.
Това е трайна позиция на общността. Българското войнство сполучливо устоя инспекцията на времето през годините на бандитския преход от социализъм към капитализъм в най-уродливата му форма. То остана правилно на клетвата и на дълга към Отечеството и не се опълчи с военна мощ на псевдодемократичните промени, макар, че вследствие на тях хиляди офицери и сержанти бяха уволнени от армията, оставени на произвола на ориста и захвърлени на улицата като ненужна движимост, без държавна помощ и поддръжка. И този развой беше съпроводен с какви ли не обиди и обвинявания, които мощно накърниха самочувствието на офицерския корпус и нанесоха безвъзвратен удар на престижа на специалността и на достойнството на офицерския пагон. Годините минават, само че огорчението на офицерството си остава и до ден сегашен. И все пак, запасното войнство не загърбва националния интерес, демонстрира дейна гражданска позиция, демонстрира, че на него може да се разчита за справяне с налегналите ни рецесии и за отбрана на националната сигурност.
Може би затова, макар погрома на армията и внезапното намаление на нейния военен капацитет, народът си я обича и дефинира като една от най-одобряваните държавни институции. Ето един образец в това отношение. Преди броени дни мой другар във фейсбук - о.з. полковник Дженко Дженков, във връзка на позицията на държавното управление по повод войната в Украйна и готовността за оказване на военно-техническа помощ написа: „ Искам оставката на цялото държавно управление, разформироване на Народното събрание и нови избори. Не искам повече Ненчевщина, Каракачановщина, Шаламановщина и Тагаревщина в армията на която дадох 40 години от живота си. Вън сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ, опитващи се да ни вкарат във войната “. За броени часове, постът на полковник Дженков беше утвърден от 981 души, което е съвсем една трета от фейс приятелите ми. Негативни бяха единствено два или три поста. Една част от реагиралите са някогашни военнослужещи, само че множеството са елементарни жители. Впечатлиха ме хубавите думи във връзка с армията и военните, доверието в тях и вярата, че единствено те могат да спасят страната. Позволявам си да изтъквам единствено няколко поста:
Тенчо Дулев „ Време е Българската войска да застане отпред на страната до момента в който има към момента същински офицери държащи на българщината…Време е да се поучим от нашата история. “
Цветанка Донкова: „ Браво. Чудесна доблестна постъпка. Дано всички български офицери да мислят по този начин “.
Стела Иванова: „ Дано най-после да се чуе гласа на достойните български офицери. Вярвам, че към момента има почтени, почтени, и милеещи за Родината “.
Станислав Грудев: „ Армията се нуждае от такива почтени офицери, обичащи България. Офицери обслужващи непознати ползи вън от армията “.
Не може един боен от кариерата, когато чете такива ласкави мнения за армията и офицерството да не се трогне и да изпита задоволство от определената специалност.
В последните няколко дни се случиха няколко събития с присъединяване на президента, които нямаше по какъв начин да минат незабележимо и да не провокират оживени полемики в българското общество.На 29 април, по време на визитата си в Испания, в отговор на журналистически въпроси свързани с войната в Украйна и помощта с оръжия на УВС, с малко думи президентът военачалник Румен Радев сподели доста значими неща. „ В Европа бушува война. Мисията на професионалните военни е да съхраняват мира и сигурността с цената на живота си и да не позволяват войната да се разраства. Военните отдават своя професионализъм в работа на мира и сигурността, с трезва преценка за опустошителния капацитет на войната, която политици и демагози постоянно не имат или подценяват в името на партийни и користни цели. Много от политиците в никакъв случай не са рискували живота си, само че с ненаситност излагат на риск живота на другите “. Още по-тревожно прозвуча допълнението към тази позиция, което президентът направи в Обръщението си във връзка 1-ви май - Международен ден на труда. В него той съобщи: „ Наш родолюбив дълг е да не допуснем въвличането на Родината във войната. Да не се поддаваме на милитаристките апели, с които стартира всяко клане. Да не допуснем пристрастеностите от войната да се пренесат у нас. Да не поносим политически шарлатани да ги разпалят за своя приложимост. Като офицер съм посветил живота си на сигурността на България и оставам правилен на тази задача и през днешния ден “. Много тежки, само че обективни и пораждащи бездънен размисъл думи.
Без съмнение дръзвам да настоявам, че и целокупното българско офицерство, може би с единични изключения, също е правилно на клетвата и на дълга си пред жанр и Родина и мисли като висшия Главнокомандващ. Офицерството не може и не трябва да остава в позицията на статист и непряк наблюдаващ. Нужно е да се заеме дейна гражданска позиция по протичащото се в страната в това изпълнено с опасности и закани обезпокоително време.
Какво в действителност сподели президентът на публицистите и на суверена- българския народ? На явен и понятен език президента ни споделя:
- националният интерес и грижата за хората е пръв приоритет на властта;
- решенията за съпричастността на България към войната в Украйна би трябвало да се вземат в София, а не в Киев. България би трябвало на първо място да отстоява и пази своя народен суверенитет;
- даването на оръжия продължава и задълбочава рецесията. То води не към мир, а към братоубийство;
- България не би трябвало да оказва военно-техническа помощ на Украйна, тъй като по този метод тя се въвлича във войната;
- политиците са подготвени да рискуват живота на своите жители в името на користни и партийни цели и интереси;
- задачата на професионалните военни през днешния ден е да пазят мира и сигурността, а не да способстват за разширение на войната.
Така, по този метод, висшият Главнокомандващ дефинира и огласи задачата на военните в днешното обезпокоително и цялостно с неизвестности за мира и сигурността време.
Сега на ход са българските военни – генерали, офицери, сержанти и бойци от фрагмента и запаса. Не може да има каквото и да е подозрение, че военно-патриотичните и родолюбиви организации и войните от запаса и запаса ще откликнат на повелята на деня и на апела на президента и както до в този момент ще се наредят в първите редици на сторонниците за мир, сигурност и разцвет на страната.
Ние от форума „ Брод за България “ считаме, че най-логичния ход на организациите и съюзите на българското войнство е да се включат в Националната платформа „ България – зона на мира! България- брод за мир “ .
Целесъобразно е това да стане със личен план , който може да бъде назван „ Военни за мир и народен суверенитет “. Този план да бъде неразделна част на Националната платформа. Една такава патриотична самодейност безспорно ще даде нов подтик на обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на единението на запасното войнство. За СОСЗР лансирания план ще способства за осмисляне и канализиране на неговата предконгресна активност.
Организациите на запасното войнство имат богат и тестван в живота инструментариум от форми на работа в полза на защитата и сигурността на страната. Бих показал за образец извършените до в този момент седем национални форума по плана „ Брод за България “ в хода на които се натрупа скъп опит за работа по национални хрумвания и дела. Тук, може да се сплоти националното изпитание и голям брой други Неправителствени организации, под надпис " БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР! ".
Запасното войнство и неговите организации имат огромен капацитет и забележителна експертиза в региона на военното дело и по въпросите на войната и мира, от които в наше време страната има крещяща потребност. Широки благоприятни условия за социална изява на генералите и офицерите от запаса и запаса разкрива. Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление и Закона за юридически лица с нестопанска цел. Не може да има подозрение, че военно-патриотичните организации и съюзи ще се включат в плана „ Военни за мир и народен суверенитет “ и ще поемат потребни начинания за неговото изпълване със свястно наличие.
Очаквам, както е процедирано и до в този момент, военно-патриотичните и родолюбиви организации да създадат нужното с цел да придадат проведен темперамент на работата по Проекта, да обединят напъните си и да координират дейностите си за реализиране на неговите цели. В този случай може да се предложи на президента на Републиката, в качеството му на висш Главнокомандуващ и основател на цитираната задача на професионалните военни, да поеме патронажа над плана „ Войни за мир и народен суверенитет “ и над " ОБЩОБЪЛГАРСКА ПЛАТФОРМА " БЪЛГАРИЯ – ЗОНА НА МИРА! БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР! ".
От интелектуалния кръг към списание „ Сигурност “ и участниците в клуб „ Сигурност “, имаме подготвеност да предложим платформа за осъществяване на тази национална идея.
+ + +
Военно-патриотичните и родолюбиви организации на българското войнство знаят своето място в гражданското общество на България и с възприятие на отговорност ще одобряват като своя дефинираната от президента задача на професионалните военни . С нейното осъществяване те ще създадат нужното с цел да оправдаят националното доверие!
БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ