Доц. Ина Анева и тайните на лечебните растения
Мисията на дамите в науката е да внесат в работата доста обич, възторг, подтик и ентусиазъм. Науката има потребност от това женско начало, от тази обич, която дава форма на концепциите и ги осмисля, споделя доцент Ина Анева. Тя бе определена за стипендиантка по програмата „ За дамите в науката “ за 2021 година, отпускана всяка година от L’Oréal и ЮНЕСКО. Печели я с план, фокусиран върху изследване на лечебните свойства на растения като мурсалския чай в борбата с невродегенеративни болести като Алцхаймер и Паркинсон.
Ина Анева е доцент в секция „ Приложна ботаника “ на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и е теоретичен секретар на Българска академия на науките. В относително късата си научна кариера от 10 години взема интензивно присъединяване в осъществяването на 37 научни плана, на 8 от които е началник. Научните ѝ резултати са отразени в над 100 изявления в реномирани списания. Носител е на 3 интернационалните и 5 национални награди, една от които е Голямата премия „ Питагор “ за млад академик, която МОН присъжда.
Какво я води в науката? Ето нейният роман, обвързван с избора на специалността, с научните й ползи, с теренните изследвания и достиженията:
Още от дете за мен природата постоянно е била обект на интерес и предпочитание за по-близък контакт с нея, за опознаване и допиране до тайните ѝ. В детството концепциите ми за мечтаната специалност се смениха няколко пъти, само че в основата на всички стоеше изискването работата ми да носи изгоди за живота на хората. Бакалавърската си степен приключих в СУ „ Свети Климент Охридски “ със компетентност „ Молекулярна биология”. Лабораторните изследвания, в които имаше опити с животни, ме отхвърлиха да продължа в тази посока. Насочих се към изследване на растенията. Отново в Софийския университет приключих магистратура „ Ботаника” (Висши растения). Темата на дипломната работа беше обвързвана с флористична характерност на Влахина планина (на запад от Благоевград), при което имах опцията да науча доста растения. Започнах работа в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките през 2012 година
Проучвам растителния свят
с акцент към лечебните типове растения, на които нашата страна е доста богата. За относително дребната си повърхност броят на откритите типове висши растения е към 4100. Всеки тип има неповторим фитохимичен състав и капацитет да бъде лековит.
Първата стъпка в моята работа е разпознаването на растенията – в природата има доста морфологично близки типове, които се разграничават по своя състав, и преди да стартираме каквито и да било изследвания, е значимо да сме сигурни, че вярно сме определили типа. Работата ми изисква познаване на естествените залежи на типовете, установяване на положението на техните популации, изследването на биологичните особености, характеризиране на екологичните фактори, маркиране на застрашаващите фактори и правене на рекомендации за ограничение на действието им. Много постоянно, с цел да достигнем до находището на някой тип, би трябвало да създадем огромен планински преход и пренощуването на палатка се оказва единствената опция за сполучливото осъществяване на плануваните задания. Всеки ден е друг и трогателен, изпълнен с нови провокации.
Друга част от работата ми включва
лабораторни проучвания
върху състава на биологично дейни субстанции в растителни екстракти, както и изследвания върху фармакологичните интензивности, които демонстрират техните екстракти. Повечето ми изследвания са върху типове, които се срещат по високите елементи на планините. Най-много теренна работа съм провела в Славянка, Пирин, Рила, Родопите. През 2012 и 2013 година работих по картиране и установяване на природозащитното положение на висши растения и естествени местообитания по план Натура 2000 в Славянка и Пирин, което ме въодушеви да подам план в интернационален конкурс на тематика: „ Опазване и стабилно прилагане на лечебните растения в Биосферните резервати в планините Пирин и Славянка, Югозападна България “. В началото на 2016 година се оказах една от шестимата спечелили (сред претенденти от над 120 държави) на срещата на Международния координационен съвет по програмата „ Човекът и биосферата “ на UNESCO в град Лима, Перу.
Работата ми включва разбор на
биологичното многообразие
в България на разнообразни равнища (видово, хабитатно, ландшафтно), с акцент върху провокациите, произлизащи от световните климатични промени. Най-общо казано, научните ми достижения може да бъдат прегледани в две съществени посоки: 1) Опазване на растителното и флористичното многообразие и откриване на опциите за стабилно потребление на лечебните типове растения и 2) Фитохимични разбори върху състава на лечебни типове растения и определяне на фармакологичните интензивности, които демонстрират техните екстракти. В работата си досега имам наблюдения и резултати за метаболитния състав на лечебни типове растения на родовете Thymus (мащерка), Sideritis (планински чай), Fumaria (росопас), Inula (оман), Rhodiola (златен корен), Clinopodium (котешка стъпка), Heracleum (девисил), Angelica (пищялка), Salvia (градински чай), Asphodeline (асфоделине), Agrimonia (камшик), Alchemilla (шапиче), Hypecoum (хипекоум), Nectaroscordum (самардала), Micromeria (микромерия), Artemisia (пелин), Satureja (чубрица), Hyssopus (исоп), Allium (див лук), Origanum (риган), Corydalis (лисичина), Viola (теменуга).
Целта би трябвало да е малко плашеща и мощно вдъхновяваща
- срещнах тази мисъл преди време някъде в интернет. Моят опит демонстрира, че човек не би трябвало да се лимитира във връзка с дилемите – работата по най-различни въпроси уголемява мирогледа, разкрива нови благоприятни условия и концепциите стартират да преливат от една в друга.
Каквото и да върша, обичам да давам всичко от себе си. Заниманието с просвета изисква отдаване – за него няма работно време, тъй като работата постоянно продължава непрекъснато. Когато трудът въодушевява – няма почивен ден, тъй като стремежът към знание надвива над физическата отмалялост.
Връзката с бизнеса
Между науката и бизнеса съществува връзка, само че в множеството случаи бизнесът употребява научни резултати, получени за по-дълъг интервал. Бизнесът не би трябвало да чака едновременен вървеж с научните проучвания и бърза облага от тях. В резултат на научната активност се разкриват нови обстоятелства и закономерности, които в множеството случаи не може незабавно да се употребяват в бизнес разработки, само че тежат на мястото си и оставят своята диря в развиването на съответната научна област, споделя доцент Ина Анева.
Текстът е част от бр. 106 на сп. " Икономика ".
Ина Анева е доцент в секция „ Приложна ботаника “ на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и е теоретичен секретар на Българска академия на науките. В относително късата си научна кариера от 10 години взема интензивно присъединяване в осъществяването на 37 научни плана, на 8 от които е началник. Научните ѝ резултати са отразени в над 100 изявления в реномирани списания. Носител е на 3 интернационалните и 5 национални награди, една от които е Голямата премия „ Питагор “ за млад академик, която МОН присъжда.
Какво я води в науката? Ето нейният роман, обвързван с избора на специалността, с научните й ползи, с теренните изследвания и достиженията:
Още от дете за мен природата постоянно е била обект на интерес и предпочитание за по-близък контакт с нея, за опознаване и допиране до тайните ѝ. В детството концепциите ми за мечтаната специалност се смениха няколко пъти, само че в основата на всички стоеше изискването работата ми да носи изгоди за живота на хората. Бакалавърската си степен приключих в СУ „ Свети Климент Охридски “ със компетентност „ Молекулярна биология”. Лабораторните изследвания, в които имаше опити с животни, ме отхвърлиха да продължа в тази посока. Насочих се към изследване на растенията. Отново в Софийския университет приключих магистратура „ Ботаника” (Висши растения). Темата на дипломната работа беше обвързвана с флористична характерност на Влахина планина (на запад от Благоевград), при което имах опцията да науча доста растения. Започнах работа в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките през 2012 година
Проучвам растителния свят
с акцент към лечебните типове растения, на които нашата страна е доста богата. За относително дребната си повърхност броят на откритите типове висши растения е към 4100. Всеки тип има неповторим фитохимичен състав и капацитет да бъде лековит.
Първата стъпка в моята работа е разпознаването на растенията – в природата има доста морфологично близки типове, които се разграничават по своя състав, и преди да стартираме каквито и да било изследвания, е значимо да сме сигурни, че вярно сме определили типа. Работата ми изисква познаване на естествените залежи на типовете, установяване на положението на техните популации, изследването на биологичните особености, характеризиране на екологичните фактори, маркиране на застрашаващите фактори и правене на рекомендации за ограничение на действието им. Много постоянно, с цел да достигнем до находището на някой тип, би трябвало да създадем огромен планински преход и пренощуването на палатка се оказва единствената опция за сполучливото осъществяване на плануваните задания. Всеки ден е друг и трогателен, изпълнен с нови провокации.
Друга част от работата ми включва
лабораторни проучвания
върху състава на биологично дейни субстанции в растителни екстракти, както и изследвания върху фармакологичните интензивности, които демонстрират техните екстракти. Повечето ми изследвания са върху типове, които се срещат по високите елементи на планините. Най-много теренна работа съм провела в Славянка, Пирин, Рила, Родопите. През 2012 и 2013 година работих по картиране и установяване на природозащитното положение на висши растения и естествени местообитания по план Натура 2000 в Славянка и Пирин, което ме въодушеви да подам план в интернационален конкурс на тематика: „ Опазване и стабилно прилагане на лечебните растения в Биосферните резервати в планините Пирин и Славянка, Югозападна България “. В началото на 2016 година се оказах една от шестимата спечелили (сред претенденти от над 120 държави) на срещата на Международния координационен съвет по програмата „ Човекът и биосферата “ на UNESCO в град Лима, Перу.
Работата ми включва разбор на
биологичното многообразие
в България на разнообразни равнища (видово, хабитатно, ландшафтно), с акцент върху провокациите, произлизащи от световните климатични промени. Най-общо казано, научните ми достижения може да бъдат прегледани в две съществени посоки: 1) Опазване на растителното и флористичното многообразие и откриване на опциите за стабилно потребление на лечебните типове растения и 2) Фитохимични разбори върху състава на лечебни типове растения и определяне на фармакологичните интензивности, които демонстрират техните екстракти. В работата си досега имам наблюдения и резултати за метаболитния състав на лечебни типове растения на родовете Thymus (мащерка), Sideritis (планински чай), Fumaria (росопас), Inula (оман), Rhodiola (златен корен), Clinopodium (котешка стъпка), Heracleum (девисил), Angelica (пищялка), Salvia (градински чай), Asphodeline (асфоделине), Agrimonia (камшик), Alchemilla (шапиче), Hypecoum (хипекоум), Nectaroscordum (самардала), Micromeria (микромерия), Artemisia (пелин), Satureja (чубрица), Hyssopus (исоп), Allium (див лук), Origanum (риган), Corydalis (лисичина), Viola (теменуга).
Целта би трябвало да е малко плашеща и мощно вдъхновяваща
- срещнах тази мисъл преди време някъде в интернет. Моят опит демонстрира, че човек не би трябвало да се лимитира във връзка с дилемите – работата по най-различни въпроси уголемява мирогледа, разкрива нови благоприятни условия и концепциите стартират да преливат от една в друга.
Каквото и да върша, обичам да давам всичко от себе си. Заниманието с просвета изисква отдаване – за него няма работно време, тъй като работата постоянно продължава непрекъснато. Когато трудът въодушевява – няма почивен ден, тъй като стремежът към знание надвива над физическата отмалялост.
Връзката с бизнеса
Между науката и бизнеса съществува връзка, само че в множеството случаи бизнесът употребява научни резултати, получени за по-дълъг интервал. Бизнесът не би трябвало да чака едновременен вървеж с научните проучвания и бърза облага от тях. В резултат на научната активност се разкриват нови обстоятелства и закономерности, които в множеството случаи не може незабавно да се употребяват в бизнес разработки, само че тежат на мястото си и оставят своята диря в развиването на съответната научна област, споделя доцент Ина Анева.
Текстът е част от бр. 106 на сп. " Икономика ".
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ