Мишел Турние е роден в Париж на 19 декември 1924

Мишел Турние е роден в Париж на 19 декември 1924 година Неговите художествени текстове са в областта на фантастичното, а за ентусиазъм употребява обичайна немска просвета, защото прекарва огромна част от детството си в Германия, католицизма и философиите на Гастон Башлар.

Творчеството му е високо ценено, а романите му са печелили значими награди като „ Голяма премия за разказ на Френската академия “ през 1967 година за „ Петкан или Чистилището на Пасифика “ и „ Гонкур “ за „ Горски цар “ през 1970 година

Турние става и член на Академията Гонкур. Няколко пъти името му се свързва с Нобеловата премия, само че по този начин и не я получава. Изучава философия, работи като преводач и публицист, увлича се от фотографията.

През 1979-та, френската преса го афишира за писателят на десетилетието.

Умира на 18 януари 2016 година на 91 години.

Съществуват два вида дами. Жената безделница – бижу в живота на мъжа, на което се любуваш, което можеш да погалиш и да преместваш от място на място. Вторият вид е дамата пейзаж. Из нейните пространства можеш да се разхождаш, да ги разглеждаш или даже да се заблудиш… Първите имат домакински басейн, вторите – Средиземноморския.

Порочността придава на любовта необикновен усет, нагарчащ в действителност, само че пък посредством опростяването и разголването на желанието - напълно незаместим.

Душата на този, който води затънал метод на живот, е като блатото, в което гният още веднъж и още веднъж преживяваните обиди.  А от душата пътешественика блика чистият извор на свежи мисли и непредвидени дейности.

Умът и нелепостта умерено могат да съжителстват в една и съща глава, без да си пречат, по този начин, както маслото и водата, налети в общ съд, в никакъв случай не се смесват.

Едно будно, любознателно, прекомерно зряло лице би било огромно злощастие за голото тяло. Би го лишило от същината му. Тялото би станало нищо и никаква конзола на тази ориентирана върху нещата светлина, като кулата на фар, която потопена в нощта, съществува само с цел да размахва в небето въртящия фенер.

Фотогеничният човек изненадва тези, които го познават, само че за пръв път виждат фотографиите. Те са по-красиви от него, като че ли разбулват една красота, останала до тогава скрита. А в действителност фотосите не разбулват тази хубост, те я основават.

Ето го вроденото свойство на британската душа: да съжалява повече животните, в сравнение с хората.

Чуйте ме: пазете се от непорочността! Непорочността е язвата на душата!

Ако подлеците познаваха всички изгоди от добродетелите, то те биха станали добродетелни от измама.

Адът не е това място, за което мечтаят нехранимайковците, а това, в което порядъчните хора мечтаят да бъдат хвърлени.

Бедността лишава индивида от достолепие: на празния чувал му е мъчно да стои изправен.

Ако да се лъже е вторият грях, то първият е да се вземат заеми, защото задълженията пораждат лъжата.

Във всяко човешко общество този, който не наподобява на другите, е под опасност.

Този, който убива свиня, унищожава всички прасета, които тя би могла да сътвори до хилядното си потомство. Този, който изгубва монета от пет шилинга, се лишава от планина от златни монети.

Но в последна сметка изцяло естествените хора са необичайност в образованието и дали пък не е естествено и за предпочитане децата - тези безумци, които поносим измежду нас - да бъдат възпитавани от особняци?

Така са устроени хората: да изтезават повече тези, които обичат и с които се гордеят, в сравнение с тези, които ненавиждат или презират.

Мракът в душата ми е запустял, а мракът на нощното небе прелива от звезди.

Господи, подари ми огромна обич, която да озари и опустоши живота ми! В покоя на сърцето и късното лято изказвам тази молитва не без боязън, знаейки от опит, че малко по-горещи да са желанията ми, постоянно се сбъдват с времето.

Заминаваш, когато поискаш, само че пристигаш, когато изиска Бог.

И малко от разсъжденията на Турние по отношение на благосъстоянието и бедността от книгата му „ Метеорите ”:

Бедните ядат два-три пъти повече от богатите. Първоначално си мислех, че по този метод си набират силата, която изразходват при тежкия физически труд. Това обаче не е по този начин, тъй като крайният резултат е наклонност към наднормено тегло. Истината е, че бедните, даже и когато не са в потребност, не могат да се освободят от вродения боязън от глада, чийто фантом още преследва индивида след епохи на ограничения. В същото време бедните се придържат прецизно към естетиката на немотията, която повелява, че цялостните дами са красиви, а шкембето при мощния пол е белег на неустрашимост и престиж.

Бедните се обличат по-топло от богатите. След глада студът е най-голямото чучело за тях. Бедните непрекъснато са изложени на атавистичния боязън от студеното и виждат в него първоизточника на множеството болежки и несгоди. Да ядат малко и да вървят леко облечени са привилегии на богатите.

Бедните по рождение водят затънал живот. Селският им генезис ги кара да възприемат пътуването като премахване от родната почва, като ненужно шляене или принудително заточение. Те не са способни да пътуват с малко багаж. Обичат да възнамеряват пътуванията си овреме с най-малки детайлности, като се товарят с куп непотребни движимости “за всеки случай ”. И най-малкото пътешестване при тях е съпроводено от тупурдията на пренасяне в ново жилище.

Бедните са все заболели. Третият им максимален боязън е от заболявания. Лекарите в бедняшките региони го знаят най-добре - там непрекъснато ги тормозят за “настинка ” и “лошо храносмилане ”. Бедните постоянно се чудят за какво богатите боледуват толкоз рядко. Отговорът е елементарен - тъй като не мислят за заболявания.

Понеже работата им е тежка и скучна, бедните имат две фантазии в живота - отпуските и пенсионирането. Само в случай че си от властващите съсловия, имаш опция да игнорираш тези два миража.

Бедните желаят да бъдат уважавани и издигат честността в фетиш. Те не са в никакъв случай изцяло сигурни, че принадлежат към човешката раса. Ами в случай че са единствено едни животни? Оттук и желанието им да се издокарват с съвременни облекла, да носят шапка и да заемат въпреки и непретенциозно място в човешкото общество. Това изяснява и тяхната подправена невзискателност. Почтеността е лесна за формулировка - това е деградирал кодекс на достойнството. Последният е бил главен регулатор на морала при аристократите. Когато буржоазията измества благородниците в водачеството на нацията през 1789 година, достойнството пада жертва пред честността и нейните два съществени стълба: подправената невзискателност и благоприличието, които аристокрацията откровено ненавижда.

В политическо отношение бедняците са закоравели консерватори - те се осланят на статуквото в обществото, тъй като имат желание да си проправят път в него. Техният небосвод е междинната класа, а смисълът на живота им е да се доберат до нея колкото се може по-скоро. В резултат на това нито една гражданска война в света не е тръгнала от народа.

Снимки: Pinterest, Radio-Canada