Трудно е да си личност, защото самотата е ужасно нещо ♥ Мирзакарим НОРБЕКОВ
Мирзакарим Норбеков за това по какъв начин да избягаме от стандарта, да разрушим нормата и да станем персони.
Норма е това, което е признато от болшинството, нали? Тя връзва човек на възел, вкарва го един път вечно в заковани от някого рамки, затваря му пътя за творчество. Тя е тресавище, в което затъват, без да са се разкрили, бъдещи гении, титани, създатели. Защото от много време всекиму е постановен образ и модел на държание. Бабата наложително е с очила, с плетка в ръка. Дядото е саможивец, върви с бастун. Седналият в метрото гледа като полумъртва дърта крава, може да се прикрие и с вестник. Я пробвайте просто да си затананикате и да се ухилите като тиква. Веднага минавате в разряд „ ненормални “, нали?
Така ли е? Малко пресилвам, несъмнено, само че рамките на държание на „ естествения “ човек в действителност въздействат върху характера му. Околният свят ни натрапва методите за поведение и ни притиска, в случай че посмеем да не се подчиним. А хорската навалица, възприела за себе си стадните закони, не позволява прояви на характерност. Виждали ли сте в миналото група хора, слепи по рождение? Какво изпитвате към незрящите? Жал, състрадание? Но в случай че поддържате връзка с тях, ще извършите изобретение. Те са щастливи в своята група. Те се усещат обикновено. Когато сме в аудиторията и чувствам съпротивата на някои курсисти, които постоянно за всичко имат лично категорично мнение, доста постоянно се усещам измежду тях като в общество на слепи. Имам възприятието, че човечеството е голяма общественост от слепи. Тя си основава комисии, министерства, ведомства, които правят нещо, правят-струват, бързат, движат се... Но накъде? Ако тялото пораства, а съзнанието е като на петгодишно дете, човек остава цялостен живот консуматор. Такива за жалост са множеството хора.
А историята се трансформира от личностите. Можете ли да я лишите от Фирдоуси, Чингис Хан, Александър Македонски, Наполеон? Не става. Всеки от тях е трансформирал света, всеки е оставил нещо след себе си. Преди повече от хиляда години великият математик и влъхва от древността Ал Хорезми поставя началото на алгебрата, а основаното от него разбиране „ логаритъм “ стига до нас през вековете като никому ненужна небивалица, с цел да стане в наши дни основа на цялата компютърна технология. Ако историята се лиши от хилядите, които си наподобяват като две капки вода, безусловно нищо няма да се промени. Дали са живели, или не все тая! Много е мъчно да си персона, тъй като самотата е извънредно нещо! Да, самотност, защото автоматизирано се озовавате на върха. Личността не може да е бедна, болна, неосъществена.
Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е най-малко за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите! Знаем доста неща, а себе си не познаваме.
Затова се бутаме в живота като слепи. Болни, неосъществени, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, играем функции и се вършим на значими. Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъжем, излъганите сме ние.
Запомнете! Тълпата постоянно се стреми към покой. А покоят има крайния си етап безконечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може единствено да плюска и да...
Какво си помислихте? Да върви на събрания... Значи да си здрав, е елементарно. Просто би трябвало да станеш ЛИЧНОСТ.
Откъс от: „ Опитът на един простак, стигнал до прозрението по какъв начин да се избави от очилата “, Мирзакарим Норбеков, изд. Жануа ’98, 2004 година
Източник:
Снимка:
