Башич: Тенисът бе единственият начин да избягам от улицата
Мирза Башич е една от огромните изненади в Диема Екстра София Оупън. Представителят на Босна и Херцеговина стартира присъединяване си в шампионата от квалификационната фаза, само че след доста борба, поврат против Александър Лазов още в първия мач и напрегнати конфликти с играчи като Филип Колшрайбер и Максимилиан Мартерер, той съумя да си извоюва място на полуфинал и среща с водача в схемата Стан Вавринка, a там пристигна ефектен двусетов триумф и първи АТР край в кариерара.
Борбеното показване на Башич евентуално крие корените си в неговото детство. Роден през лятото на 1991 година, още от дребен той е обиден от войната в Босна и следствията от нея.
„ Започнах да играя тенис тъкмо след войната. Направих го поради брат ми, който към този момент се занимаваше с този спорт. Това беше единственият метод да се измъкнеш от улиците, да се махнеш от тях, и да спортуваш. Когато бях на 14, даже не се замислях за професионална кариера. Но от 14-годишните прекосих в категория до 16, постигах положителни резултати. А когато станах на 18, трябваше да избера сред професионалната кариера и университета. Бях спечелил първите си точки на 17 и по тази причина избрах да продължа с тениса “, описа Башич.
През цялата си кариера Башич е заставен да води непрекъснати борби за постигане на най-високото равнище в международния тенис. А незаменима поддръжка той получава и от най-близките си хора.
„ Нямаше да бъда тук, в случай че не бе фамилията ми – родителите, брат ми. Те жертваха съвсем всичко, с цел да мога аз да стигна дотук. В огромните страни получаваш поддръжка от федерацията или от някой различен, само че в нашата страна не е по този начин. Така че всичко стана допустимо, да кажем, на 80%, с помощта на саможертвите на моето семейство. “
Мястото измежду финалните четирима на шампионата, след преминати квалификации, стартира да се трансформира в познато достижение за Башич. Но единствено няколко часа преди него, присъединяване на полуфинал си извоюва различен квалификант - Йозеф Ковалик.
“Мисля, че квалификантите имат леко преимущество, тъй като стартират през цялото време, а също така изискванията тук са малко по-странни, най-много поради надморската височина. Ковалик игра добре, аз – също, тъй че за нас е доста добре, че стигнахме полуфиналите. За мен това е втори полуфинал, след този в Москва през предходната година, когато също преодолях първо квалификации. “
А конфликтът в съветската столица го изправи против неговия съотечественик и първа ракета на Босна и Херцеговина – Дамир Джумхур.
„ Винаги е предизвикателство, не е елементарно да играеш със съотечественик. И тук, в последния кръг на квалификациите, играх с Томислав Бъркич. За нас постоянно е предизвикателство да се изправяме един против различен, любуваме се на това. “
„ В тениса всяка седмица има шампионат и доста пъти играчите от Босна и Херцеговина се изправяме един против различен. Няма значение кой е забъркан, играем един против различен. Винаги е занимателно да излезеш на корта против съотечественик и се надявам в бъдеще да има повече от нашите тенисисти в тура. Това би ме направило благополучен. “
Борбеното показване на Башич евентуално крие корените си в неговото детство. Роден през лятото на 1991 година, още от дребен той е обиден от войната в Босна и следствията от нея.
„ Започнах да играя тенис тъкмо след войната. Направих го поради брат ми, който към този момент се занимаваше с този спорт. Това беше единственият метод да се измъкнеш от улиците, да се махнеш от тях, и да спортуваш. Когато бях на 14, даже не се замислях за професионална кариера. Но от 14-годишните прекосих в категория до 16, постигах положителни резултати. А когато станах на 18, трябваше да избера сред професионалната кариера и университета. Бях спечелил първите си точки на 17 и по тази причина избрах да продължа с тениса “, описа Башич.
През цялата си кариера Башич е заставен да води непрекъснати борби за постигане на най-високото равнище в международния тенис. А незаменима поддръжка той получава и от най-близките си хора.
„ Нямаше да бъда тук, в случай че не бе фамилията ми – родителите, брат ми. Те жертваха съвсем всичко, с цел да мога аз да стигна дотук. В огромните страни получаваш поддръжка от федерацията или от някой различен, само че в нашата страна не е по този начин. Така че всичко стана допустимо, да кажем, на 80%, с помощта на саможертвите на моето семейство. “
Мястото измежду финалните четирима на шампионата, след преминати квалификации, стартира да се трансформира в познато достижение за Башич. Но единствено няколко часа преди него, присъединяване на полуфинал си извоюва различен квалификант - Йозеф Ковалик.
“Мисля, че квалификантите имат леко преимущество, тъй като стартират през цялото време, а също така изискванията тук са малко по-странни, най-много поради надморската височина. Ковалик игра добре, аз – също, тъй че за нас е доста добре, че стигнахме полуфиналите. За мен това е втори полуфинал, след този в Москва през предходната година, когато също преодолях първо квалификации. “
А конфликтът в съветската столица го изправи против неговия съотечественик и първа ракета на Босна и Херцеговина – Дамир Джумхур.
„ Винаги е предизвикателство, не е елементарно да играеш със съотечественик. И тук, в последния кръг на квалификациите, играх с Томислав Бъркич. За нас постоянно е предизвикателство да се изправяме един против различен, любуваме се на това. “
„ В тениса всяка седмица има шампионат и доста пъти играчите от Босна и Херцеговина се изправяме един против различен. Няма значение кой е забъркан, играем един против различен. Винаги е занимателно да излезеш на корта против съотечественик и се надявам в бъдеще да има повече от нашите тенисисти в тура. Това би ме направило благополучен. “
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ