Млада жена от Боденец със своя линия в модната столица на Европа /снимки/
Мирослава Ценова от дребното мездренско село Боденец съумя да сбъдне детската си фантазия – откри своя бутик и наложи своя фешън линия в столицата на модата Милано.
36-годишната жена извървя нелек път от китното селце до обилната фешън столица. Завършва осново обучение в ОУ " Св.св Кирил и Методий " гр. Мездра, след което желанието й да се занимава с мода я води в "Техникум по текстил и облекло " Враца с профил " Моделиране и конструиране на облеклото ".
„ Аз съм селско чедо, споделя Мирослава. Вълшебното детство мина на село. Благодарение на баба ми (която за жалост към този момент не е сред живите) на 5-6 години, можех да употребявам крачната машина в къщи, плетях и бродирах, както и помагах в целия развой по изработването и боядисването на домашната прежда “.
През 2000 година взе участие в народен конкурс за мода "Мода и време " в гр. Шумен, където печели първа премия в раздел "Авангардна мода ". Започва работа в известно фешън ателие в София, като по едно и също време с това учи снимка. Практиката в ателието й дава доста – минава през безусловно всички процеси на разработване на облеклото - шиене на копчета, гладене, разработване на илици. Дават й опция да създаде и някои от личните си хрумвания.
„ Никога не съм желала да напущам България, споделя Мирослава, само че по стечения на събитията се озовах в Италия. Записах курсове по италиански и след година започнах да уча фешън дизайн в "Европейски институт за мода " в Милано. По това време срещнах и любовта, а малко по-късно на бял свят се появи и моят наследник Дойчин. Нямахме баби и дядовци наоколо, по тази причина се наложи да напусна работа и да се грижа за него. Това беше и най-хубавото решение в живота ми. Не след дълго още веднъж се върнах към моята пристрастеност в фешън ателие, където отговарях за цялостното разработване на облекла по поръчка “.
През октомври 2018-та Мирослава получава покана от генералното консулство на ЮАР в Милано, да взе участие със лична сбирка в фешън ревю-спектакъл, във връзка месецът на културата на Южна Африка в Милано. След това последват още няколко предложения и в този момент облеклата се продават в бутик в стилната столица.
Моделите са повлияни от българската национална шевица, съчетана с обилни африкански претекстове, събрали в себе си слънчевите пастелни тонове на природата. Дрехите създава сама - от скицата до крайния артикул.
Мирослава Ценова е един от създателите на " Българска асоциация за културен продан " в Милано. Танцува национални танци и пее национални песни във Фолклорна работилница “Ритмика “. През 2017-та година в дует с Мария Начкова печели сребърен орден от националния фолклорен конкурс "Пиленце пее " в категорията за артисти непрофесионалисти. Пише лирика.
“Мечтая доста, само че заобикалям да върша проекти, добавя надарената ни съгражданка. Не обичам да възнамерявам живота, разбрах, че мога да управлявам единствено личните си дейности. Научих се да оставям нещата просто да се случват и да посрещам следствията, като си взимам най-хубавото от тях, колкото и отрицателни да са те. Започнах да виждам и по-различно на неуспехите, на процедура няма неточности, а обстановки, с помощта на които трупаш познания и опит. Спрях и да се опасявам, и започнах да се забавлям, предизвиквайки себе си “.
36-годишната жена извървя нелек път от китното селце до обилната фешън столица. Завършва осново обучение в ОУ " Св.св Кирил и Методий " гр. Мездра, след което желанието й да се занимава с мода я води в "Техникум по текстил и облекло " Враца с профил " Моделиране и конструиране на облеклото ".
„ Аз съм селско чедо, споделя Мирослава. Вълшебното детство мина на село. Благодарение на баба ми (която за жалост към този момент не е сред живите) на 5-6 години, можех да употребявам крачната машина в къщи, плетях и бродирах, както и помагах в целия развой по изработването и боядисването на домашната прежда “.
През 2000 година взе участие в народен конкурс за мода "Мода и време " в гр. Шумен, където печели първа премия в раздел "Авангардна мода ". Започва работа в известно фешън ателие в София, като по едно и също време с това учи снимка. Практиката в ателието й дава доста – минава през безусловно всички процеси на разработване на облеклото - шиене на копчета, гладене, разработване на илици. Дават й опция да създаде и някои от личните си хрумвания.
„ Никога не съм желала да напущам България, споделя Мирослава, само че по стечения на събитията се озовах в Италия. Записах курсове по италиански и след година започнах да уча фешън дизайн в "Европейски институт за мода " в Милано. По това време срещнах и любовта, а малко по-късно на бял свят се появи и моят наследник Дойчин. Нямахме баби и дядовци наоколо, по тази причина се наложи да напусна работа и да се грижа за него. Това беше и най-хубавото решение в живота ми. Не след дълго още веднъж се върнах към моята пристрастеност в фешън ателие, където отговарях за цялостното разработване на облекла по поръчка “.
През октомври 2018-та Мирослава получава покана от генералното консулство на ЮАР в Милано, да взе участие със лична сбирка в фешън ревю-спектакъл, във връзка месецът на културата на Южна Африка в Милано. След това последват още няколко предложения и в този момент облеклата се продават в бутик в стилната столица.
Моделите са повлияни от българската национална шевица, съчетана с обилни африкански претекстове, събрали в себе си слънчевите пастелни тонове на природата. Дрехите създава сама - от скицата до крайния артикул.
Мирослава Ценова е един от създателите на " Българска асоциация за културен продан " в Милано. Танцува национални танци и пее национални песни във Фолклорна работилница “Ритмика “. През 2017-та година в дует с Мария Начкова печели сребърен орден от националния фолклорен конкурс "Пиленце пее " в категорията за артисти непрофесионалисти. Пише лирика.
“Мечтая доста, само че заобикалям да върша проекти, добавя надарената ни съгражданка. Не обичам да възнамерявам живота, разбрах, че мога да управлявам единствено личните си дейности. Научих се да оставям нещата просто да се случват и да посрещам следствията, като си взимам най-хубавото от тях, колкото и отрицателни да са те. Започнах да виждам и по-различно на неуспехите, на процедура няма неточности, а обстановки, с помощта на които трупаш познания и опит. Спрях и да се опасявам, и започнах да се забавлям, предизвиквайки себе си “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ