Александър Русев: Фикс-идея ми е да направим шоу в България
Мирослав Бърняшев е една от огромните звезди в кеча, където се подвизава под псевдонима Александър Русев. Българинът е извършил американската си фантазия, преминавайки през редица трудности. За тях описа в изявление за предаването Код Спорт по ТВ+ в родния си град Пловдив.
- Здравей, Мирославе! Откъде пристигна прозвището ти Александър Русев? Кой е кръстникът?
- Предполагам, че аз съм кръстникът. Дадоха ми избор да си избера име, а името Александър постоянно ми се е коствало доста българско. Русев пък е мой другар, с който преди гребяхме дружно – Васил Русев. Харесах неговата фамилия и станах Александър Русев.
- Какво е възприятието да прелетиш хиляди километри и да си в родния град Пловдив с обичаните хора?
- Неописуемо е, няма такова място като у дома. Да се прибереш при мама, тате, при брат ми, да ти сготвят домашно ястие. Километрите в никакъв случай не са ми пречели да си дойде у дома.
- Мусака имаше ли първата вечер?
- Естествено! На летището! (смее се)
- Бил си гребец – за какво се отхвърли от този спорт?
- Първо да кажа за какво почнах – родителите ми бяха гребци. Майка ми е втора на международно състезание. Беше ми забавно още като по-малък, само че постоянно бях огромен и необятен и майка ми по гальовен метод ми споделяше: „ Гребането не е за теб. “ А в действителност искаше да ми каже, че съм прекомерно огромен за гребане. (смее се) На 16 години към този момент бях минал през баскетбол, бойни изкуства и т. н. Физиката ми малко се изтъни, бях станал единствено 93 кг и взех решение да се опитвам с гребането. Много ми хареса, само че няколко години по-късно нещата започнаха да се трансформират. Станаха повече политически, в сравнение с най-хубавият играч да печели или да влиза в избрана лодка. Започнаха машинациите. Беше преди едно международно състезание до 23 години. Бяхме в една четворка, само че ми споделиха, че не съм перспективен и сложиха други хора. Това беше последният ми миг в гребането.
- Как ти подейства това тежко отчаяние?
- Определено е тежко отчаяние. Тогава тотално стопирах със спорта. Почнах да подтиквам гюле, тъй като бях в спортното учебно заведение и трябваше да упражнявам нещо. Като че ли когато си по-малък, приемаш тези неща по-зле. Като по-голям, можех да си кажа, че подобен е животът и да го приема като мотивация. Наистина ми беше доста кофти, само че знаех, че би трябвало да продължа нанякъде и смених посоката.
- И продължи по един добър път – по какъв начин един гребец сбъдна американската си фантазия? Разкажи ни цялата история.
- С доста помощ от Бог. Определено в случай че беше единствено до мен, нямаше по какъв начин да стане тази работа. Имаше толкоз доста трудности освен с кеча, а и още преди този момент със стигането до Америка и с оставането в страната.
- Здравей, Мирославе! Откъде пристигна прозвището ти Александър Русев? Кой е кръстникът?
- Предполагам, че аз съм кръстникът. Дадоха ми избор да си избера име, а името Александър постоянно ми се е коствало доста българско. Русев пък е мой другар, с който преди гребяхме дружно – Васил Русев. Харесах неговата фамилия и станах Александър Русев.
- Какво е възприятието да прелетиш хиляди километри и да си в родния град Пловдив с обичаните хора?
- Неописуемо е, няма такова място като у дома. Да се прибереш при мама, тате, при брат ми, да ти сготвят домашно ястие. Километрите в никакъв случай не са ми пречели да си дойде у дома.
- Мусака имаше ли първата вечер?
- Естествено! На летището! (смее се)
- Бил си гребец – за какво се отхвърли от този спорт?
- Първо да кажа за какво почнах – родителите ми бяха гребци. Майка ми е втора на международно състезание. Беше ми забавно още като по-малък, само че постоянно бях огромен и необятен и майка ми по гальовен метод ми споделяше: „ Гребането не е за теб. “ А в действителност искаше да ми каже, че съм прекомерно огромен за гребане. (смее се) На 16 години към този момент бях минал през баскетбол, бойни изкуства и т. н. Физиката ми малко се изтъни, бях станал единствено 93 кг и взех решение да се опитвам с гребането. Много ми хареса, само че няколко години по-късно нещата започнаха да се трансформират. Станаха повече политически, в сравнение с най-хубавият играч да печели или да влиза в избрана лодка. Започнаха машинациите. Беше преди едно международно състезание до 23 години. Бяхме в една четворка, само че ми споделиха, че не съм перспективен и сложиха други хора. Това беше последният ми миг в гребането.
- Как ти подейства това тежко отчаяние?
- Определено е тежко отчаяние. Тогава тотално стопирах със спорта. Почнах да подтиквам гюле, тъй като бях в спортното учебно заведение и трябваше да упражнявам нещо. Като че ли когато си по-малък, приемаш тези неща по-зле. Като по-голям, можех да си кажа, че подобен е животът и да го приема като мотивация. Наистина ми беше доста кофти, само че знаех, че би трябвало да продължа нанякъде и смених посоката.
- И продължи по един добър път – по какъв начин един гребец сбъдна американската си фантазия? Разкажи ни цялата история.
- С доста помощ от Бог. Определено в случай че беше единствено до мен, нямаше по какъв начин да стане тази работа. Имаше толкоз доста трудности освен с кеча, а и още преди този момент със стигането до Америка и с оставането в страната.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ